Решение № 7642 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4226/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез проц. им представител юрк. Г. Дойчинова, против решение 299/11 януари 2024 г., постановено по адм. д. 8330/2023 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД против заповед САГ23-РА-30-431 от 26 юли 2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж Външно електрозахранване с кабели HH 1 Kv за Многофамилна жилищна сграда с офиси , находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1933.2272 по КККР, УПИ II 2272, кв. 46, м. [адрес] по плана на гр. София, район Витоша СО. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно установено е от решаващия съд, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който отговаря по вид и характер на "мрежи и съоръжения", като елементи от техническата инфраструктура според § 5, т. 31 ДР ЗУТ и електропровод по определението на § 1, т. 21 от Закона за енергетиката. Същият е от четвърта категория (арг. чл. 13, ал. 2 от Наредба 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи), не е сред изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ и за неговото изграждане е необходим одобрен проект и разрешение за строеж (чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ). В случая такива не са издадени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден през м. юни 2022 г. строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. При тези обстоятелства, правилно е прието, че процесната заповед е законосъобразно издадена. Възражението на касационният жалбоподател, че не е собственик на строежа, както и че не е извършител на строежа и не следва да отговаря за премахването му, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Дружеството е оператор на електроразпределителна мрежа и лицензиант за дейността по разпределение на електрическа енергия. В това му качество той има правото на учредяване на сервитут по чл. 64, ал. 2 ЗЕ, както и да придобие собствеността върху изградените съоръжения за присъединяване по ал. 5 на чл.21 от Наредба 6/24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. В случая обаче касаторът не е доказал изпълнение на условията по чл. 64, ал. 4 ЗЕ, за да възникне сервитутът, нито наличието на някое от изискванията по чл. 21, ал. З от Наредбата, за да започне изграждането на съоръженията за присъединяване. Това налага заключението, че касаторът отговаря за неговото премахване, а доводите в обратен смисъл са неоснователни. Възражението в касационната жалба за нарушаване на принципите за съразмерност и пропорционалност по чл. 6 АПК е неоснователно. При установен незаконен строеж, който не е търпим, за административния орган не е налице друга законова възможност, освен да разпореди премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Столична община следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав