Решение № 5679 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1419/2010 г.

Решение № 5679 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1419/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила определение № 10657 от 16.09.2009 г., постановено от тричленен състав на трето отделение на Върховния административен съд по адм. д. № 8517/2009 г. С молбата са релевирани доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, поради което страна е била лишена от право да участва в производството. По тези доводи и на основание чл. 239, т. 5, ПР. 1 от АПК е направено искане за отмяна на влязлото в сила определение. Ответникът - областен управител на област София не взема становище по молбата за отмяна. Ответникът - министъра на вътрешните работи чрез процесуалния си представител юрк. Сапунджиев излага доводи за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал. 2 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането му е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по частна жалба, подадена от Мария Димитрова Вълканова срещу определение № 1344 от 24.04.2009 г. постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 28 състав по адм. д. № 5041/2008 г. С обжалваното пред тричленния състав определение, административния съд е приел, че исковата молба предявена на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е недопустима за разглеждане, поради липсата на процесуалните предпоставки по чл. 204 от АПК - липса на посочване на конкретни административни актове, действия или бездействия, които да са отменени по съответния ред, или искането за отмяната им да е съединено в производството и от които да произтичат претендираните вреди. Поради липсата на тези процесуални предпоставки съдът е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил образуваното производство. Определението е било обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд. Тричленният състав на Върховния административен съд е разгледал частната жалба в закрито заседание и с определението, чиято отмяна се иска, е оставил в сила определението на административния съд. С искането за отмяна са мотивирани доводи, че разглеждайки частната жалба в закрито заседание тричленният състав е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е лишило страна от участие в производството по делото. Доводи, че частната жалба е следвало да се разгледа в открито заседание са наведени с оглед приложението на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 във връзка с чл. 159, т. 4 от АПК. Настоящият състав счете, че не е налице соченото основание за отмяна. В Глава единадесета - производства за обезщетения на Административнопроцесуалния кодекс не са уредени редица процесуални въпроси на производството, в това число и по какъв ред може да се обжалва определението, с което е оставен без разглеждане искова молба и производството е прекратено, какъвто е и настоящият случай. Настоящият състав приема, че в случая следва да намерят приложение общите правила на Глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс за обжалване на определения и разпореждания, тъй като определението има характер на такова по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК - прегражда развитието на производство, уредено в този кодекс. При това положение, съгласно нормата на чл. 234 от АПК, частните жалби се разглеждат в закрито заседание. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 2, във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК, както се твърди в искането за отмяна, налагащи разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание. Касае се до исково производство, като исковата молба е оставен без разглеждане поради липса на положителни процесуални предпоставки, а не става реч за оспорване на индивидуален административен акт. Специалния процесуален ред за разглеждане на частни жалби срещу определения, с които жалбата се оставя без разглеждане на основанията по чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК не може да се приложи по аналогия за искови производства по чл. 203 и сл. от АПК. Този извод се налага и с оглед систематическото тълкуване на разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 160, ал. 2 е в Глава десета - оспорване на индивидуални административни актове. Производствата за обезщетения са уредени в Глава единадесета, поради което разглеждането на частната жалба следва да се извършва по общите правила предвидени в Глава тринадесета - чл. 234, ал. 1 от АПК. По изложените съображения и настоящият състав счете, че искането за отмяна е неоснователно поради което следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, ПР. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия