Решение № 7115 от 14.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Лалов чрез адв. Кишкова срещу решение 6748/16.11.2017г., постановено по адм. д. 3777/2017 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение 98/06.03.2017г. на Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен състав, в частта, с която е установено, че като председател на Софийски районен съд е осъществил дискриминация (ЗЗДискр.) по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация във връзка с § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на закона по признак увреждане по отношение на Ж. Павлова и на основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. му е наложена глоба в размер на 250 лв. и по касационна жалба на Ф. Стоянова против решение 98/06.03.2017г. на Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, в частта, с която е установено, че като съдия в Софийски районен съд е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация във връзка с § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на закона по признак увреждане по отношение на Ж. Павлова и на основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. й е наложена глоба в размер на 500 лв.

Касационният жалбоподател М. Лалов твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдението и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалбоподателка Ф. Стоянова твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано-касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът- Комисия за защита от дискриминация, представлявана от юрк. Анчева оспорва касационните жалби.

Ответникът-Ж. Павлова не взема становище по касационните жалби.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационните жалби.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, разгледани по същество са основателни.

За да постанови обжалвания правен резултат, първоинстанционният съд приема следното от фактическа страна:

Производството пред административния орган-Комисия за защита от дискриминация е образувано с разпореждане 942/29.09.2015 г. на председателя на Комисията, въз основа на жалба вх. 44-00-3585/24.09.2015 г. на Ж. Павлова против Ф. Стоянова съдия в Софийския районен съд и против председателя на Софийския районен съд-към онзи момент М. Лалов. Жалбоподателката пред комисията Ж. Павлова е с трайно намалена работоспособност пожизнено, поради загуба на зрението (Експертно решение 2504/27.12.2976 г. на Трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК). Същата завършва висше образование- специалност "право" и през 1977 г., полага успешно изпит за правоспособност. Работи в Съюза на слепите и в структурите на Европейския съюз на слепите. През 2014 г., при проведена процедура от Столичния общински съвет е одобрена за съдебен заседател от Софийския градски съд, като е разпределена в Софийския районен съд. На 25.03.2015 г. полага клетва като съдебен заседател в Софийския районен съд. По делото е приложен Протокол от 23.03.2015 г. за извършено разпределение по състави чрез жребии на съдебните заседатели. Видно от протокола, Ж. Павлова е разпределена за съдебен заседател към 6-ти наказателен състав, като към този състав са разпределени още трима съдебни заседатели. От представена справка от председателя на Софийския районен съд се установява, че за периода 25.03.2015 г. до 09.08.2016 г., когато влиза в сила изменението на чл. 72 от Закона за съдебната власт, въвеждащо електронното разпределение на съдебните заседатели, Павлова не участва в нито едно съдебно заседание по наказателно дело. В жалбата, по която е образувано административното производство, както и в хода на производството пред Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр.) (в писмени становища, в молби и в проведените открити заседания) Ж. Павлова и упълномощения от нея представител поддържат, че Ф. Стоянова, в качеството си на съдия в 6-ти наказателен състав на Софийския районен съд (СРС), към който е разпределена като съдебен заседател, не я допуска до участие в съдебно- наказателни производства. Посочва и че с молба с вх. 1039/29.05.2015 г. сезира председателя на СРС, като иска да бъде разпределена към друг съдия, за да реализира правото си на труд като съдебен заседател, но не получава отговор. Счита, че е налице неблагоприятно третиране спрямо нея от страна на съдия Стоянова и председателя на Софийския районен съд поради увреждането й. В становищата си депозирани в хода на производството пред КЗДискр., съдия Стоянова посочва, че естеството на задълженията, произтичащи от функцията на съдебния заседател в наказателния процес и необходимостта от налични специфични физически характеристики, свързани с възможността съдебния състав да осъществява правомощията си не следва да бъдат подвеждани под дискриминационната норма на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Обосновава съображения за прилагането на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр., доколкото различното третиране на Ж. Павлова на основата на характеристика, релевантна към признака "увреждане", поради естеството на задълженията на съдебния заседател е съществена и определяща, като изискването е обективно оправдано и преследва законна цел, а именно: спазване на принципите на НПК, който закон обуславя функциите на съдебните заседатели. От страна на М. Лалов-председател на Софийския районен съд към този момент са депозирани писмени становища, в които се излагат доводи за прилагането на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр., доколкото увреждането на Павлова е от естество, препятстващо осъществяването на специфичните й функции на съдебен заседател и би довело до нарушаване на принципа на непосредственост, принципа на обективната истина и равноправно участие на обществеността в наказателния процес. След приключване на административното производство Комисия за защита от дискриминация постановява решение 98/06.03.2017 г., с което установява, че съдия М. Лалов председател на Софийския районен съд към релевантния период, осъществява дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признак "увреждане" по отношение на Ж. Павлова и че Ф. Стоянова съдия в Софийски районен съд е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признак "увреждане" по отношение на Ж. Павлова. С оглед на това, на основание чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр. на М. Лалов - председател на Софийския районен съд през релевантния период е наложена глоба в размер на 250 лева, а на Ф. Стоянова съдия в Софийския районен съд е наложена глоба в размер на 500 лева за осъществен акт на дискриминация спрямо Ж. Павлова. На основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. е препоръчано на съдия М. Лалов председател на Софийския районен съд и на съдия Ф. Стоянова занапред да не допускат нарушения на действащото антидискриминационно законодателство. Жалбата на Ж. Павлова в частта й с оплакване за осъществена дискриминация спрямо нея по признак "пол" е оставена без уважение като недоказана.

От правна страна решаващият съд приема,че оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация е законосъобразен административен акт и отхвърля жалбите на Ф. Стоянова и на М. Лалов срещу решението.

Съдът приема, че с оглед въведената в закона забрана за неравноправно третиране по някои от защитените от закона признаци и прогласеното в чл. 26 от ЗЗДискр. право на лицата на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им в тях, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1, е недопустимо въвеждането на ограничения, респ. възпрепятстването на достъпа до упражняване на определена професия или дейност, в случая на съдебен заседател, "по принцип", изхождайки от предположението, че съответното увреждане ще доведе до невъзможност за нейното пълноценно осъществяване. Действително, спецификата на наказателното производство изисква при осъществяване на своите правомощия съдебния заседател да се съобразява с основните принципи на наказателното производство за непосредственост, установяване на обективната истина и формиране на вътрешно убеждение от решаващия орган. Но тази специфика според първоинстанционния съд не следва да бъде абсолютизирана до степен, ограничаваща правото на достъп до определена професия или дейност, прогласено в ЗЗДискр., в частност и в българското законодателство изобщо. Презюмирането, че наличието на заболяване или увреждане във всички случаи лишават едно лице от определени качества е необосновано и е проява на дискриминационно отношение. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че след 09.08.2016 г., когато влиза в сила изменението на чл. 72 от ЗСВ, въвеждащо електронното разпределение на съдебните заседатели, Ж. Павлова участва в редица съдебни заседания по наказателни дела, доказателства за което са приетите по делото разходни касови ордери за платено възнаграждение.

В заключение съдът приема, че оспореното решение на комисията е законосъобразен административен акт, постановен в при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел да се осигури на всяко лице правото на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, като се даде ефективна защита срещу всяко дискриминационно отношение.

По делото е направено преюдициално запитване от касационния състав на Върховния административен съд до Съда на Европейския съюз като са поставени следните преюдициални въпроси:

1. Член чл. 5, т. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на Организацията на обединените нации разрешава ли нормативно установена от държава членка специфична предварителна закрила при уволнение само на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не и за държавни служители със същите увреждания?

1. Дали разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите изключват национална правна регулация, предоставяща специфична предварителна закрила при уволнение само на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не и за държавни служители със същите увреждания?

1. Позволява ли чл. 7 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите установяване на специфична предварителна закрила при уволнение само на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не и за държавни служители със същите увреждания?

1. При отрицателни отговори на първи и трети въпрос, трябва ли, за да се съобразят международните и общностните норми при изложените факти и обстоятелства по настоящото дело, да се приложи установената от националният законодател специфична предварителна закрила при уволнение на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение, и спрямо държавни служители със същите увреждания?

С решение от 21 октомври 2021г. по дело С-824/19, Съдът на Европейския съюз постановява следното: Член 2, параграф 2, буква а) и член 4, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите във връзка с членове 21 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с оглед на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат незрящо лице да бъде лишено от всякаква възможност да изпълнява функциите на съдебен заседател в наказателно производство.

В съобразителната част на съдебния акт съдът подчертава в т. 49 от решението, че считано от 9 август 2016 г., вследствие на влизането в сила на законодателна реформа е въведено електронно разпределение на съдебните заседатели, така че, считано от тази дата, Ж. Павлова е участвала в редица съдебни заседания по наказателни дела. Следователно електронното разпределение на съдебните заседатели, предвидено в разглежданото в главното производство национално законодателство, изглежда, се извършва независимо от съображения, свързани с личността на тези съдебни заседатели, както и с разглежданите от тях дела, което запитващата юрисдикция следва да провери. По-нататък СЕС припомня, че целта да се осигури пълно спазване на принципите на наказателното производство, сред които тези на непосредственост и на пряка преценка на доказателствата, може да представлява законосъобразна цел по смисъла на чл. 4, § 1 ат директива 2000/78 (т. 53), но за тази цел е важно да се провери дали мярката, наложена на Павлова в главното производство, състояща се в пълното недопускане да изпълнява функциите на съдебен заседател в наказателно производство, е подходяща за постигане на преследваната цел и дали не надхвърля необходимото за постигането й. Що се отнася до тази пропорционалност следва да се вземе предвид фактът, че съгласно член 5 от Директива 2000/78 във връзка със съображения 20 и 21 от нея работодателят е длъжен да вземе подходящи мерки, съобразно нуждите в конкретния случай, за да предостави възможност на лицата с увреждания да имат достъп, да упражняват или да се издигат в професията, освен ако такива мерки не представляват непропорционална тежест за работодателя (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Tartu Vangla, C-795/19, EU:C:2021:606, т. 42 и 48 и цитираната съдебна практика).

Безспорно установено по делото е обстоятелството, констатирано и в т. 62 от решението на СЕС, че Ж. Павлова не е била допусната от съдия Стоянова до каквото и да било участие в наказателни дела, без да се прави разграничение в зависимост от съответните дела и без да се извършва проверка дали е можело да й бъдат предложени разумни улеснения като материална, лична или организационна помощ.

С оглед подробно изложеното досежно дадените от СЕС тълкувания на нормите, за които е направено преюдициалното запитване се налагат следните правни изводи:

Съгласно постановеното в решението на СЕС в производството по жалбата на Ж. Павлова е следвало да бъде установено по безспорен начин е дали е било необходимо съдебният заседател да може да вижда, за да се гарантира справедлив съдебен процес по наказателните дела, по които Павлова не е била допусната за периода от 25.03.2015 г. до 09.08.2016 г., за да бъде оправдано различното третиране поради увреждане, или е било възможно изпълнението на функциите на съдебен заседател без да бъдат засегнати правилата на наказателния процес. За целта следва да бъдат събрани доказателства от антидискриминационния орган дали наказателните дела, разгледани от състава на съдия Ф. Стоянова за процесния период са изисквали преценка на доказателствата въз основа на създаденото от тях визуално впечатление, респективно дали е било възможно въпреки увреждането си, Павлова да изпълнява функциите си на съдебен заседател по тези дела. Следва да се сравнят и делата, по които същата е участвала безпрепятствено след 9 август 2016 г., откогато нормативно е въведено електронно разпределение на съдебните заседатели. След събиране и анализ на посочените доказателства следва да се направи извод дали недопускането по принцип на съдебния заседател-Ж. Павлова в разглеждането на наказателните дела през посочения по-горе период е за да бъде гарантиран справедлив процес, което ще оправдае законосъобразността на мярката, или надхвърля необходимото за постигането й, в случаите, в които преценката на доказателствата и изграждането на вътрешното убеждение могат да бъда извършени въпреки слепотата на съдебния заседател.

При преценка на съответствието на обжалваното решение с материалния закон, настоящият касационен състав намира, че приетата законосъобразност на административния акт е в нарушение на чл. 4 и чл. 7 от Закона за защита от дискриминация, член 2, параграф 2, буква а) и член 4, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година, което налага отмяната му и постановяване на решение по същество, с което решение 98/06.03.2017г. на Комисията за защита от дискриминация бъде отменено и административната преписка бъде върната на комисията за ново произнасяне при спазване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение