Решение № 555 от 13.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2036/2011 г.

Решение № 555 от 13.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2036/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите И. Т. К. и М. И. М., и жалба от подсъдимия М. против решение № 156 от 12.V.2011 г. по внохд № 659/2010 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата от защитника на К. се съдържат оплаквания на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, както и за непълнота на доказателствата и необоснованост на решението с искания за неговата отмяна и оправдаване на К. или за изменяване на решението и намаляване размера на наложеното му наказание. В жалбата от защитника на М., допълнена по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, правилността на въззивното решение също се оспорва на всички касационни основания с искания решението да се отмени и М. да се оправдае или делото да се върне на апелативния съд за ново разглеждане. В жалбата си подсъдимият М. сочи допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, както и допуснати от този съд нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска присъдата да се "преразгледа", решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание двамата подсъдими, служебният защитник на К. и двамата защитници на М. поддържат подадените жалби. Представителят на ВКПр не намира за основателно нито едно от оплакванията в трите жалби и заключението му е за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 24 от 7.VII.2010 г. по нохд № 248/2009 г. на Софийския окръжен съд подсъдимите И. Т. К. и М. И. М. са признати за виновни в това, че в съучастие като съизвършители умишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин, а И.. К. - и при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК, са умъртвили 58-годишния Ц. Т. Ц., за което деяние, извършено в [населено място] на 6.VII.2008 г. и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 и 12 НК К. е осъден на 20 години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим, а М., на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 НК е осъден на 19 години лишаване от свобода. М. е признат още за виновен и в незаконното придобиване и държане до 8.VII.2008 г. на боеприпаси за огнестрелно оръжие, за което и на основание чл. 339, ал. 1 НК е наказан с 3 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на М. е определено общо наказание от 19 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. С обжалваното решение горната присъда е изменена само в частта, с която М. е осъден и за незаконното придобиване на боеприпасите за огнестрелно оръжие, а в останалата й част е потвърдена. Жалбите са неоснователни, освен, и то отчасти, жалбата от М. М. и защитникът му. Не намират опора в материалите по делото възраженията от страната на двамата подсъдими и защитниците им, че не било установено участието на нито един от двамата в убийството на Ц.. Ц., а доколкото все пак доказателство за това се съдържало в обясненията на подсъдимия К., дадени по реда на чл. 222 НПК и включени в годния за обсъждане доказателствен материал, тези обяснения били компрометирани като дадени под въздействието на упражнен върху К. физически натиск. На първо място, обясненията, които К. е дал на 16.VII. 2008 г. /на л. 6-19 в т. IV от досъд. разсл./ относно това, в кои части от тялото и с какви предмети са нанасяни ударите върху пострадалия, множеството на тези удари и продължителността на побоя, много добре съответстват на уврежданията, констатирани при огледа и аутопсията на трупа на Ц.. На второ място, същите тези предмети-тояга, чук, трион-са намерени и иззети при проведени следствен експеримент с участието на подсъдимия М. М. и оглед на местопроизшествието, с посочване при експеримента от М. на участъка от р. В. между [населено място] и [населено място], където предметите са били изхвърлени /л. 117-131 в т. I от досъд. разсл./. На трето място е наличието на произхождаща от пострадалия кръв по иззетия като веществено доказателство нож /ДНК експертиза на л. 58-61 в т. III от досъд. разследване/. Тези факти, съчетани с експертно установеното наличие на кръв от пострадалия по аксесоари, носени от всеки от подсъдимите в деня на убийството на Ц. и унищожаването чрез изгаряне в двора на К. на дрехите и обувките, с които двамата подсъдими са били облечени и обути в същия ден, както и на постелките, върху които са стъпвали, качвайки се в автомобила, управляван от св. Св. М., носят не само достатъчна информация за случилото се с Ц.. Ц. във фаталния за него 6.VII.2008 г., но дават и отговор на въпросите, поставени в чл. 301, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Що се отнася до твърдението за престъпление, извършено от длъжностни лица при и по повод изпълнението на службата им /нанасянето побой на К., мотивирал го да даде коментираните обяснения/ или пък за съзнателно увреждане интересите на този подсъдим от страна на защитавалия го при досъдебното разследване адвокат, това са все твърдения за подлежащи на установяване чрез разследване обстоятелства, а потвърждаването на тяхната истинност би дало основание за намеса на касационната инстанция извън редовното триинстанционно съдебно производство. Неоснователно в жалбата от защитника на М. М. се твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК, каквото задължение този съд има само когато постановява нова присъда /чл. 339, ал. 3 НПК/, което твърдение освен това е и невярно, а голословно пък се декларира "необсъждането в задълбоченост на възраженията и доводите на защитата", по повод на които "възражения и доводи" апелативният съд е изложил пределно обширни мотиви. Проследяването движението на въззивното дело и извършените в тази инстанция процесуално-следствени действия определено налагат даването отрицателен отговор на твърдяното в допълнението към касационната жалба от защитника на М. М., че апелативният съд е ограничил правото на М. да представя доказателства, "целящи", при това, "контролна проверка на най-важните доказателствени източници", без да се конкретизира, кои са тези "доказателствени източници", защо и от каква проверка се нуждаят. Твърдението във всички жалби за допуснато нарушение на материалния закон нито е подкрепено със съответните доводи, нито е развито като касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК - неправилно прилагане на закона, респ. неприлагане на закона, който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти. Като единствено основателно се преценя възражението от страната на подс. М. М. за явна несправедливост на наложеното му за участието в убийството на Ц.. Ц. наказание. И тъй като е излишен коментарът-при липсата на съответен протест-върху неизлагането от първата инстанция на мотиви, защо намира за справедливо двамата подсъдими да изтърпят най-лекото по вид наказание за извършеното от тях тежко умишлено престъпление, съпоставката само между наложените им за това престъпление наказания сочи на очевидно несъответствие в ущърб на М. М. едно, защото съдебното му минало според издаденото свидетелство за съдимост е чисто-независимо от данните за извършени от него през 2001 и 2002 г. престъпления по чл. 129 и 198 НК - и друго заради съществения му принос в разкриването убийството на Ц.. Ц. с доброволното посочване местонахождението на използваните за целта множество предмети. Съобразяването на тези две обстоятелства налага необходима корекция в размера на срока, за който М. М. е лишен от свобода, с намаляването му на 17 години. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о. PEШИ: ИЗМЕНЯВА решение № 156 от 12.V.2011 г. по внохд № 659/2010 г. на Софийския апелативен съд като намалява на 17/седемнадесет/ години лишаване от свобода наказанието, наложено на М. И. М. за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК, определено и като общо за това престъпление и за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК. В останалата част оставя горното решение в сила.