Решение № 123 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4954/2008 г.

Решение № 123 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4954/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение № 280/29.07.2008 г. по гр. д. № 1438/2007 г. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., е отменил решение № 562/18.12.2006 г. по гр. д. № 541/2006 г. по описа на Софийския окръжен съд и е отхвърлил предявените от П. П. З. против "М" - ЕООД, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ. Срещу влязлото в сила решение на Върховния касационен съд е подадена молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от ищцата П. П. З. В молбата се твърди, че след приключване на касационното производство молителката е успяла да се снабди чрез трети лица с "П" и "Д" за длъжностите, които съществуват и се съхраняват в ответното дружество, и от които е видно, че работодателят не е променял до уволнението изискванията за заемане на процесната длъжност. Моли се за отмяна касационното и връщане делото за ново разглеждане. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителката - адв. В, която депозира писмени бележки. Ответникът по молбата за отмяна - "М" - ЕООД, град Е., област Софийска, е депозирал възражение по чл. 306, ал. 3 ГПК, с което оспорват молбата и моли същата да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание молбата за отмяна се оспорва от управителя на ответника по молбата Е. Ч., която депозира писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, представените с нея писмени доказателства, възражението на ответника по молбата за отмяна, писмените бележки на процесуалните представители на страните в настоящото производство и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в сроковете по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. От представените по делото "Разгънато щатно разписание от 01.04.2002 г. "и" Щатно разписание от януари 2005 г." на ответното дружество, е видно, че са налице нови доказателства, които са съществували при разглеждането на делото. При полагане на необходимата грижа при разглеждане на делото пред първата и въззивната инстанции ищцата - молителка в настоящото производство, е могла да се снабди с тях. Това обаче не е сторено. Не е проявена необходимата процесуална активност от страна на молителката в настоящото производство за ангажиране на представените в отменителното производство доказателства. Следователно не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,