Решение № 6348 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11778/2011 г.

Решение № 6348 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11778/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от:

1. Зам.-директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 1296/25.07.2011 г. по адм. дело № 306/2011 г. на Административен съд - Пловдив, в частта му, с която е отменен РА № 161002710/12.11.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 29/14.01.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Илиян Пехливанов, от гр. Пловдив са определени публични задължения за: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за д. п. 2006 г., за разликата от 8181.70 лв. до 12 437.13 лв. и лихви за просрочие, за разликата от 3647.71 лв. до 5717.05 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2007 г., за разликата от 2232.78 лв. до 2843.47 лв. и лихви за просрочие, за разликата от 669.06 лв. до 906.34 лв.; и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2008 г., в размер на 9.39 лв. и лихви за просрочие, в размер на 1.58 лв.

Поддържа се от Дирекция "ОУИ" - Пловдив, че в обжалваната част решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му.

1. Илиян Николов Пехливанов, от гр. Пловдив, против същото решение по адм. дело № 306/2011 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата му, против РА № 161002710/12.11.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 29/14.01.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която са му определени публични задължения за: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за д. п. 2004 г. в размер на 15 074.71 лв. и лихви за просрочие, в размер на 10 794.71 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за д. п. 2005 г., в размер на 1 489.89 лв. и съответни лихви за просрочие, в размер на 877.54 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за д. п. 2006 г., в размер на 8181.70 лв. и лихви за просрочие, в размер на 3647.71 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2007 г., в размер на 2232.78 лв. и лихви за просрочие, в размер на 669.06 лв.

Поддържа се, че решението в обжалваната му част, е също неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП и за неоснователност на касационната жалба на Илиян Николов Пехливанов.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество, установи:

1. По касационната жалба на зам. директора на Дирекция "ОУИ"-Пловдив:

С решението, в обжалваната част, Административен съд - Пловдив е приел, че размера на дължимия от ревизираното лице данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), за д. п. 2006 г., над сумата 8181.70 лв. до 12 437.13 лв. е недължим, поради неправилно определена от органа по приходите годишна данъчна основа, служеща за облагане. Последната е следвало да бъде определена на база паричния поток от приходи и разходи на двамата съпрузи поотделно и общо за цялата година, а не по месеци или група от месеци, както е в случая. Съдът е възприел изцяло констатациите в РА, относно движението на паричните средства, като постъпления и разходи, както и посочените крайни резултати, с изключение на визирания положителен остатък към 31.12.2006 г. от + 30 997.85 лв., като несъответстващ на направения извод за превишение на разходите над приходите и за наличието на укрити доходи, подлежащи на облагане. Според съда, при съпоставяне на разходите /в общ размер на 140 500.30 лв./, с приходите /в общ размер на 67 019.42 лв./, се получава недостиг на средства, т. е отрицателно салдо, а не положително, със сумата 73 480.88 лв., 1/2 от която, на основание СИО, се пада на ревизираното лице и е данъчната основа за облагането му. Поради това е приел, че в частта, с която е прието друго, а именно наличието на положителен остатък от превишение на приходите, над разходите, РА се явява незаконосъобразен и го е отменил.

По отношение на данъка за 2007 г., за сумата над 2232.78 лв., също е приел, че РА е незаконосъобразен, вследствие на извършена корекция в разходната част на изготвения баланс от парични средства на семейството, относно сумите за закупуване на недвижими имоти по нот. акт № 162/14.09.2007 г. и нот. акт № 127/17.12.2007 г., като тези суми съдът е приел, че е следвало да са на база посочените такива в нот. актове за продажба, а не сумите по издадените от продавача - "Шанс 2000" ООД фактури, за които съдът е установил, че липсват съществени реквизити, като номер и дата на съставяне на фактурите.

За 2008 г. съдът е приел, че данък по чл. 48 от ЗДДФЛ не се дължи, поради неустановеност на доходи, които да не са декларирани.

Касационният съд намира така постановеното решение за частично правилно.

Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на решението при определяне на данъчната основа за облагане доходите на ревизираното лице за 2006 г., в размер на 36 740.44 лв., вместо на определената в РА сума от 54 471.38 лв. Последната, съгласно установеното от съда, е на база съответствие между приходи и разходи за п-да 1.01.2006 г. - 30.09.2006 г. /с резултат за ревизираното лице минус 52 239.32 лв./, към която сума органите по приходите са прибавили доходи от трудови правоотношения, в размер на 2 232.06 лв. Този начин на определяне на данъчната основа за облагане доходите на лицето, настоящият състав намира за неправилен, тъй като е на база движението на паричните потоци за част от месеците на годината, а не за цялата година.

Към отчетения от органа по приходите период от 9 месеца следва да се прибавят резултатите от останалите три месеца от 2006 г., а именно п-да м. 1.10 - 31.12.2006 г., и тогава да бъде извършено съпоставяне на получените общи суми като приходи и разходи за цялата 2006 г., като полученото отрицателно салдо, в размер на 73 480.88 лева, представлява общ укрит доход на семейството, 1/2 от който представлява данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, за облагане на ревизираното лице. Като е направил идентични установявания и е извършил корекция на данъчната основа за облагане за 2006 г., в резултат на което е получил друг размер на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. /8181.70 лв./, а не този, посочен в РА /12 437.13 лв./, съдът е приложил правилно закона и не е допуснал нарушение на процесуалните правила.

Отменителното решение е неправилно, в частта за 2007 г.

За тази година съдът незаконосъобразно е извършил корекция на сумите, платени от ревизираното лице и съпругата му, за закупуване на недвижими имоти, по нот. актове № 162/2007 г. и нот. акт № 127/2007 г., съобразно вписаните такива в тези нот. актове, вместо сумите по издадените от продавача - "Шанс 2000" ООД фактури. С последните е установена друга, по-висока стойност на продадените имоти, която е потвърдена и от ревизираното лице в дадените от него писмени обяснения пред органа по приходите. При тези безпротиворечиво установени данни за продажната цена на двата закупени от съпрузите имоти, съдът е следвало да кредитира тези първични счетоводни документи, а не цената, вписана в нот. актове. При възприемане на по-високата цена, се получава данъчна основа за облагане, съответстваща на установената от органа по приходите, съответно дължим от ответника данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., в размер на 2 843.47 лв., а не установения от съда, в размер на 2 232.78 лв. Като незаконосъобразно и необосновано в тази му отменяща РА част, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на Илиян Пехливанов против РА, в частта, с която му е определено данъчно задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за разликата от 2232.78 лв. до 2843.47 лв., ведно с лихви за забава за разликата от 669.06 до 906.34 лв. бъде отхвърлена, като неоснователна.

За 2008 г. по делото е установено, че липсват недекларирани от съпрузите доходи, поради което и направения извод за отсъствие на основания за допълнително облагане, се явява правилен.

1. По касационната жалба на Илиян Николов Пехливанов:

С обжалваното, в отхвърлителната му част, решение Административен съд - Пловдив е приел, че оспорения РА е законосъобразен, тъй като за ревизирания данъчен период: 2004 г., 2005 г., 2006 г. - до размер на данъка от 8181.70 лв. и 2007 г. - до размер на данъка от 2232.78 лв., органът по приходите правилно е установил недекларирани суми, които представляват укрити доходи за облагане, по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ. За да направи тези правни изводи, съдът е анализирал подборно доказателствата по делото, установяващи факти и обстоятелства относно движението на паричните средства на ревизираното лице и съпругата му - Недялка Василева Михайлова-Пехливанова, като едни от тях е кредитирал, а други е отхвърлил. По спорните парични средства, представляващи приходи за ревизираното лице от: получени заемни средства от Бранимира Хаджимладенова по договори за заем от 14.01.2004 г., в размер на 110 000 лева и от 4.01.2006 г., в размер на 90 000 лева, както и изплатени на съпругата му печалби от Еврофутбол за 2004 г. - в размер на 2 500 лв., за 2005 г. - в размер на 8500 лв. и за 2006 г. - в размер на 30 000 лв., съдът е изложил подробни мотиви за отхвърлянето им. Заемните средства е отказал да приеме за получени, поради отсъствие на доказателства за предаването им на получателя, който по това време е отсъствал от България, както и такива за произхода на тези суми от лицата, посочени от този заемодател. По същите съображения, за отсъствие на доказателства за изплащане на печалби от Еврофутбол на съпругата Недялка Пехливанова, в посочените размери, съдът е отказал да кредитира представените 56 бр. фиша от "Еврофутбол" ООД, като доказателства за извършено плащане на тези печалби.

Настоящият състав споделя тези изводи на съда. Същите са направени при правилно установена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на събраните доказателства.

Поради това намира за неоснователно оплакването, че не са налице основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Разпоредбата намира приложение при наличието на доказателства, че декларираните и/или получени от лицето приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанска дейност, не съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период. От данните по делото приходните органи и съда правилно са установили наличието на такова несъответствие между декларираните от ревизираното лице доходи и имущественото му и финансово състояние, за 2004 г, 2005 г., 2006 г. и 2007 г., поради което законосъобразно процесната ревизия е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК.

Неоснователни са и другите оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, поради необсъждане на всички доказателства, относно предоставените заеми от лицето Бранимира Хаджимладенова, както и получените печалби от "Еврофутбол" ООД за 2004, 2005 и 2006 г.

Съдът е анализирал доказателствата относими към тези спорни за страните въпроси и въз основа на тях е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Настоящият състав споделя изцяло мотивите на решаващия съд относно недоказаност на договорите за заем от 14.01.2004 г. и от 4.01.2006 г. с Бранимира Василева Хаджимладенова /сестра на съпругата на Пехливанов/ и по- конкретно за недоказан фактът на реалното предаване на заемните суми от 110 000 лв. и от 90 000 лв. от заемодателя на ревизираното лице. Правилно е установено, че по делото няма данни за такова реално предаване, а само предположения, за такова даване. От друга страна не е установен и произходът на тези суми от посочените от заемодателката физически лица. За двама от тях /Минчо Ив. Марин и Йордан Желев Йорданов/ е установено, че не са притежавали посочените заемни суми, а установените възможности у останалите четирима за предоставянето им на Хаджимладенова, правилно е прието, че не обосновава произхода им, тъй като липсват доказателства за реалното им предаване на това лице и от него на касатора - Пехливанов.

Обосновани са и изводите на съда за недоказаност на приходите от Еврофутбол. Притежанието на тези фишове, не удостоверява изплатени печалби за 2004, 2005 и 2006 г. Изплащането е свързано с реалното получаване на пари в брой, срещу което се издава оригинална квитанция за потвърждение на залог. Приложените към делото фишове, с написано на тях "форма изплащане", не са такива оригинални квитанции и в тях не е написано, че се издават за потвърждение на залог. Същите са представени в копие, поради което правилно е прието, че не представляват ценна книга на приносител, доказващи извършено плащане на такива печалби на съпругата Недялка Пехливанова за 2004, 2005 и 2006 г. в посочените по-горе размери.

Неоснователно е и оплакването, относно определяне на данъчната основа за облагане доходите на ревизираното лице на база 1/2 от общата годишна данъчна основа на семейството като цяло, в режим на СИО. При наличие на сключен граждански брак с лицето Недялка Пехливанова и установен бездялов имуществен режим на придобитото по време на брака имущество, по чл. 19 от СК (отм.), законосъобразно при определяне на годишната данъчна основа за облагане на ревизираното лице е приложен режима на СИО, като приходите и разходите на семейството са установени за всеки съпруг поотделно и общо, тъй като и двамата имат равни права и задължения по отношение на това имущество. В този смисъл е и установената трайна съдебна практика по приложението на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 47 от ЗДДФЛ.

От изложеното следва, че касационната жалба на Илиян Пехливанов е неоснователна, а обжалваното решение, в отхвърлителната му част, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.

При този изход по касационната жалба на Илиян Пехливанов не се дължат разноски, а също и на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, поради това, че не е представлявана от юрисконсулт пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение