Решение № 4678 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15624/2008 г.

Решение № 4678 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15624/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от адвокат Даринка Боева - пълномощник на Божанка Радкова Станоева против решението по адм. дело № 682/2005 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-ж състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ на искане за отмяна на отчуждаване № РД-54-352/22.07.1999 г. на Кмета на Столична община. Касаторката счита, че решението е постановено при съществени нарушения на материалния закон и в противоречие на събраните по делото доказателства. Съдът е направил погрешни фактически и правни констатации, в резултат на които е постановил и един незаконосъобразен съдебен акт. На първо място твърди, че съдът неправилно интерпретира заключението на приетата по делото техническа експертиза и неправилно приема, че процесното място - имот № 628г е застроено. На второ място заявява, че са незаконосъобразни и доводите на съда, че не било от значение какво е извършено върху процесния имот, а е от значение дали е осъществено цялостното мероприятие ДИП "Кожухарска индустрия". Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено ново по същество, с което отказа на кмета на общината да бъде отменен. Срещу същото решение на Софийски градски съд е постъпила и жалба лично от Божанка Радкова Станоева, гр. София, кв. Бусманци. Касаторката изразява недоволство от решението, поради което и на основание чл. 208 във връзка с чл. 209 и чл. 210, ал. 2 от АПК го обжалва и моли да бъде отменено, а жалбата й уважена по подробно развити съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание пред Върховния административен съд жалбоподателката Божанка Радкова Станоева се представлява от надлежно упълномощен за пред тази инстанция пълномощник - адвокат Цанко Колев, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, решението - отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, тъй като е нарушен чл. 41, ал. 2 от ЗАП (отм.). Процесуалният представител твърди, че делото е водено по жалба на Божанка Радкова Станоева - пряк наследник на Радко Трайков Вучков, но имота е бил съсобствен освен на него и на неговата сестра Екатерина Трайкова Андонова (Вучкова), а по делото не са конституирани като заинтересовани страни и другите наследници на общия и пряк наследодател на доверителката му, за което твърдение представя и два броя Удостоверения за наследници, а също и писмена защита. Ответникът - Кмета на Столична община не взема отношение по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са подадени в установения срок, но по същество са неоснователни. Решението на СГС е правилно. С обжалвания съдебен акт е потвърден отказ № РД-54-352/22.07.1999 г. на Кмета на Столична община. Неоснователно е възражението, че е нарушен материалния закон. С оглед заключението на съдебно-техническата експертиза изводът за липса на предпоставките по чл. 2 от ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. е обоснован. Касае се за имот, който е отчужден съгласно ЗПИНМ и към момента на отчуждаването е представлявал незастроено място. За да се отмени отчуждаването законът е въвел изискването към момента на влизане на този закон в сила да не е започнало фактическо строителство. В случая е установено, че върху процесния имот попадат части от две складови постройки, означени на комбинираната скица с "МС", което означава, че мероприятията са осъществени. От експертизата се дава заключение, че претендирания имот попада в парцели, отредени за "Българска кожухарска индустрия". При наличието на осъществено строителство е без значение дали върху конкретния имот няма или има построени сгради. Преценката дали е осъществено отчуждителното мероприятие се прави за целия имот, а не поотделно за всеки квадратен метър от него. Правилно е приложен материалния закон от съда. Неоснователно е оплакването, че не е обсъдено правилно заключението на експертизата. Не е допуснато нарушение на съдопроизводствените разпоредби. Не са налице касационните основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила като правилно. Двете касационни жалби на Божанка Радкова Станоева - и тази, която е подадена чрез нейния процесуален представител пред първата инстанция и тази, която е подадена лично от нея, са депозирани в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок и тъй като е налице изискването на чл. 210, ал. 1 от АПК за активна легитимация (а не на чл. 210, ал. 2 , на което се позовава касаторката в личната си жалба), касационните жалби са процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват неоснователни. С решение № 118 от 23.05.2008 г. по адм. дело № 682/2005 г., в производство по чл. 33 - 45 ЗАП (отм.), във връзка с § 4 от ПЗР на АПК, във връзка с чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., Софийски градски съд, Административно отделение, III - ж състав ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от Божанка Радкова Станоева, срещу отказ на искане за отмяна на отчуждаване № РД-54-352/22.07.1999 г., издаден от Кмета на СО (Столична община), като неоснователна. Първоинстанционният съд, предвид безспорното обстоятелство, че към момента на отчуждаването процесното дворно място е било незастроено, е приел, че в случая е приложима хипотезата на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., в която единствен правнорелевантен факт е този - върху имота да не е започнало фактическо строителство към момента на влизане в сила на реституционния закон. Въз основа на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза е приел, че фактическото строителство на мероприятието, за което е извършено отчуждаването не само е започнало, но и е реализирано. Посочил е също, че в този случай изобщо не се обсъжда въпросът, свързан с възможността за образуване на самостоятелен парцел. Така постановеното съдебно решение е правилно. С обжалвания пред Софийски градски съд от Божанка Радкова Станоева ОТКАЗ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот с № РД-54-352 от 22.07.1999 г., Кметът на Столична община не е уважил искането на Екатерина Трайкова Андонова (Вучкова) и н-ци на Радко Трайков Вучков - Божанка Радкова Станоева, Тодор Радков Трайков за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 628г от кв. 22, м. Инд. зона "Гара Искър" I ч., отчужден със Заповед № 380 от 7. Х. 1959 г. за "Кожухарска фабрика", с мотива, че "не се уважава искането за отмяна на отчуждаване направено на основание чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПКНМ и др. закони - мероприятието е реализирано". С отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот под № РД-54-26 от 25.04.2002 г. Кметът на Столична община е отменил горния отказ на основание чл. 32, ал. 2 от З ПОСТАНОВИ: Всъщност на практика съображенията на административния орган са едни и същи и в двете заповеди (откази). Искането за отмяна на отчуждаването не се уважава, защото мероприятието е реализирано. След като е бил отчужден незастроен недвижим имот, правилно съдът е квалифицирал случая по чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ , ЗДИ и ЗС. При тази хипотеза, единствената предпоставка за да бъде отменено отчуждаването, освен общите условия, посочени в чл. 1, ал. 1 - отчуждаването да е извършено до 21 април 1990 г. по един от изчерпателно изброените в текста териториално - устройствени и благоустройствени нормативни актове и молителите да попадат в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването, е върху имота да не е започнало фактическо строителство към момента на влизането на закона в сила. В цитираната разпоредба няма изискване от евентуално останала свободна, незасегната от строителство част от имота да може да се образува самостоятелен парцел, така както това е предвидено в хипотезите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от същия реституционен закон, при които задължително се извършва проверка дали са налице нормите за лице и повърхност, необходими за парцел по отменения вече ЗТСУ (чл. 54, ал. 1 ППЗТСУ ) или за урегулиран поземлен имот по действащия понастоящем ЗУТ (чл. 19, ал. 1, т. 1) . Този реституционен закон не борави също и с понятията "застроена" и "незастроена" част от имота, които се определят съобразно техническите, хигиенните и противопожарните норми по реда на чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ от кмета на общината и са в пряка връзка с решението на общинската служба по земеделие (бившата общинската служба по земеделие и гори или поземлена комисия), която като колективен административен орган по поземлената собственост постановява решение на основание чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти - бивши земеделски земи, които сега по една или друга причина се намират в строителните граници на населените места (в границите на урбанизираните територии). В конкретния случай от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот пл. № 628г от кв. 22 е отчужден по рег. преписка № 104/1965 г. за изграждане на ДИП "Българска кожухарска индустрия" (Кожухарска фабрика) и по плана е отреден за ДИП "БКИ". На приложената към заключението скица вещото лице е очертало изградените две складови постройки и навес, като е посочило че има, без да са повдигнати в цвят, части от бетонни площадки и тревни площи. При тези технически данни правният извод е, че върху имота е осъществено фактическо строителство по отчуждителното мероприятие. Без значение за спора е дали към момента на огледа на вещото лице постройките и навеса са амортизирани. Релевантно е обстоятелството, че е реализирано мероприятие преди влизането на реституционния закон в сила. В контекста на изложеното до тук, оплакванията в касационните жалби се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС решение на Софийски градски съд е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 , предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,