Решение № 9013 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2538/2020 г.

Решение № 9013 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2538/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Държавна комисия по хазарта, срещу Решение № 7967 от 13.12.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 5919/2019 г. С обжалваното решение, съдът е отменил Решение № 000030-5723 от 10.05.2019 г. на Държавна комисия по хазарта, с което е приложена принудителна административна мярка – окончателно отнемане на лиценз, за който е издадено Удостоверение за издаден лиценз № 000030-15353 от 29.12.2017 г. на "Ти-Ви-67" ООД, ЕИК 122026408, за игрална зала с адрес: гр. Ботевград, пл. "Незнаен войн" № 5. Касационният жалбоподател, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в тримесечния срок между 18.01.2019 г. – 18.04.2019 г. дружеството не е установило пред Държавната комисия по хазарта (ДКХ) отстраняването от него на обстоятелството, послужило като основание за приложена предходна принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на издаден лиценз за срок от три месеца, а именно, че конкретната сума от 50 780, 59 лева, посочена като негово публично задължение по вид и размер в уведомление от НАП, вече е обезпечено в цялост за главница и лихви. От събраните в хода на производството пред първоинстанционния съд писмени доказателства – изхождащи от ТД на НАП гр. София, се установява наличието и на други публични задължения на дружеството, възникнали след датата на полученото в ДКХ уведомление от 21.12.2018 г. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата. Претендират се разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Р. Димитров. Ответникът – "Ти-Ви-67" ООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК. В тримесечния срок на ПАМ, дружеството е представило пред ДКХ документи и доказателства за обезпечаване на дължимите публични държавни вземания, които комисията не е обсъдила. Претендират се разноски. В съдебно заседание, ответникът се представлява от адв. С. Метанова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна спрямо която решението има сила по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК и за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От фактическа страна се установява следното: На "Ти-Ви-67" ООД е издаден лиценз по чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ), за организиране на хазартни игри, издаден на 29.12.2017 г., със срок на действие 5 години. С уведомление, вх. № 3786 от 21.12.2018 г., комисията е уведомена от публичен изпълнител при ТД на НАП гр. София, че дружеството има непогасени публични задължения в общ размер от 50 780, 59 лв. В тази връзка, до жалбоподателя е отправена покана, изх. № 2 от 02.01.2019 г. да представи писмени доказателства за погасяване на натрупаните публични задължения. Поканата е получена от "Ти-Ви-67" ООД на 07.01.2019 г. С Решение № Р-68 от 18.01.2019 г. комисията е приложила спрямо дружеството принудителна административна мярка - отнемане за срок от три месеца на лиценз, за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ - когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени публични задължения в размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. С Решение № 3683 от 31.05.2019 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. д. № 3278/2019 г., е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение №Р-68 от 18.01.2019 г. на ДКХ. Решението е оставено в сила с Решение № 1395 от 29.01.2020 г. по адм. д. № 8771/2019 г. по описа на ВАС, седмо отделение. С молба, с вх. № 4417 от 15.04.2019 г. дружеството е депозирало доказателства за обезпечение на дължимите публични вземания - Разпореждане за определяне на окончателна оценка от 25.06.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, Постановление от 7.03.2019 г. на ТД на НАП, съобщение за насрочване на опис от 28.03.2019 г., както и Постановление за налагане на обезпечителни мерки - запор върху МПС от 15.06.2018 г., всичките във връзка с изпълнително дело № 180537348/2018 г. на ТД на НАП - София. С Разпореждане за определяне на окончателна оценка от 7.05.2019 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП се установява, че окончателната оценка на недвижимия имот, описан в постановление, изх. №С190022-022-0015057 от 7.03.2019 г. на ТД на НАП, е в размер на 88 920 лева. Изискуемото публично вземане по изпълнително дело № 180537348/2018 г. по описа на ТД на НАП - София възлиза в размер на 111 172, 25 лева, в това число лихва 16 998, 24 лева и главница 94 174, 01 лева. С обжалваното Решение № 000030-5723 от 10.05.2019 г. на Държавната комисия по хазарта, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 ЗХ, спрямо дружеството е приложена принудителна административна мярка - окончателно отнемане на лиценз за хазартни игри, за който е издадено Удостоверение № 000030-15353 от 29.12.2017 г. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. След анализ на разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ, решаващият съд е счел, че в тримесечния срок, съгласно Решение №Р-68 от 18.01.2019 г. на Комисията, оспорващото дружество е представило на Комисията доказателства за обезпечаване на дължимите публични вземания - възбрана върху имот, описан в Постановление, изх. №С190022-022-0015057 от 7.03.2019 г. на ТД на НАП, във връзка с изпълнително дело № 180537348/2018 г., както и Постановление за налагане на обезпечителни мерки - запор върху МПС, във връзка с изпълнително дело № 180537348/2018 г. на ТД на НАП - София. В нарушение на административнопроизводствените правила, комисията не е обсъдила представените от дружеството доказателства и не е изпълнила задължението си по чл. 35 и чл. 36 АПК. По изложените съображения, първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Решението е неправилно. С Решение №Р-68 от 18.01.2019 г., ДКХ е установила, че "Ти-Ви-67" ООД има просрочено публично задължение в размер над 5000 лева, което обстоятелство е констатирано въз основа на уведомление от НАП от 21.12.2018 г. и е приложила спрямо дружеството ПАМ – временно отнемане за срок от три месеца на издадения лиценз от 29.12.2017 г., на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и т. 9 ЗХ. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ, Комисията прилага принудителна административна мярка - окончателно отнемане на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2, при неотстраняване в срока, определен в решението по чл. 85, ал. 2, на обстоятелство, което е било основание за временно отнемане на лиценза. От представените по делото доказателства се установява, че с писмо от 15.04.2019 г., дружеството е представило в ДКХ следните доказателства: Разпореждане за определяне на окончателна оценка от 25.06.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, Постановление от 7.03.2019 г. на ТД на НАП, съобщение за насрочване на опис от 28.03.2019 г., както и Постановление за налагане на обезпечителни мерки - запор върху МПС от 15.06.2018 г., всичките във връзка с изпълнително дело № 180537348/2018 г. на ТД на НАП - София. От представените документи не може да се установи по категоричен начин, че дружеството е отстранило обстоятелствата, послужили като основание за временно отнемане на лиценза в тримесечния срок, който е изтекъл на 18.04.2019 г. (присъствен ден). Липсват данни за идентичност между публичните задължения посочени в уведомлението от ТД на НАП от 21.12.2018 г. и тези по посочените по-горе писмени доказателства. Неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ, първоинстанционният съд е приел, че в тежест на административния орган е да събере служебно допълнителни доказателства. В случая, дружеството следва да установи в посочения срок, че са отстранени обстоятелствата, които са послужили като основание за временно отнемане на лиценза. След като дружеството не е установило този факт в посочения срок и не е представило в комисията съответните доказателства, то правилно административният орган е издал оспорваното в настоящото производство решение, с което е приложена принудителна административна мярка – окончателно отнемане на процесния лиценз. Прилагането на конкретната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ. Като е приел жалбата на "Ти-Ви-67" ООД за основателна и е отменил обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение – в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу Решение № 000030-5723 от 10.05.2019 г. на Държавна комисия по хазарта. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. чл. 228 АПК във вр. с чл. 143 АПК, на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 470 лева, от които 370 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд