Решение № 5921 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1105/2013 г.

Решение № 5921 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1105/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра, срещу решение № 91 от 12.12.2012 г. по адм. д. № 157/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Силистра, в частта му, с която е отменено Решение № Ра-3657 от 30.08.2012 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Силистра. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответницата - Йорданка Димова Илиева, от гр. Силистра, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 91 от 12.12.2012 г. по адм. д. № 157/2012 г., в обжалваната му част, Административен съд - гр. Силистра, е отменил Решение № Ра-3657 от 30.08.2012 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Силистра и потвърденото с него разпореждане № Ра-2935 от 29.06.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Силистра, в частта, с която на Йорданка Димова Илиева от гр. Силистра не е признат трудов стаж за периода 01.09.1985 г. - 31.08.1990 г., както и за м. юли 1980 г., м. август 1985 г., м. февруари 1988 г., м. юли 1989 г. и м. януари 1990 г. Изпратил е преписката на административния орган за разглеждане по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Съдебният акт не е постановен при наличие на визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Приетото от Административен съд - гр. Силистра, е в съответствие с константната практика на Върховния административен съд, който многократно е изразявал становището, че дейността на дружинния ръководител е изпълнявана от лица с педагогическо образование, защото е включвала учителски функции по възпитание на деца от първи до осми клас в учебните заведения. Ето защо трудът на дружинните ръководители, изпълнили пълната норма на задължителна преподавателска работа следва да бъде зачетен като учителски стаж по смисъла на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО. В тази връзка са решение № 159 от 07.01.2010 г. по адм. д. № 9853/2009 г., решение № 1458 от 04.02.2010 г. по адм. д. № 13364/2009 г. и цитираните в тях решения на ВАС - VI отделение, решение № 8940 от 20.06.2012 г. по адм. д. № 1512/2012 г. на ВАС, VI отделение. Съгласно чл. 41, ал. 2 ППЗП (отм.), приложим към периода на полагане на процесния трудов стаж, учителски трудов стаж е трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността "учител" или "възпитател" съобразно придобитото образование и са изпълнили пълната норма на задължителна преподавателска работа. В същия смисъл е и сега действащата разпоредба на чл. 19, ал. 2 НПОС. Не е било спорно между страните по делото, че длъжността "дружинен ръководител" фигурира в списък № 91-01-168 от 14.09.2000 г., приет от МОН и НОИ. Тезата на ответника по първоначалното дело и касатор по настоящето е, че Илиева не е доказала, че е изпълнила пълната норма на задължителна преподавателска работа и съдът неоснователно е приел, че тя отговаря на посоченото изискване. Това оплакване не кореспондира с доказателствата по делото, които съдът правилно е обсъдил в тяхната съвкупност. В констативен протокол вх. № 680 от 16.05.2012 г., изготвен от финансов ревизор при ТП на НОИ - гр. Силистра, след проверка в ОУ "Иван Вазов" - гр. Силистра, е посочено, че образец 1, в който се отразява пълната норма на задължителна преподавателска работа на учителите, не се съхранява в архива на училището. Когато първоначално наличната документация не е съхранена, то разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК допуска изслушването на свидетелски показания. Съгласно тази разпоредба, в случаите, когато законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Ето защо като е допуснал и изслушал свидетелски показания за установяване на обстоятелството дали Илиева е изпълнила пълната норма на задължителна преподавателска работа, съдът не е нарушил съдопроизводствени правила. Тези показания са обсъдени във връзка с удостоверение изх. № 505 от 19.03.2011 г., издадено от директора на ОУ "Иван Вазов" - гр. Силистра, в което е посочено, че Илиева е работила на пълно работно време от осем часа при петдневна работна седмица на длъжност "дружинен ръководител". В същия смисъл е и удостоверение изх. № 607 от 21.11.2011 г. Фиксираният в тях период 01.09.1985 г. до 31.08.1990 г. е в съответствие с трудова книжка № 89, която е надлежно заверена. Обстоятелството, че дружинният ръководител е бил назначен на работа от ОК на ДКМС, респ. Общински център за работа с деца, които са изплащали и трудовото му възнаграждение, е ирелевантно за квалифициране на труда му като учителски (решение № 6159 от 12.05.2010 г. по адм. д. № 16546/2009 г. на ВАС - VI отд. и цитираните в него решения). Неоснователни са и оплакванията за признатия от съда трудов стаж за м. юли 1980 г., м. август 1985 г., м. февруари 1988 г., м. юли 1989 г. и м. януари 1990 г. В удостоверение № 18-03-1951 от 18.05.2012 г., издадено от архивохранилището при ТП на НОИ - гр. Силистра, става ясно, че за м. юли 1980 г. Илиева фигурира във ведомостите на ОК на ДКМС, а за м. август 1985 г., м. февруари 1988 г., м. юли 1989 г. и м. януари 1990 г., липсват ведомости на ОК на ДКМС. След справката е направен извода, че не са налице данни, от които да се установи, че осигурителят да е предал всички ведомости. Но цитираните периоди са отразени в трудовата книжка, която съгласно чл. 347 КТ е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В тази връзка правилно съдът е приел, че Илиева е полагала труд и в тези периоди. По изложените в тези мотиви съображения подадената касационна жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,