Решение № 7507 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2017 г.

Решение № 7507 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. С., гр. С. Загора, чрез проц. си представител адв. С. Р., против решение № 343/4.01.2017 г., постановено по адм. д. № 403/2016 г. по описа на Административен съд С. З.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. К. С. против заповед № 10-00-1811/29.08.2016 г. на кмета на О. С. З., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "Масивна стопанска сграда № 38", находящ се в ПИ 68850.303.805 по КК на гр. С. Загора. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. С обжалваната заповед на кмета, на основание чл. 225а вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е разпоредено премахване на процесния незаконен строеж - 5-та категория. Строежът представлява едноетажна постройка, изградена в горска територия, общинска собственост, чието предназначение не е променено, както и при липсата на издадени строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В административното производство жалбоподателят е декларирал 1995 г. като година на извършване на строежа. Отчитайки периода на строителството, правилно съдът е приел неприложимост на разпоредбата на § 127 от ЗУТ за третиране на строежа като "търпим", след като същият е изпълнен по време на действието на ЗУТ. Неоснователни са касационните възражения, явяващи се повторение на изложените пред първоинстанционния съд, който обосновано ги е отхвърлил поради несъстоятелността им. Противно на изложените твърдения, съдебното решение съдържа в необходимия обем фактически и правни съображения, с оглед изискването на чл. 172а от АПК, основаващи се на установената фактическа обстановка. Правилно е прието, че посоченият в заповедта неизвестен извършител като неин адресат не се определя за съществен недостатък, който да обуславя нейната отмяна. Това е така, защото обстоятелствата относно собствеността върху строежа и неговия извършител са ирелевантни за законността му, а имат значение само за разпределяне на разноските за премахване. На жалбоподателя е осигурена възможност за защита, както в административното производство, така и в съдебното. Несъответствието в квадратурата на процесния строеж също не е съществено процесуално нарушение, тъй като всички останали белези са достатъчни за индивидуализиране на процесния строеж, обект на заповедта за премахването му. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав