Решение № 14587 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12333/2018 г.

Решение № 14587 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12333/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на:

1. Т. Л., чрез процесуален представител, срещу решение № 5055/26.07.2018 г. постановено по адм. дело № 3989/2018 г. на Административен съд С.-град (АССГ),

1. Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител, срещу решение № 5055/26.07.2018 г. постановено по адм. дело № 3989/2018 г. на Административен съд С.-град (АССГ), в частта, в която по жалба на Ю. Д. е отменено Решение №Ж-268/2017 от 12.03.2018 г. на КЗЛД, в частта по т. 2, в която е оставена без уважение като неоснователна жалба с рег. №Ж-268/16.06.2017 г., подадена от Ю. Д. по отношение на Т. Л. в качеството й на управител на етажна собственост и администратор на лични данни с оглед установената на осн. чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателката посредством извършването от ответната страна видеонаблюдение от камерите, монтирани на етажната площадка на последния етаж.

Касаторът Т. Л. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.

Касаторът Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител, иска отмяна на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост –касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Не претендира разноски.

Ответникът – Ю. Д. не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество, са неоснователни, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд С.-град:

1. отменя Решение №Ж-268/2017 от 12.03.2018 г. на КЗЛД, в частта по т. 2 и връща делото в тази му част като преписка на административния орган за ново произнасяне по жалба с рег. №Ж-268/16.06.2017 г., подадена от Ю. Д..

1. отхвърля жалбата на Т. Л. срещу Решение №Ж-268/2017 от 12.03.2018 г. на КЗЛД, в частта по т. 3-6, с която е уважена жалбата с рег. №Ж-268/16.06.2017 г. на Ю. Д..

С цитираното №Ж-268/2017 от 12.03.2018 г., КЗЛД:

-в т. 2 оставя без уважение като неоснователна жалба с рег. №Ж-268/16.06.2017 г., подадена от Ю. Д. по отношение на Т. Л. в качеството й на управител на етажна собственост и администратор на лични данни с оглед установената на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателката посредством извършваното от ответната страна видеонаблюдение от камерите, монтирани на етажната площадка на последния етаж, по начин, по който не се установява преимущество на интересите на г-жа Димитрова, в изпълнение на принципите, регламентирани в чл. 28 и чл. 30, ал. 1 от КРБ за право на живот, лична свобода и неприкосновеност на всеки български гражданин, поради което не е налице нарушаване правата на жалбоподателката съобразно разпоредбите на ЗЗЛД.

-в т. 3 уважава като основателна жалба с рег. №Ж-268/16.06.2017 г., подадена от Ю. Д. по отношение на Т. Л. в качеството й на управител на етажна собственост в частта й свързана с извършването на видеонаблюдение от камерите, разположени над входната врата на етажната собственост и камерите, разположени на различни места по фасадата на сградата, поради нарушаване на принципа, регламентиран в чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД личните данни да бъдат съотносими, свързани с и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.

-в т. 4 във вр. т. 3 издава задължително предписание на Т. Л. в едномесечен срок от влизане в сила на решението да монтира камерите по начин, който не позволява заснемането на обществени територии.

-в т. 5 уважава като основателна жалба с рег. №Ж-268/16.06.2017 г., подадена от Ю. Д. по отношение на Т. Л. в качеството й на управител на етажна собственост в частта й свързана с извършваното видеонаблюдение от двете камери, монтирани на стълб, в непосредствена близост до сградата, поради нарушаване принципа, регламентирани в чл. 2, ал. 2, т. 3 ЗЗЛД личните данни да бъдат съотносими, свързани и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.

-в т. 6 във вр. с т. 5 издава задължително предписание на Т. Л. в едномесечен срок от влизане в сила на решението да демонтира двете камери, разположени на стълб в непосредствена близост до сградата.

Правилно АССГ е приел, че оспорения акт на КЗЛД е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.

Не се спори по делото, че Т. Л. е администратор на лични данни по см. на чл. 3 от ЗЗЛД/в приложимата редакция/, и това лице обработва лични данни чрез записване и съхраняване с автоматично средство-система за видеонаблюдение.

Споделят се изцяло мотивите на административния съд, че в процесния случай не са налице предвидените условия в чл. 4, ал. 1, т. 1-т. 7 от ЗЗЛД/в приложимата редакция/ по отношение жалбоподателката Ю. Д., като по делото липсват доказателства за заявена воля от Димитрова да бъдат обработвани нейни лични данни, което обработване в конкретния случай се изразява в заснемане и записване чрез система за видеонаблюдение и контрол.

Настоящият съдебен състав намира за недопустимо заместване волеизявлението на дадено лице по см. на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД/в приложимата редакция/ под каквато и да е форма, включително и чрез приемане решение на общото събрание на собствениците по реда на чл. 8 и сл. от ЗУЕС, след като не е налице формално изразена воля от това лице/ в случая Ю. Т./ в процеса на вземане на решението, и не е налице изрично установена от закона хипотеза, допускаща законосъобразно обработване на лични данни, поради което не се кредитират както възраженията на касатора Лазарова свързани с "неглижиране на изразена воля" от етажните собственици в процесната сграда, така и на касатора КЗЛД относно изразено писмено съгласие на 14 от собствениците на апартаменти във [адрес]. В този смисъл при установената по делото липса на условията по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД/в приложимата редакция/ правилен е крайният извод на съда за преимущество на интересите по см. на т. 7 на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД/в приложимата редакция/ на физическите лица, собственици или наематели на имоти, находящи се в сградата на [адрес], както и на всички лица, преминаващи пред сградата или в цитирания вх...д.

Законосъобразно е заключението на първостепенния съд, основано и на решение на СЕС от 11.12.2014 г. по дело C-212/13, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Nejvyssi spravni soud /Чешка република/, с акт от 20 март 2013 г., постъпил в Съда на 19 април 2013 г., в рамките на производството по дело Frantisek Rynes срещу Urad pro ochranu osobnich udaju /Служба за защита на личните данни/, относимо до тълкуването на член 3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни /отменена с чл. 94 от Регламент(ЕС) 2016 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на ФЛ във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО / за допустимост на извършването на видеонаблюдение само чрез монтираните камери, заснемащи собствеността на Т. Л., но не и такова, обхващащо други части на етажната собственост, включително публични места извън процесната сграда/ по аргумент на т. 13, т. 14 и т. 35 от цитираното решение/.

На следващо място не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните.

Не се констатира и необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касаторите нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора разноски по делото не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение