Решение № 9753 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4574/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Камарата на архитектите в България (КАБ), подадена чрез пълномощника адвокат Х. Казармов, срещу решение № 9778 от 12.03.2026 г., постановено по адм. дело № 4650/2025 г. по описа на Административният съд София - град (АССГ), с което по жалба на заместник-кмет на Община Пловдив е обявена нищожността на чл. 5 от Професионалния кодекс (ПК) на КАБ. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като недопустимо, защото атакуваният ПК няма белезите на подзаконов нормативен акт и оспорващият няма правен интерес да го обжалва. Намира решението и за неправилно с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочените касационни основания са по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторът счита, че липсва противоречие между чл. 5 от ПК със Закона за обществените поръчки, като атакуваният член съответства на разпоредите и целите на специалния закон, който е Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, а цитираната от АССГ практика на Съда на Европейския съюз е неприложима. Моли за обезсилване на съдебното решение, с разрешаване спора по същество, като бъде оставена без разглеждане жалбата против чл. 5 от ПК и производството по делото бъде прекратено. Алтернативно предлага отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против чл. 5 от ПК. Ответникът - заместник-кмет на Община Пловдив, не изразява становище по касационната жалба и не прави искания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), състав второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При проверката по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира решението за недопустимо по следните съображения: Първоинстанционният съд се е произнесъл по същество на жалбата за обявяване нищожност на чл. 5 от ПК на КАБ на основание чл. 185-196 АПК, т. е. приемайки, че същият има белезите на подзаконов нормативен акт. Съгласно нормата на чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК, обаче, оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети (какъвто процесния не е), са подсъдни на първа инстанция на ВАС. Такава е и съдебната практика при оспорване на същия ПК, залегнала в определение № 10089 от 24.07.2018 г. по адм. д. № 8990/2018 г., на ВАС, II о. и определение № 2486 от 20.02.2019 г. по адм. д. № 12848/2018 г., на ВАС, 5-чл. състав. Следователно, след като е констатирал, че редът за произнасяне е по чл. 185 и сл. АПК, първоинстанционният съд не е бил компетентен да се произнесе по съществото на жалбата, а е следвало да я изпрати за разглеждане по подсъдност на надлежния съд. Предвид гореизложеното постановеното от АССГ съдебно решение се явява недопустимо като постановено от некомпетентен съд в нарушение на правилата за родова подсъдност. На това основание решението следва да бъде обезсилено, а делото - изпратено по подсъдност за разглеждане на жалбата като първа инстанция на Върховния административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,