Решение № 15566 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9704/2012 г.
ВАСVII отделение06.12.2012 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 337/03.07.2012 г., постановено по адм. дело № 430/2012 г., по описа на Административен съд Пазарджик. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15566 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9704/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Исмет Мурат Абдурахман, от гр. Сърница, обл. Пазарджик, чрез адв. Продан Валериев Проданов от АК - Пазарджик, против Решение № 337/03.07.2012 г., постановено по адм. дело № 430/2012 г., по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ рег. № 8833/11.05.2012 г., на ВНД Началник на РУП гр. Велинград, с който му е отказано издаването на разрешение за съхранение и на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, като неоснователна. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорения отказ бъде отменен като незаконосъобразен. Ответният административен орган, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на Исмет Мурат Абдурахман от гр. Сърница, против отказ рег. № № 8833/11.05.2012 г., на ВНД Началник на РУП гр. Велинград, с който му е отказано издаването на разрешение за съхранение и на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, като неоснователна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по ЗОБВВПИ е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели и в тежест на лицето подало искането е да докаже необходимостта от използване на огнестрелно оръжие. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Решението на Административен съд град Пазарджик е правилно и обосновано, като при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението, въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства и при спазване на процесуалните правила. При разглеждане на административното дело не са били налице основания за самоотвод по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК на съдия Стефка Кемалова постановила оспореното съдебно решение. Съдия Стефка Кемалова, не е участвала в друга инстанция по същото дело, респективно не са налице никакви обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в нейното безпристрастие. В случая обосновано е прието от първоинстанционния съд, че постановения отказ от началника на РПУ град Велинград за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие на касатора Исмет Мурат не е нищожно по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като същия не противоречи на влязлото в сила решение № 99/12.03.2012 г., постановено по адм. д. № 976/2011 г. на Административен съд град Пазарджик. С административния акт са изпълнени дадените от съда указания, като в него изрично е обсъдена заявената от касатора хипотеза за получаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие за спортни цели. Съдът не е давал указания на началника на РПУ град Велинград да издаде разрешение на касатора за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, поради което няма неизпълнение на съдебно решение. Правилни са направените от съда изводи, че административният акт е издаден от компетентния орган, в кръга на правомощията му, с необходимите мотиви, както и относно правилното приложение на материалния закон. Правилно е преценено, че Исмет Мурат не е обосновал по категоричен начин необходимостта му от лично огнестрелно оръжие за спортни цели единствено с членството му в клуб по спортна стрелба, тъй като членуването в такъв клуб не предполага задължително членовете му да притежават огнестрелно оръжие. В тежест на касатора е да докаже необходимостта си от използване на лично огнестрелно оръжие за спортни цели по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), което не е сторено. Освен това с неиздаването на разрешение на касатора за носене, съхранение и употреба на лично късо огнестрелно оръжие не се ограничава правото му да се развива в областта на спортната стрелба, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗОБВВПИ всяко физическо лице може да употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси за него без разрешение за носене и употреба само на стрелбище с учебна или спортна цел под ръководството на правоспособен инструктор или треньор. При тези данни първоинстанционният съд като е приел обжалвания отказ да се издаде разрешение на касатора за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие за законосъобразен, е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Пред настоящата инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и да обосновават отмяна на оспореното съдебно решение. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Пазарджик е постановено въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства и при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение