Решение № 8549 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13553/2015 г.

Решение № 8549 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13553/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. С Решение № 457/26.10.2015 г., постановено по адм. д. № 476/2015 г. Административен съд гр. Плевен е отхвърлил жалбата на "Виагруп" ЕООД гр. Плевен, представлявано от управителя Илия Георгиев Кирилов срещу Предписание № ИЗХ1772924/28.05.2015 г. на Главен инспектор при Дирекция "Инспекция на труда" - Ловеч, издадено на осн. чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда, с което е разпоредено на дружеството, в качеството му на работодател да предложи сключване на трудов договор на Мирослав Начков Борисов за извършване на работа като "пътен работник" в експлоатирания от дружеството обект "Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км. 0+ 000 до км. 10+531,39", считано от 15.04.2015 г. - датата на възникване на трудовото правоотношение, съгласно Постановление изх. № ИЗХ172560/28.05.2015 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Виагруп" ЕООД - гр. Плевен, представлявано от управителя Илия Георгиев Кирилов, чрез пълномощника адв. Валентин Иванов с оплакване, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът е достигнал до неправилни изводи относно характера на съществуващото правоотношение между дружеството и посоченото в предписанието физическо лице, като е прието, че същото е трудово, а не гражданско, както е уговорено в представения договор за поръчка. Прави възражение за допуснато процесуално нарушение, като по делото не е конституиран като ответник органът, който е издал обжалвания акт - главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда", а директорът на дирекция "Инспекция по труда"-Ловеч. Счита за недопустимо в съдебното производство гласни доказателства да бъдат събирани за установяване на факти чрез разпита на административния орган, издал оспорения акт. Твърди, че се касае за гражданско-правен договор между страните, а не за отношения, вменяващи непременно сключване на трудов договор. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" гр. Ловеч, представлявана от директора Мирослава Ангелова, оспорва жалбата, в писмени бележки се излагат подробни съображения за правилност и обоснованост на съдебното решение, моли процесната касационна жалба да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд обсъди доводи в жалбата и събраните доказателства по делото, извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК и намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли първоинстанционната жалба АС-Плевен е приел, че при извършената проверка на 14.05.2015 г. от инспектори в дирекция "Инспекция по труда" - гр. Ловеч на обект "Рехабилитация на общински път Градежница - Глогово", е установено, че петнадесет лица, сред които и Мирослав Начков Борисов, извършват дейности по изграждане на тротоари в с. Глогово. Не е било спорно по делото, че лицата работят със сигнални елеци с надпис "Виагруп". В деня на проверката Мирослав Борисов е попълнил и подписал декларация, в която е посочил, че работи във "Виагруп" - Плевен, на обект Глогово на длъжност "майстор", извършва полагане на плочки, работи за тази фирма от 01.05.2015 г., временно, при 8 часов работен ден, от 8 до 17 часа, с почивни дни събота и неделя, както и почивка от 12 до 13 ч. в рамките на работния ден. Машините и др. средствата на обекта, с които работи, както и работното облекло, са предоставени от фирмата. Определеното работно място е в с. Глогово, а за работата му служител на фирмата следи и контролира изпълнението. Уговорено е възнаграждение в размер на 360 лв., като не е посочил изплащане на някаква сума, декларирал е, че е подписал граждански договор. Въз основа на констатираното е съставено Предписание № ИЗХ1772924/28.05.2015 г. на Главен инспектор при Дирекция "Инспекция на труда" - Ловеч, издадено на осн. чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда, с което е разпоредено на дружеството, в качеството му на работодател да предложи сключване на трудов договор на Мирослав Начков Борисов за извършване на работа като "пътен работник" в експлоатирания от дружеството обект "Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, община Тетевен от км. 0+ 000 до км. 10+531,39", считано от 15.04.2015 г. - датата на възникване на трудовото правоотношение, съгласно Постановление изх. № ИЗХ172560/28.05.2015 г. Оспореното пред АС - Плевен предписания е прието за законосъобразно. Настоящата инстанция счита, че на база установените по делото факти и обстоятелства, първоинстанционният съд обосновано е мотивирал правен извод, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение, което е определено като месечно възнаграждение, а не за извършване на дейност, определена по обем; установено е също наличие на работно време, почивка в рамките на работния ден и седмична почивка, наличие на работно място, както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа. Неоснователно е възражението в касационната жалба, поддържано и пред първата инстанция, че Мирослав Борисов е осъществявал дейностите си по полагане на плочки, в изпълнение на граждански договор. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение или по граждански договор / по-точно договор за поръчка/, е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, осъществявана е с машини и съоръжения на дружеството, а изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя. Представеният от "Виагруп" ЕООД при проверката по документи на 18.05.2015 г. граждански договор с това лице, не може да обуслови извод за изпълнение на работата по граждански договор. Относно характера на правоотношението между дружеството и работника е от значение и обстоятелството, че дейността, която е изпълнявало лицето се изразява в осъществяване на еднородни повтарящи се действия, т. е. представлява престиране на работна сила. Определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора, а не наименованието на договора, с който е оформено това правоотношение. Без значение за изхода на спора относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, съответно трудовия договор може да е срочен и/или за непълно работно време. С част от работниците на обекта, извършващи дейност като Борисов, работодателят е оформил трудови договори по реда на КТ. По делото са представени достатъчно доказателства, събрани по установения от закона ред, които да установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Констатациите от извършената проверка са отразени в протокол за проверка, който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, освен това е налице писмена декларация от лицето, чиято истинност не е опровергана в съдебното производство, представени са и други писмени документи. Съдът намира за неоснователно възражението в касационната жалба за неправилно конституиране на ответника по делото. Съгласно чл. 399 КТ, осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставено на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Дирекциите "Инспекция по труда" като поделения в системата на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. В разпоредбата на чл. 405а, ал. 4 КТ е предвидено, че въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Функциите на контролен орган по чл. 404 и чл. 405а КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в дирекцията "Инспекция по труда". При издаването на актове на посочените основания инспекторите упражняват не свои частни или публични правомощия, а тези на дирекция "Инспекция по труда", която е надлежно овластеният от закона държавен орган за осъществяване на контрол за спазване на трудовото законодателство. Дирекцията притежава юридическа обособеност и протоколът за извършена проверка с дадени задължителни предписания към проверения работодател е издаден от нейно име. Служителите в дирекцията, които са извършили проверката за спазване на трудовото законодателство не притежават самостоятелна публична правосубектност. Поради това издаденият от тях акт подлежи на оспорване по административен ред не пред ръководителя на същата дирекция, а пред изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", който е по-горестоящият административен орган. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно по реда на чл. 153, ал. 1 АПК е конституирал като ответник по делото дирекция "Инспекция по труда" гр. Ловеч, чийто контролен орган е издал административния акт. Физическото лице, изпълняващо длъжността "главен инспектор" в същата дирекция, не е надлежен ответник в съдебното административно производство. Това лице не е едноличен административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК, нито частноправен субект, на който са възложени административни правомощия. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение