Решение № 6648 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3307/2017 г.

Решение № 6648 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3307/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Ц. Р., подадена срещу решение № 14 от 15.02.2017 г., постановено по адм. дело № 217/2016 г. по описа на Административен съд - Л., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 2953-1162/23.06.2016 г., издадена от директора на ОДМВР - Л. за налагане на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", за извършени в периода от 09.09.2015 г. до 28.09.2015 г. пет неизпълнения на МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г. и утвърдените с нея Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил (четири нарушения на чл. 7 и едно нарушение на чл. 10 от Раздел II от Указанията), които са системни нарушения на служебната дисциплина. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират се разноски. Ответникът не е изразил становище в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е обстойно изяснена в решението. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. Касационният съд споделя извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В нея са описани мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени дисциплинарните нарушения, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, които установяват тези нарушения. В заповедта е посочена и справка рег. № 906р-3221/08.04.2016 г. по описа на ОДМВР - Л., в която се съдържат подробните мотиви на дисциплинарно наказващия орган да издаде оспорвания акт. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при издаване на заповедта не са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. От датите на извършване на нарушенията през месец септември 2015 г. и на постъпване на материалите при дисциплинарнонаказващия орган на 25.04.2016 г., до датата на издаване на процесната заповед на 23.06.2016 г. не са изтекли два месеца от откриване на нарушенията, както и не е изтекла една година от извършването им. Що се касае до предходната справка от 03.02.2016 г., срокът не следва да се брои от тази дата, тъй като същата е изготвена не от дисциплинарната комисия, а от началника на РУ Я. преди започване на дисциплинарното производство на 29.03.2016 г., като е изпратена за сведение до началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Л.. Установява се, че дисциплинарната отговорност на Р. е ангажирана за деяния, съставляващи нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, а именно виновно и системно нарушение на конкретни правила от Указанията, утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи, с които служителят е запознат, чрез поставяне на предмети върху арматурното табло на автомобила, което е довело до запис на черен екран в посочените интервали от време при осъществяване на нощен наряд. Указанията за работа със системите на видеонаблюдение се явяват част от мерките за борба с корупцията при осъществяване на пътния контрол от органите на МВР и са от изключителното значение на действително упражняване на контролните правомощия от служителите по време на дежурства с оглед опазване на живота и здравето на участниците в движението и за предотвратяване на пътнотранспортни произшествия. Поради това неизпълнението на заповедите на министъра в тази насока и на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР не може да се приеме за маловажно нарушение. Неоснователен е доводът на касатора, че изготвените видеозаписи от дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР не могат да бъдат годно доказателство за установяване на дисциплинарните нарушения. Изрично в чл. 206, ал. 3 от ЗМВР е посочено, че за разкриване на обективната истина се използват всички начини и средства, допустими от закон, а съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Не отговаря на истината и твърдението, че със съдържанието на файловете Р. не е бил запознат по време на дисциплинарната проверка. Фактът на преглеждането им е констатиран и коментиран в обжалваното решение, както и предоставената в пълна степен съгласно закона възможност на служителя да реализира защитата си, като дава сведения и обяснения. И на последно място, спазена е разпоредбата чл. 206, ал. 2 от ЗМВР за индивидуализация на наказанието, като същото е наложено в минимален размер в диапазона от една до три години. Предвид изложеното не са налице касационните отменителни основания по чл. 209 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,