Решение № 6717 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14871/2011 г.

ВАСVIII отделение11.05.2012 г.докладчик Емилия Миткова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3971/15.08.2011 г., постановено по адм. д. № 6043/10 г. по описа на Административен съд гр. София. ОСЪЖДА "ЛЪКИ" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Кортен, община Нова Загора да заплати на Митница Аерогара София сумата от 150 лева, представляваща направени разноски по делото. Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 6717 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14871/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЛЪКИ" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Кортен, община Нова Загора, срещу Решение № 3971/15.08.2011 г., постановено по адм. д. № 6043/10 г. по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Решение № 500/16.09.2008 г. на началника на митница Аерогара София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението, с присъждане на направените по делото разноски Ответникът по жалбата Началника на Митница Аерогара София, чрез процесуалния си представител юрк. Недялкова, счита жалбата за неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за недопустимост на жалбата поради просрочие или алтернативно за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред АС е образувано по жалба на "ЛЪКИ" ЕООД, срещу Решение № 500/16.09.2008 г. на началника на митница Аерогара София, с което са определени по ЕАД № 5101/4-31607/04.08.2006 г. публични в размер на 43 961 лв. - мито и 8792 лв. - ДДС За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че с ЕАД № 5101/4-31607/04.08.2006 г. "ЛЪКИ" ЕООД е поставил под режим "внос" от Полша в кл. 31 стока, декларирана като "млечна хранителна добавка за сладолед - микс" - нето тегло 20 000 кг с посочен тарифен номер 2106 90 920 и преференциална ставка за мито 0 %. Съгласно протокол за проверка № 2732/04.08.2008 г. от стоката е взета проба с № 23/04.08.2008 г., въз основа на която е изготвена митническа лабораторна експертиза, съгласно която не е установено съдържание на продукти, различни от млечните. Дадено е заключение, че изпитваната проба може да се характеризира като смес от млечни продукти на базата на обезмаслено сухо мляко. Съдът е обсъдил писмо на "Агро трейд Мелкумиан и Газиор" от 31.03.2008 г. в което е посочено, че продуктът с наименование DAIRI SPECIAL BLENDS L - 01.30 съставлява смес на база обезмаслено мляко на прах (прибл. 75%), деминерализирана суроватка (прибл. 20%) и концентрат от пшеничен протеин (прибл. 5 %). За производството на сместа се използвало обезмаслено мляко на прах, обогатено с витамини А и Д, като мазнината в сместа е максимум 1.5 %. Именно добавянето на обезмаслено мляко на прах с високо ниво на витамини давало възможност за използване на код 2106 (използван за млечни смеси, които не се споменават никъде), а не на код 0404, който бил запазен за суроватка или продукти, които съдържат натурални млечни съставки, вкл. захар или други сладки съставки. От представените два броя сертификати за качество и анализ, издадени от производителя Лактеко СП. 3 О. О (ООД), Полша, износител "Агротрейд Мелкумиан & Гоншьор" СП. 3 О. О. (ООД), Полша за установено съдът е приел, че продуктът е "мляко на прах Lakteto - 01.30", в който са посочени физическите, химически и бактериологични характеристики на продукта. Съдът е обсъдил приетата по делото полска износна митническа декларация от 02.08.2006 г. за продукт "млечна смес L - 01.30, L - 26.17 с износител "Агротрейд Мелкумиан & Гоншьор" СП. 3 О. О. и получател "Лъки" ЕООД с. Кортен, България и тарифен код 21069092. Подробно съдът е обсъдил приетата по делото без оспорване съдебно-митническа експертиза, съгласно която продукта попада в тарифен код 0404 90 21 0, което напълно съответства на посочените в Глава 04 на Митническата тарифа (Мляко и млечни продукти; птичи яйца; естествен мед; продукти от животински произход, годни за консумация, неупоменати, нито включени другаде). Съгласно забележка 1 към Глава 4 като "мляко" се счита изцяло или частично обезмасленото мляко. Позиция 0404 включва "продукти от естествени съставки на млякото, неупоменати, нито включени другаде", подпозиция 90 отговаря на "други продукти, без прибавка на захар или други подсладители" с тегловно съдържание на мазнини, непревишаващо 1.5 % - подпозиция 21 0. При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен, като при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК. В тази насока за неоснователни съдът е възприел възраженията на жалбоподателя, че административният орган недопустимо е издал оспореното решение, поради наличие на възможност за налагане на имуществена санкция за митническо нарушение по реда на ЗАНН, както и доводите за нарушение на сроковете по чл. 57 АПК при издаване на оспореното решение, тъй като същите не са преклузивни. Приел е, че не са нарушени разпоредбите на чл. 84а и сл. от ЗМ, тъй като решението е мотивирано с извършване на повторна проверка на основание чл. 84 ЗМ и чл. 78, § 2 от МК. По същество съдът се е позовал на заключението на вещото лице, съгласно което продуктът не може да се класира с тарифен код 2106, тъй като същият касае "хранителни продукти неупоменати, нито включени другаде". От една страна продуктът е включен в Глава 04, а от друга страна не отговаря на изискванията за тарифен код 2106 90 92 0 - други продукти, несъдържащи млечни мазнини, захароза, изоглюкоза, глюкоза, скорбяла или нишесте или съдържащи тегловно по-малко от 1,5 % млечни мазнини, по-малко от 5 % захароза или изоглюкоза, по-малко от 5 % глюкоза или скорбяла или нишесте. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Спорният момент между страните в първоинстанционното и настоящото касационно производство е законосъобразността на тарифно класиране на стоките по ЕАД № 5101/4-31607/04.08.2006 г. Установено е, че с посоченият ЕАД. "ЛЪКИ" ЕООД е поставило под режим "внос" от Полша в кл. 31 стока, декларирана като "млечна хранителна добавка за сладолед - микс" - нето тегло 20 000 кг с посочен тарифен номер 2106 90 920 и преференциална ставка за мито 0 %. С обжалваното решение № 500/16.09.2006 г. на началника на митница Аерогара София е определен нов тарифен код на стоката "0404 90 21 0" и съответно допълнителни публични вземания по ЕАД № 5101/4-31607/04.08.2008 г. в кл. 47 за мито в размер на 43 961 лв. и за ДДС в размер на 8792 лв. Неоснователен е доводът в касационната жалба за допуснати при издаване на процесното пред първоинстанционния съд решение процедурни нарушения визирани в АПК, а именно липса на мотиви, както и несъответствие между фактически и правни констатации. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни доводи, които се споделят от настоящият състав и не следва да бъдат повтаряни. В решение № 500/16.09.2006 г. на началника на митница Аерогара София са изложени фактически констатации и прави доводи за издаването му, които не са вътрешно противоречиви. Визираният в касационната жалба текст на чл. 234, ал. 1 от ЗМ, не е посочен в решението като основание за издаването му. Довода в жалбата за налагане на административно наказание по реда на ЗАНН, както правилно е посочил в решение си АС, е неоснователен предвид характера на настоящото производство. Неоснователен е втория довод за издаване на решението след изтичане на сроковете по чл. 57 от АПК, тъй като така както е приел АС, визираните срокове са инструктивни, а не преклузивни и на следващо място за сроковете за започване на производството и издаване на решенията са приложими специалните правила на ЗМ и ППЗМ. Неоснователен е и доводът за нарушение на процедурата за последващ контрол, визирана в разпоредбата на чл. 84в от ЗМ, като в тази насока се споделят доводите на АС, че предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗМ се касае за два вида проверка - документална проверка, а в определени случаи и на самите стоки с изискване на допълнителни документи. Производството по повторната проверка доколкото обхваща само декларацията подадена от задълженото лице не предполага да се извърши по реда на формализираната процедура за последващ контрол свързан с изискване на доказателства и проверки на място при задълженото лице. Неоснователен е доводът, че в полската износна митническа декларация от 02.08.2006 г. за продукт "млечна смес L - 01.30, L - 26.17 с износител "Агротрейд Мелкумиан & Гоншьор" СП. 3 О. О. и получател "Лъки" ЕООД с. Кортен, България е посочен тарифен код в кл. ЗЗ 21069092, поради което и предвид факта, че Полша е член на ЕС следва при вноса стоката да се декларира под същия тарифен код. Както правилно е приел АС, като се е позовал на неоспореното от страните заключение на приетата по делото експертиза, продуктът не може да се класира с тарифен код 2106, тъй като същият касае "хранителни продукти неупоменати, нито включени другаде". От една страна продуктът е включен в Глава 04, а от друга страна не отговаря на изискванията за тарифен код 2106 90 92 0 - други продукти, несъдържащи млечни мазнини, захароза, изоглюкоза, глюкоза, скорбяла или нишесте или съдържащи тегловно по-малко от 1,5 % млечни мазнини, по-малко от 5 % захароза или изоглюкоза, по-малко от 5 % глюкоза или скорбяла или нишесте, поради което е неоснователен в тази насока довода в жалбата за нелогичност и неубедителност на заключението на съдебната експертиза. Същата е приета без оспорване от страните и правилно при обсъждането й с останалите доказателства по делото, включително и митническата лабораторна експертиза изготвена в хода на повторната проверка, съдът е приел, че стоката е следвало да се декларира под тарифен код 0404 90 21 0. Неоснователен довода в жалбата за противоречие в мотивите и диспозитива на Решението на началника на митница Аерогара София, досежно общия размер на задължението. Действително както е приел и АС, в решението е допусната техническа грешка в диспозитива в т. 2, където неправилно са посочени стойности на втория ред, касаеща сума в размер на 22 530 лв., респ. обща сума на митните сборове от 89 021 лв. Последната сума не съответства на формирана воля, както в диспозитива, така и в мотивите на решението, доколкото още в т. 4 и т. 5 от диспозитива са посочени правилните суми, съответстващи на мотивите - мито в размер на 43 961 лв. и за ДДС в размер на 8792 лв., поради което не е нарушено правото на страната да разбере точния размер на задължението и да защити правата си. Неоснователен е доводът за липса на произнасяне от съда досежно определения размер от 89 021 лева, тъй като съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМ митническите органи изчисляват размера на митните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, в момента, в който те разполагат с необходимите елементи, и го вписват в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет и това са сумите по т. 5 от решението, в която е посочен правилния размер на задължението. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид крайния съдебен акт и изричната претенцията на пълномощника на ответника по касационната жалба, "ЛЪКИ" ЕООД, следва да заплати сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК

Цитирани разпоредби

1