Решение № 8766 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2022 г.

Решение № 8766 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2022 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. К. срещу Решение № 186 от 15.12.2021 г. на Административен съд (АС) - Шумен по адм. дело № 306/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на К. срещу Решение № 1729з-397 от 5.08.2021 г. на началника на Районно управление (РУ) - Шумен при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Шумен с което е отказано подновяване на разрешението му за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие: пистолет "Макаров", калибър 9х18мм, с фабричен номер "[номер]" и числящите се боеприпаси за него, потвърдено с Решение № 372з-2605 от 7.09.2021 г. на директора на ОД на МВР - Шумен. Касационният жалбоподател – Н. К., счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че симптомите на реалната заплаха за живота и здравето се коментират от полицията по недопустим за логиката начин. Когато е събирал пари от длъжници и е пълнел републиканския бюджет е бил охраняван от МВР, а сега му се отнема правото на самоохрана, защото не е подавал жалби в полицията за заплахи в последните пет години. Основанията за искането му за издаване на ново разрешение са свързани по-скоро с извършваните преди да стане [заличен текст] съдебно-изпълнителни действия, като [заличен текст]. През времето през което е извършвал принудително изпълнение е чувал много нецензурни думи и заплахи. Наред с това е член на клуба по спортна стрелба, което също е основание за притежаване на оръжие. Основанията му съвпадат с тези от предходното му заявление, по което му е било издадено разрешение. Отговаря на всички законови изисквания за получаването на разрешение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Ответникът по касационната жалба – началника на Районно управление - Шумен при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Шумен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. И. Симеонова. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 2.07.2021 г. Н. К. е подал заявление до началника на РУ - Шумен за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие (пистолет "Макаров", калибър 9Х18мм с фабричен номер "[номер]"). Като основание за исканото продължаване на разрешението в заявлението е посочено, че оръжието му е необходимо с цел самоотбрана, тъй като понастоящем продължава да работи като [заличен текст] главно по наказателни дела и в тази връзка по повод на упражняваната от него професия често борави и пренася документи и суми, както и че дълго е работил като съдия изпълнител и в това си качество продавал движимости и недвижими имоти на длъжници по изпълнителни дела и е засегнал имотни и финансови интереси на немалко осъдени лица. Към заявлението са приложени изискуемите от закона документи. На 5.08.2021 г. с Решение № 1729з-397 издадено "за" началник на РУ - Шумен (съгласно Заповед № 372з-1929 от 14.07.2021 г.) е отказано подновяване на разрешението му за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие: пистолет "Макаров", калибър 9х18мм, с фабричен номер "[номер]" и числящите се боеприпаси за него, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), поради липса на основателна причина, свързана с потенциална опасност за неговия живот и здраве или с реален риск за неговото имущество, въз основа на която да бъде разрешено подновяване на разрешенията за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие по ЗОБВВПИ. Органът е мотивирал акта си, с обстоятелството, че упражняваната от лицето свободна професия като [заличен текст] по наказателни дела не поставя административния орган в обвързана компетентност да поднови издадени разрешения по ЗОБВВПИ. Пренасянето на парични средства в брой е дейност, подложена на ограничителен нормативен режим, уреден в Наредба № 8121з-611 от 1.06.2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност. Не е установено през последните пет години заявителят да е подавал жалби или да е бил заплашван. Решението е връчено на К. на 18.08.2021 г. и е обжалвано пред горестоящия административен орган с жалба от 24.08.2021 г. С решение № 372з-2605 от 7.09.2021 г. издадено "за" директор на ОД на МВР-Шумен (съгласно Заповед № 372з-2561 от 2.09.2021 г.), жалбата на К. е отхвърлена като неоснователна. В хода на първоинстанционното производство са приети като доказателства всички документи по административната преписка във връзка с обжалваното решение за отказ и е разпитан като свидетел П. Д. – служител в РУ – Шумен. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че актът е и материално законосъобразен. Приел е, че посочените от жалбоподателя обстоятелства не обосновават по несъмнени начин необходимостта от носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Посочва, че законовото искане към лицето, подало за първи път заявление за разрешение за притежание на оръжие, не го освобождава от задължението при повторно искане за продължаване срока на разрешението да отговаря отново на посочените в закона основания. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на К. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Обстоятелствата, че К. е [заличен текст] по наказателни дела, а в миналото е бил съдебен изпълнител, не попадат в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато в случая не са изложени. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. Както обосновано е приел и съдът, фактът, че на касатора е издадено предходно разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешението той е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение При липса на пороците сочени, като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора и направеното от ответника искане съдът следва да осъди касатора, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Шумен - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд