Решение № 6674 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3038/2012 г.

Решение № 6674 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3038/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието срещу решение № 324 от 09.01.2012 г. по административно дело № 2221/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение, като са изложени доводи за неговата неправилност - необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - СНЦ "Чипровци, алтернатива и развитие - ЧАР", гр. Чипровци, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на тричленния състав на ВАС. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил като незаконосъобразна заповед № ЛС-04-1635/22.12.2010 г. на министъра на правосъдието, а делото като административна преписката е върнато на същия министър за ново произнасяне по заявлението на СНЦ "Чипровци, алтернатива и развитие - ЧАР" гр. Чипровци. За да постанови съдебния си акт, съдът е обсъдил всички относими за настоящото производство факти. Установено е, че процесното Сдружението е вписано като юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ), осъществяващо дейност в обществена полза, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на Монтанския окръжен съд (МОС) с Решение от 29.10.2009 г. по ф. д. № 22/2010 г. по описа на същия съд, партида 232, том 30, стр. 21. Със заявление с вх. № 05-00-2979/25.11.2010 г. юридическото лице е направило искане за вписване в ЦРЮЛНЦ за общественополезна дейност при МП на обстоятелствата по чл. 45, ал. 5 от ЗЮЛНЦ. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на министъра на правосъдието, на основание чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ е постановен отказ за вписване на Сдружението в ЦРЮЛНЦ в МП. В мотивната част на заповедта се излага, че извършването на "консултантска дейност, рекламна дейност посредничество и агентство, импресарска дейност" като допълнителна стопанска дейност, съгласно чл. 8, ал. 3 от Устава на сдружението не кореспондира с основната цел на сдружението "Повишаване обществената чувствителност, информираност и ангажираност на институциите и гражданското общество и тяхното въвличане за активно решаване на екологични и здравни проблеми, проблеми свързани с децата, младите хора, рисковите групи", посочена в чл. 6, ал. 1 от същия устав. Административният орган е приел, че изброените допълнителни дейност са преимуществено стопански и търговски дейности, присъщи повече на стопанско или търговско предприятие и противоречат на духа на ЗЮЛНЦ. Според министъра на правосъдието, така приетия предмет на допълнителна стопанска дейност може да се тълкува единствено като намерение за осъществяване на прикрита търговска дейност с цел печалба. При контрола за законосъобразността на административния акт, съдът е изложил обосновани мотиви за неговата незаконосъобразност. Материалният закон е тълкуван и приложен правилно от тричленния състав на ВАС. Прието е от съда, че обжалваната заповед на министъра е издадена от компетентен орган в съответствие с правомощията на министъра, предоставени му с чл. 45, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна - издадена в нарушение на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ. Министърът на правосъдието е съпоставил посочените в чл. 6 от Устава цели на сдружението с предмета на дейност, посочен в чл. 8, а именно извършването на "консултантска дейност, рекламна дейност посредничество и агентство, импресарска дейност", и е изложил мотиви в издадения от него акт, че изброените дейности са преимуществено стопански и търговски дейности, присъщи на стопанско или търговско предприятие и противоречащи на духа на ЗЮЛНЦ. Обсъждайки фактическите и правни основания в заповедта съдът е приел противно на изложените мотиви в оспорената заповед. Съдът е обсъдил основанията за отказ съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ за вписване в регистъра, според който, вписване в РЮЛНЦ за общественополезна дейност се отказва, ако ЮЛНЦ не е вписано в регистъра на компетентния съд или ако неговата дейност противоречи на закона. В случая вписването на Сдружението в регистъра на ЮЛНЦ към Монтанския окръжен съд е факт, който не се оспорва. Министърът обаче е приел, че предвидената допълнителна стопанска дейност, която ще се осъществява от Сдружението съгласно чл. 8 от Устава, противоречи на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, което го е мотивирало да издаде оспорения акт, както и че допълнителната стопанска дейност на Сдружението прикрива търговска дейност с цел печалба, като противно на изложеното съдът е приел, че фактическите основания не съответстват на посочените правни такива. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, министърът не притежава правомощия да осъществява контрол върху вече вписания от съда предмет на дейност на ЮЛНЦ. В охранителното производство по вписване на юридическото лице, регистърният съд извършва проверка на подлежащите на вписване обстоятелства в изпълнение на задълженията си по чл. 602 от ГПК, като предметът на дейност на ЮЛНЦ е едно от обстоятелствата, подлежащи на вписване съгласно чл. 596, ал. 1, т. 2 от ГПК и за неговото съответствие с изискванията на ЗЮЛНЦ съдът следи служебно. След като Монтанския окръжен съд като регистърен съд е преценил, че предметът на дейност на Сдружението е в съответствие с изискванията на закона, този въпрос не може да бъде пререшаван от административния орган в рамките на производството по вписване в ЦРЮЛНЦ по чл. 45 от закона. Това означава, че министърът е осъществил административен контрол върху съдебно решение, каквито правомощия той не притежава, а също така извършеното е в противоречие на чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България. В ЗЮЛНЦ липсва легално определение на понятието "стопанска дейност". Член 3, ал. 3 от него посочва, че ЮЛНЦ могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързано с предмета на основната дейност, за която са регистрирани и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Според ал. 4, предметът на стопанска дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице, а извършването на дейността се подчинява на условия и ред, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. По силата на специалния закон е предвидена при определени условия възможността ЮЛНЦ да извършват и стопанска дейност. За да е допустима такава стопанска дейност, тя трябва да е допълнителна, а не основна, да е свързана с предмета на основната дейност, за осъществяването на която е регистрирано лицето, а приходът от тази допълнителна дейност трябва да се използва за постигане на определените в устава или учредителния акт цели, като тези изисквания са въведени в законовата норма при условията на кумулативност. В случая съдът, след като е обсъдил относимите за спора доказателства, е стигнал до обоснования извод за кумулативност на посочените в закона условия. Правилно съдът като е анализирал относимите за спора факти е приел, че в конкретния случай разпределението на печалба не е сред целите на Сдружението, съгласно изричната норма на чл. 9, ал. 2 от Устава, а приходите от допълнителната му стопанска дейност се използват само за постигане на уставните му цели. Изводът на съда не е опроверган от касатора пред настоящата инстанция, поради което настоящият петчленен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав