Решение № 5460 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15352/2012 г.

Решение № 5460 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15352/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на районно управление "Полиция", гр. Велико Търново, срещу решение № 560 от 09.11.2012 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по административно дело № 951/2012 г.

С обжалваното решение съдът отменил отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, рег. № 24170 от 31.08.2012 г., на началника на районно управление "Полиция", гр. Велико Търново и осъдил Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи да заплати на Балканджиев 210,00 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че оспореният административен акт е издаден след изтичане на законоустановения срок и това го прави незаконосъобразен. Не отчел, че срокът по чл. 83, ал. 5 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е спазен. Неправилен е изводът на съда, че към датата на подаване на заявлението - 05.06.2012 г., Балканджиев отговарял на законовите изисквания за издаване на разрешение за придобиване на оръжие. Не отчел, че чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ задължава органа служебно да провери дали срещу лицето има образувани досъдебни производства за умишлени престъпления от общ характер. Съдът неправилно преценил и изпълнението на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, както и на чл. 61, ал. 1 АПК. Неправилен е и извода на съда, че към датата на издаване на оспорения акт по отношение на Балканджиев няма образувани досъдебни производство. Предложението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство не е влязъл в сила съдебен акт. Съдът неправилно ценил въпроса с обжалването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и не отчел чл. 249, ал. 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), както и чл. 271, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Съдът неправилно ценил и облекчения ред за издаване на разрешения на служителите на Министерството на вътрешните работи. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отхвърли жалбата на Балканджиев срещу отказ № 24170 от 31.08.2012 г. Касаторът се представлява от юрисконсулт Румяна Байчева.

Ответникът по касационната жалба - Иван Тодоров Балканджиев, счита същата за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно обсъдил доводите на страните и направил обосновано заключение за незаконосъобразност на оспорения акт. Правилен е изводът на съда за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отказът е издаден без органът да е събрал нови доказателства, поради което акта е немотивиран. Правилен е и изводът на съда, че към датата на заявлението Балканджиев отговарял на изискванията на закона за издаване на разрешение като наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение" не е влязло в сила. Правилно съдът приел също, че актът не съответства на целта на закона. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Лили Матева, Адвокатска колегия, гр. Велико Търново.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението е необосновано и в противоречие с материалния закон. Доказателствата по делото не обосновават извода на съда, че административния орган не изпълнил задълженията си по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не са били налице непълноти и грешки в подадените документи, които да налагат уведомяването на адресата на акта. Органът изпълнил задълженията си по чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ и установените в хода на проверката образувани досъдебни производства сочат наличие на предвидените в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ основания за отказ за издаване на разрешително. Неправилно съдът приел, че не са налице данни за уволнението на заявителя. Съдът не съобразил акта си с относимите разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 05.06.2012 г. Иван Тодоров Балканджиев подал в районно управление "Полиция", гр. Велико Търново, заявление, рег. № Я-7796, за издаване на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие, което ще използва за самоохрана и охрана на семейството си.

1. Към тази дата Балканджиев бил служител на Министерството на вътрешните работи считано от 22.08.1991 г.

1. Към заявлението били приложени изискуемите от чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ документи.

1. С докладна записка от 07.06.2012 г. началникът на районното управление бил информиран, че в автоматизираната информационна система на Министерството на вътрешните работи няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения спрямо Балканджиев.

1. С докладна записка, рег. № 18693 от 27.06.2012 г., началникът на районното управление бил информиран, че при извършена по повод на заявлението служебна проверка било установено - писмо, изх. № 316 от 18.06.2012 г., на окръжна прокуратура, гр. Велико Търново, че спрямо Балканджиев имало образувани две досъдебни производства - следствено дело № 28/2011 г., за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, и следствено дело № 13/2012 г. за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 НК.

1. С оглед на този факт органът издал акт, рег. № 20266 от 17.07.012 г., с който на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, отказал на Балканджиев издаването на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие. Актът бил мотивиран с образувано досъдебно производство - № 28/2011 г.

1. Актът бил връчен на Балканджиев на 18.07.2012 г.

1. С жалба, входящ на районно управление "Полиция", гр. Велико Търново, № 10368 от 31.07.2012 г., Балканджиев оспорил по административен ред отказа за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие.

1. Директорът на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, при извършената проверка, обективирана в справка № Я-23454 от 15.08.2012 г., установил, че:

а) Балканджиев притежавал разрешение за съхранение и носене на ловно оръжие: гладкоцевна ловна пушка "Иж-27", калибър 12, № А00859; гладкоцевна ловна пушка "Тула", калибър 16, № 160282; гладкоцевна ловна пушка "ИЖ-27Е", калибър 12, № 8623235; гладкоцевен полуавтомат "МС-21.12", калибър 12, № 876498; гладкоцевна ловна пушка "ИЖ-27М", калибър 12, № 930423719; нарезна ловна карабина "SA-93", калибър 7,62х39, № АВ345757; нарезна ловна карабина "Марлин", калибър 22LR, № 92621800;

б) спрямо Балканджиев били образувани две досъдебни производства - № 28/2011 г. и № 13/2012 г., като по първото прокуратурата внесла в съда предложение за освобождаване на Балканджиев от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК, но съдебното производство не било приключило;

в) със заповед № К-8955 от 03.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи на Балканджиев било наложено дисциплинарно наказание "уволнение"; заповедта била връчена на Балканджиев на 08.08.2012 г.

1. Със заповед № ЯЗ-2783 от 15.08.2012 г., на основание чл. 97, ал. 1 във вр. с чл. 36, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 2 АПК директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи отменил отказ № 20266 от 17.07.2012 г. и върнал преписката на началника на районното управление със задължителни указания по прилагането на закона - включване на двете образувани досъдебни производства и наложеното дисциплинарно наказание "уволнение".

1. За отмяната на обжалвания отказ и връщането на преписката на началника на районното управление за ново произнасяне Балканджиев бил уведомен със съобщение на 21.08.2012 г.

1. Началникът на районното управление "Полиция", гр. Велико Търново, издал отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, № 24170 от 31.08.2012 г. Отказът бил издаден на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ и мотивиран с образуваните две досъдебни производства и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

1. Отказът бил връчен на Балканджиев на 10.09.2012 г. и обжалван по съдебен ред.

1. В хода на съдебното производство било представено решение № 832 от 27.09.2012 г. на районен съд, гр. Велико Търново, с което Балканджиев бил признат за невиновен и оправдан по обвинение по чл. 313, ал. 1 НК. Решението не било влязло в сила.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган, но без органа да е надлежно сезиран. Приел, че към датата на подаване на заявлението за издаване на разрешение - 05.06.2012 г., както и към датата на издаване на оспорения отказ - 31.08.2012 г., Балканджиев отговарял на изискванията - бил служител на Министерството на вътрешните работи, представил изискуемите документи и спрямо него не са били налице предпоставките по чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗОБВВПИ. Приел, че не било ясно какво наложила втората проверка, обктивирана в докладна записка от 27.06.2012 г., и това довело до формиране на два противоположни извода на лицата, на които е възложено извършването на проверката. Приел, че по делото няма данни органът да е изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Приел, че първоначалният отказ, рег. № 20226 от 17.07.2012 г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, тъй като не е издаден в срока по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ. Приел, че директорът на областната дирекция се произнесъл след срока по чл. 97, ал. 1 АПК, не изпратил на Балканджиев препис от акта си, а само съобщение, че оспореният отказ е отменен, с което нарушил правото му на защита и го лишил от възможността да оспори този акт пред съда. Приел, че след отмяна на отказа началникът на районното управление не събрал служебно доказателства относно релевантните факти и не информирал заявителя да представи нови доказателства. По делото не били представени доказателства, че служебните оръжия на Балканджиев са иззети, поради което целта на закона не можела да бъде постигната като му бъде отказано издаването на разрешение за притежаване на лично огнестрелно оръжие. Приел, че в нарушение на материалния закон органът не отчел, че към датата на постановяване на отказа срещу Балканджиев не е имало образувано досъдебно производство, тъй като било налице "предложение на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство чрез налагане на административно наказание по реда на чл. 78 от НК", а в хода на съдебното производство били представени доказателства, че е признат за невиновен по повдигнатото обвинение по чл. 313, ал. 1 НК. Приел, че въпреки дадената възможност органът не доказал наличие на друго досъдебно производство, както и дали заповедта за уволнение е обжалвана. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на обжалвания отказ и го отменил.

Този извод на съда е неправилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги приема за пълно и точно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е за преценката на съда на тези факти и обстоятелства и съотнасянето им към релевантните материалноправни разпоредби.

От доказателствата по делото е видно, че административното производство започнало по искане на Балканджиев - със заявление от 05.06.2012 г. той поискал касаторът да му издаде разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Факта, че по жалба на заявителя се развило административно производство пред горестоящия орган, в резултат на което оспорения административен акт бил отменен и преписката върната на органа за ново произнасяне не означава, че заявителят трябва да сезира отново административния орган с искане, както приел съдът. Започналото по искане на правен субект административно производство за издаване на акт за признаване на права приключва, когато органът се произнесе с влязъл в сила акт - независимо дали ще е налице изрично произнасяне, което ще подлежи на административен и/или съдебен контрол, или ще е налице мълчалив отказ, който ще подлежи на административен и/или съдебен контрол, едва тогава, когато административният акт влезе в сила административното производство приключва. Противното би значело без заявителя да е получил отговор на искането си административното производство да приключи и органът да не дължи произнасяне, нещо, което категорично противоречи на същността на компетентността на органа като власт - право и задължение, да реши въпроса, с който е сезиран тогава, когато искането е допустимо, и на съответното на компетентността процесуално задължение на органа да разгледа и реши всяко подадено до него искане.

Неправилно съдът обсъждал първоначалния отказ на касатора, който бил отменен от горестоящия административен орган. Този акт не е предмет на съдебен контрол. Горестоящият орган приел, при надлежно сезиране и проведено производство по проверка на неговата законосъобразност и целесъобразност - чл. 83, ал. 2 АПК, че е незаконосъобразен, отменил го и върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона. Първоначалният отказ не е предмет на съдебен контрол, с отмяната му от горестоящия орган той не съществува в правния мир и именно поради това и с оглед на изричната компетентност на долустоящия орган преписката е върната нему за ново произнасяне.

Неправилен е изводът на съда за допуснати в хода на административното производство пред компетентния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Какво наложило втора проверка, обективирана в докладна записка от 27.06.2012 г., е ирелевантно за законосъобразността на оспорения отказ, тъй като първо, постановеният в резултат на тази проверка отказ е отменен от горестоящия орган и не е предмет на съдебен контрол. И второ, дори и да беше предмет на съдебен контрол право на компетентния орган е да извърши служебно толкова проверки, колкото са му необходими, за да установи фактите и обстоятелствата от значение за случая. В случая, от доказателствата по делото - писмата на окръжна прокуратура, гр. Велико Търново, е видно, че изложеното в първата докладна записка не отговаря на установеното от компетентния орган. Следователно основателно касаторът извършил повторна проверка и изискал информация от компетентния орган - прокуратурата.

Неправилен е и изводът на съда, че касаторът не изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Съгласно тази норма тогава, когато административният орган констатира непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона, той уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им. В случая при повторното разглеждане на заявлението органът не е констатирал непълноти или несъответствия, които следвало да бъдат отстранени от Балканджиев, поради което не е било и необходимо да дава указания за отстраняването им. В хода на съдебното производство съдът не е установил непълнота или несъответствия със закона, които органът да е следвало да укаже да бъдат отстранени. Напротив, необходимата, изходяща от заявителя информация е била предоставена.

Неправилно съдът приел, че първоначалният отказ, рег. № 20226 от 17.07.2012 г., е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ. Както бе посочено този първоначален отказ не е предмет на съдебен контрол. Впрочем, не него съдът отменил с диспозитива си. Наред с това, визирания в чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ срок е инструктивен. Произнасянето след неговото изтичане не прави акта незаконосъобразен. По принцип произнасянето след срока, тогава, когато той е преклузивен, прави акта нищожен, защото след този срок органът вече няма компетентност да се произнесе по въпроса, с който е сезиран. Но тогава, когато срокът е инструктивен той има значение за установяване на евентуалния мълчалив отказ на органа, но няма отражение към законосъобразността на постановения изричен такъв.

Неоснователно съдът приел, че в хода на производството пред горестоящия административен орган били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обосновават незаконосъобразност на оспорения акт. Първо, проведеното административно производство пред горестоящия орган завършило с благоприятен за ответника по касационната жалба акт - бил отменен оспорения от него акт. Второ. Срокът по чл. 97, ал. 1 АПК също е инструктивен и неспазването му може да обоснове единствено мълчалив отказ на горестоящия орган, но не и да направи издадения впоследствие от долустоящия орган акт незаконосъобразен (впрочем горестоящият орган се произнесъл не на четиринадесетия, а на петнадесетия ден). Трето. Що се отнася до приетото от съда нарушение, обективирано в изпращане на Балканджиев само на съобщение за постановения от горестоящия орган акт, то такова нарушение не е налице. Разпоредбата на чл. 98, ал. 1 АПК не съдържа изискване за начина на съобщаване на оспорващия на решението на горестоящия орган. За да са защитени правата му е необходимо той да е надлежно информиран за постановената отмяна на оспорения акт, което в случая е сторено. Вярно е, че с отменителното решение горестоящият орган дал указания за включването на допълнителни основания за отказ за издаване на разрешение. С това на практика произнасянето му не е довело до промяна на правния резултат, а до промяна на мотивите на оспорения пред него акта. Това обстоятелство следва да се отчете при съдебното обжалване на повторно издадения акт и преценката на законосъобразността на неговите основания като тези, допълнени от горестоящия орган не следва да се обсъждат.

Неоснователно съдът приел, че административният орган нарушил съществено съдопроизводствените правила като след отмяната на оспорения отказ от горестоящия орган не събрал служебно релевантни факти и не информирал заявителя да представи нови доказателства. Събирането на всички относими факти и обстоятелства, в т. ч. и чрез изискването на такива от заявителя не е формално задължение на органа, а такова, което обслужва основната цел на производството - изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая. По административната преписка не са били налице неизяснени факти и обстоятелства, които органът да е следвало и да не е събрал. Напротив. Релевантните за произнасянето му факти и обстоятелства са били установени още при първото произнасяне.

Що се отнася до приетото от съда, че по делото не били представени доказателства за изземване на служебните оръжия на Балканджиев, то първо, този факт е неотносим към преценката за разрешаване носенето на оръжия за граждански цели - той не фигурира като изискване в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. И второ, по делото, л. 32, е приложено писмо на началника на районно управление "Полиция" до директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, рег. № 21760 от 03.08.2012 г., с което му е изпратена по компетентност преписка по решение, рег. № 20267 от 17.07.2012 г., за изземване на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Следователно по делото е имало начало на писмено доказателства и съдът, ако е считал, че този факт е релевантен, е следвало да укаже на касатора, че не сочи доказателства за него. Това съдът не е сторил.

Неправилно съдът приел, че по отношение на Балканджиев не са налице пречки за постановяване на отказ за издаване на разрешително. Преди всичко следва да се посочи, че факта, че едно лице, което иска да му бъде издадено разрешение за носене на оръжие за граждански цели, е служител на Министерството на вътрешните работи, не означава, че спрямо него не се извършва преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. Първо, не всеки служител на Министерството на вътрешните работи в длъжностната си характеристика има изискване за притежаване, носене и боравене с огнестрелно оръжие. И второ. Фактът, че един служител на министерството притежава оръжие за изпълнение на служебните си задължения не означава автоматично, че по отношение на него са налице обстоятелствата, при наличието на които е допустимо да му бъде разрешено притежаването на огнестрелно оръжие за граждански цели.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешително. Нормата е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение. Това следва от систематичното й тълкуване - тя се намира в раздел "Общи положения" на главата четвърта "Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия". Визираното в чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ касае единствено компетентния орган и вида на документите, които лицата - служители на Министерството на вътрешните работи, представят за издаване на разрешение. Нормата не означава, че тогава, когато служител на Министерството на вътрешните работи иска да му бъде разрешено носенето на оръжие за граждански цели спрямо него не се проверяват изискванията на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. Заради това факта, че в хода на административното производство на Балканджиев било наложено дисциплинарно наказание "уволнение", още по-малко факта дали той обжалвал заповедта, с която му е наложено наказанието и дали тя е влязла в сила са ирелевантни за издадения отказ. Тези обстоятелства имат значение за вида на документите, които той е следвало да подаде и за органа, до когото е следвало да подаде искането си. Доколкото по делото е безспорно, че към датата на подаване на искането Балканджиев е бил служител на министерството и е приложил към заявлението си именно визираните в чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ документи и доколкото обжалвания отказ не е заради непредставени документи, наложеното дисциплинарно наказание няма отношение към законосъобразността на оспорения отказ.

Факта, че в обжалвания акт административният орган посочил дисциплинарното уволнение като основание за отказ означава, че органът се позовал на несъществуващо материалноправно основание. В отказа органът посочил, че съгласно чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ на служителите с прекратено служебно правоотношение, на които е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Това твърдение на органа е незаконосъобразно. Член 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не съдържа забрана за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие на служители на Министерството на вътрешните работи, а съдържа само невъзможност тези лица да се ползват от специалния ред за подаване на заявление. За тях остава възможността да подадат заявление по общия ред, този, който важи за физическите лица, които не са били служители на Министерството на вътрешните работи или на другите, посочени в чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ, структури. Наред с това нормата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ не съдържа като отрицателна предпоставка за издаване на разрешение наложено на служител на Министерството на вътрешните работи дисциплинарно наказание "уволнение". С оглед на така установената законова регламентация доводът на административния орган, свързан с наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е незаконосъобразен.

По отношение на Балканджиев обаче е налице визирана в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ абсолютна отрицателна предпоставка за издаване на разрешение. От доказателствата по делото е безспорно, че към датата на издаване на оспорваното решение по отношение на ответника по касационната жалба са били налице образувани две наказателни производства за умишлени престъпления от общ характер - по чл. 255, ал. 1, т. 1 НК и по чл. 313, ал. 1 НК. Наличието на образувано наказателно производство законодателят е включил в хипотезата на правната норма регламентираща обществените отношения свързани с разрешителния режим за притежаване на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Нормата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ е императивна. Тя визира обективна пречка, при наличието на която органът, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да откаже издаване на разрешение.

Фактът, че към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд било налице внесено в съда предложение на прокурора за освобождаване на Балканджиев от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК, както и че било налице постановено, но невлязло в сила съдебно решение, с което бил признат за невиновен и оправдан по едно от повдигнатите му обвинения, не променя релевантните за законосъобразността на оспорения акт факти - наличие на образувани наказателни производства. Постановеното съдебно решение, с което ответникът по касационната жалба бил признат за невиновен, дори и след като към приключване на устните състезания в настоящата инстанция е влязло в сила, което означава, че установява по задължителен за всички начин невиновността на касатора по повдигнатото обвинение по чл. 313, ал. 1 НК, безспорно е нов, установен към момента на приключване на устните състезания факт. Той обаче не е от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, защото законодателят е предвидил като основание за отнемането не само осъждането за умишлено престъпление от общ характер, а така също и самия факт на образуване на наказателно производство. Вярно е, че по този начин законодателят приравнил по правни последици образуването на наказателно производство и осъждането (отделно от това, че без образувано наказателно производство не би могло да има осъждане), но вероятно потенциалната опасност на правно-регламентираната дейност - притежаване и носене на огнестрелно оръжие, го е мотивирала да бъде изключително рестриктивен. Първоинстанционният съд, като приел, че този релевантен за законосъобразността на обжалвания отказ факт, не е надлежно осъществен постановил неправилно съдебно решение, в нарушение на материалния закон.

Видно от изложеното съдът не приложил правилно материалния закон. Той не ценил правилно установените по делото факти и обстоятелства и неправилно приел, че те не се субсумират в съдържанието на релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, както и че представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Това прави обжалваното решение неправилно. Съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Не се налага установяването на факти, а в хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

С оглед на това и от по-горе изложеното е видно, че оспорената заповед е издадена в съответствие с релевантните материалноправни разпоредби - чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. Налице е абсолютна пречка за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие - наличие на образувано наказателно производство, поради което и органът въобще не е обсъждал наличието на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. За Балканджиев е налице възможност да сезира компетентния орган с ново искане за издаване на разрешение за оръжие.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на ответника за присъждане на направените разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд