Решение № 3945 от 16.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1016/2020 г.

Решение № 3945 от 16.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1016/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Аптеки Ремедиум София" ЕООД София, представлявано от управителя Н. Костов, против решение № 8187/18.12.2019 г., постановено по адм. дело № 10939/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 287/28.03.2019 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите /КЗП/. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се на първо място, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че наложената принудителна административна мярка е с превантивен характер, както изисква нормата на чл. 22 от ЗАНН, тъй като за да е налице превантивен характер на мярката следва да е налице непосредствена опасност от извършване на правонарушение. В конкретния случай органа твърди, че такова е било извършено т. е. не е налице опасност от извършване на правонарушение а е налице правонарушение. Наложената мярка е само с преустановителен характер, не и с превантивен, тъй като към датата на издаване на ата твърдяното правонарушение е било прекратено и приложената с оспорената заповед принудителна административна мярка няма предмет. Сочи се още, че не е било съобразено от съда, че процесната заповед е издадена във връзка с извършени две проверки на обекти стопанисвани от дружеството което е наказано, като това не отговаря на действителността. Едната проверка е извършена в "Аптеки Ремедиум" ЕООД, а другата в "Аптеки Ремедиум София" ЕООД, като двете дружества съществуват самостоятелно в правния мир и ПАМ е наложена на дружеството "Аптеки Ремедиум София" ЕООД за извършено нарушение на друго дружество. Твърди се, че е неправилно заключението на АССГ, че е изпълнен състав на чл. 68д, ал. 1, пред. 2 вр. чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68в от ЗЗП, тъй като не са налице трите кумулативно дадени предпоставки за това – особено тази свързана с наличие на практика която заблуждава или е възможно да заблуди потребителя. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - председателят на КЗП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е приел за установено, че при извършена проверка от длъжностни лица на КЗП за наличие на заблуждаващи търговски практики и други нарушения на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ са извършени две проверки в "Аптеки Ремедиум" гр. София. При първата проверка извършена на 08.10.2018 г., било установено, че в търговския обект се продават успокояващи дегримиращи кърпички на фирма "Kloran", като е поставен стикер "специална цена аптеки Ремедиум". Пред стоката е поставен търговски етикет с цена 11. 09 лв. При контролно маркиране в касова зона не е установена разлика в цената, обявена чрез търговски етикет от 11. 09 лв. и цената на касовата бележка. Втората проверка е извършена на 1.11.2018 г., на адрес гр. София, ул. "Иван Денкоглу" № 34, като било установено, че се предлагат за продажба различни пасти за зъби с марка "Elgydium" с поставен етикет "специална цена аптеки Ремедиум". Стоките са подредени по видове, като пред всеки вид е поставен етикет с информация за артикул и цена Част от стоките били маркирани контролно на касова зона като е установено, че цените на касовите бележки са идентични с цените, обявени на етикетите, поставени пред стоките. Резултатите от проверката са отразени в два констативни протокола № К-2682931 и № Н-2651698. Комисията за защита на потребителите е приела, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4 вр. чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. При така установените факти председателят е издал оспорената заповед, с която на дружеството е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща търговска практика. Мярката е мотивирана с констатациите за цялостното представяне на информацията за цената на предлаганите стоки, с поставяне на стикери "Специална цена аптеки Ремедиум" на предлагани за продажба стоки. Административният орган е приел, че целта на търговеца е вземането на търговско решение от потребителя на база на поставения стикер "специална цена", която обаче не означава, че продуктите обозначени с тази цена са намалени или в промоция, а имат за цел да заличат информация на продукта. При безспорно установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа правни и фактически основания. При издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие и с материалноправните норми. След анализ на относимите разпоредби на Закона за защита на потребителите съдът е мотивирал извод, че поведението на търговеца законосъобразно е квалифицирано като заблуждаваща търговска практика. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел за безспорно установено, че търговецът, чрез поставяне на част от продуктите които предлага на стикер "специална цена аптеки Ремедиум" въвел в заблуждение потребителя относно наличието на специфично предимство по отношение цената на продукта и има за цел вземане на решение за покупка, което не би извършил без използването на тази търговска практика. При така изложените доводи, съдът е счел, че са налице елементите на фактическия състав на нарушението и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно релевантната фактическа обстановка и въз основана на нея и представените по делото доказателства е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в глава четвърта, Раздел IV на ЗЗП. Според чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68г, ал. 1 от разглеждания специален закон. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП изисква да има предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Преценката за значението на непредоставената/премълчана информация изисква съобразяване на фактическите действия по търговската практика, всички нейни обстоятелства и характеристики. В нормата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП е дадена легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика, като проявна форма на забранената нелоялна търговска практика, а именно когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В ал. 2, т. 4 от с. з. е посочено, че в обстоятелствата по ал. 1 се включват и цената или начина на нейното изчисляване или съществуването на специфично предимство по отношение на цената. Определянето на една търговска практика като нелоялна и заблуждаваща в хипотезата на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68в ЗЗП предполага установяване на съзнателно поведение, проявено чрез действие или бездействие от търговеца, довело до предоставяне на невярна, заблуждаваща информация. От данните по делото е видно, че начинът, по който е поднесена информацията – поставени цветни отличителни стикери с надпис "специална цена аптеки Ремедиум" предполага, че така посочената цена е с предимство по отношение цената на останалите продукти т. е. че цената е намалена или промоционална. Безспорно е, че потребителското поведение се влияе от начина на поднасяне на информацията, поради което същата може да окаже въздействие върху пазарното му поведение. Поднасянето на информацията от страна на търговеца чрез стикери оказващи, че продукта е със специална цена води до създаването на погрешна представа за икономическа изгода у потребителите, което е в разрез с изискването за забрана за заблуждаваща практика. Следователно изводът за съзнателно разпространение на заблуждаваща информация, което има за цел съществена промяна в икономическото поведение на потребителите се подкрепя от доказателствата по делото и коректно установените въз основа на тях релевантни за спора юридически факти. Предвид изложеното, не е налице соченото в касационната жалба нарушение на приложимия закон, изразяващо се в липса на материалноправно основание за прилагане на ПАМ. Фактическите изводи на решаващия съд се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. Правилно съдът е приел, че потребителите биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства. Безспорно е, че начинът на представяне на информацията относно цената на предлаганите стоки е такъв, който може да въведе в заблуждение средния потребител. Следователно са налице визираните в чл. 68д, ал. 1, предл. второ, вр. ал. 2, т. 4, вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика. Неоснователен е наведения в касационната жалба довод, че потребител би се ръководил от стелажната цена на стоката а не от стикер с надпис "специална цена", тъй като липсват доказателства, че такава цена е била поставена от търговеца, както и липсват наведени твърдения за налична такава и, че тази цена е различна от цената обективирана в поставения стикер "специална цена аптеки Ремедиум". Именно наличието на такъв стикер оказва влияние върху възприятието на средния потребител до степен да извърши покупка на този вид стока, която при други обстоятелства той не би закупил. Чрез поставянето на стикера "специална цена аптеки Ремедиум" търговеца е осъществил визираното в заповедта нарушение като е въвел в заблуждение средния потребител относно цената на предлаганата стока. Неоснователно е касационното възражение за липса на предмет в оспорената заповед, тъй като актът е издаден след прекратяване на твърдяното от органа нарушение. По силата на чл. 68б ЗЗП целта на мярката е да защитава потребителите срещу нелоялна търговска практика преди, по време и след констатиране на такава. Освен с прекратителен спрямо нарушението ефект, заповедта по чл. 68в. вр. чл. 68д ЗЗП има и превантивен ефект, целящ недопускане на подобни отношения занапред, с цел защита сигурността на потребителите при отношенията с търговеца. В този смисъл, макар нарушението да е преустановено към момента на издаване на оспорения административен акт, не е налице пречка във всеки един момент търговецът отново да извърши подобни действия по отношение на други продукти. Следователно мярката влияе върху цялостното поведение на търговеца и в бъдеще, тя не е санкция за конкретно установеното нелоялно търговско поведение. Подобно ограничаване на административния контрол по отношение на краткотрайни времеви промоции не съответства и на целта на закона. Неоснователен се явява и довода в касационната жалба, че процесната принудителна административна мярка е наложена на дружеството за извършено нарушение от друг търговец. Видно е, че са извършени две проверки от страна на административния орган, обективирани в два протокола - КП № К-2682931/1.11.2018 г., за проверка извършена в аптека стопанисвана от "Аптеки Ремедуим" EООД и КП № К-2651698/8.10.2018 г., за проверка извършена в аптека стопанисвана от "Аптеки Ремедуим София" EООД. Издадената заповед № 287/28.03.2019 г., на Председателя на комисията за защита на потребителя обаче следва да се счита за издадена спрямо дружеството-жалбоподател, по отношение на заблуждаващата информация относно цената на дегримиращи кърпички на фирма "Kloran", тъй като в "Аптеки Ремедиум" ЕООД е извършена проверка по отношение на друг продукт - паста за зъби марка "Elgydium". Като е съобразил по същество релевантните за спора факти и обстоятелства, съдът е направил законосъобразни правни изводи и е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставен в сила. Претенцията на ответника за присъждане на разноски е не основателна, тъй като липсват доказателства за договорена и заплатена сума за правна защита и съдействие от адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение