Решение № 17009 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13786/2013 г.

Решение № 17009 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13786/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ипон Фарма" ЕООД, представлявано от управителя Георги Димов Димов срещу решение № 9709 от 27.06.2013 г., по административно дело № 4497/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-05-155 от 06.06.2012 г. на Министъра на здравеопазването. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Министърът на здравеопазването чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав на Втора колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. От събраните в хода на производството доказателства е установено, че "Ипон Фарма" ЕООД, с управител Георги Димов е титуляр на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, с изключение на приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура № 3756 от 27.01.2011 г. на Министъра на здравеопазването. По силата на това разрешително, издадено на основание чл. 229, ал. 2 във вр. с чл. 231, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), касаторът имал право да открие аптека на бул. "Пенчо Славейков" № 25 с ръководител магистър - фармацевт Катерина Георгиева Великова. С молба от 06.03.2012 г. ръководителят на аптеката - Великова уведомила МЗ, че считано от 30.06.2011 г. аптеката не работи и моли да бъде заличена като ръководител в на същата, съгласно издаденото разрешително. С писмо изх. № I-44-2010 г. от 21.07.2011 г. същата е уведомена, че същата носи отговорност за дейността на аптеката до прекратяване на трудовите правоотношения с търговеца. Същевременно на 22.03.2012 г и на 08.05.2012 г. служители на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) извършили проверки, при които е установено, че аптеката не работи. С писмо от 17.05.2012 г. министъра на здравеопазването е уведомен от ИАЛ, за така установеното от проверката и молбата на Великова да бъде заличена като ръководител на аптеката. Въз основа на това с обжалваната пред тричленния състав заповед № РД-05-155 от 06.06.2912 г. на основание чл. 293, ал. 1 и чл. 236, ал. 1 от ЗЛПХМ е отнето издаденото разрешително. Правилно в обжалваното решение прието, че заповедта е законосъобразна. Наведените доводи от касатора, че същата е издадена в нарушение на материалния закон са неоснователни. Представените констативни протоколи не са оспорени от същия по надлежния ред, при което установените с тях факт са приети са съществуващи законосъобразно. Представените медицински документи - четири броя епикризи и две експерти решения на ТЕЛК установяват, че управителят на "Ипон Фарма" ЕООД е висок процент на неработоспособност - 95% и е лекува пред различни периоди през 2011 г., при което същите са неотносими и не опровергават факта, установен от ИАЛ, че аптеката не е работила на 22.03.2012 и 08.05.2012 г. Ето защо правилно в случай тричленният състав е приел, че заповедта е издадена при наличие на предпоставките по чл. 293, ал. 1 във вр. с чл. 236, ал. 1 ЗЛПХМ. Неоснователни са твърденията за съществено нарушение на административно-производствените правила поради непосочване на ЕГН на свидетелите в констативните протоколи. Това са лични данни, а и нарушението не е съществено, тъй като не оказва влияние върху правните изводи. Правилно тричленният състав приема, че невръчването на заповедта за отнемане на разрешението има значение за срока за обжалването й, а не за нейната законосъобразност. Поради това, че ответната страна не е представила доказателства за връчването е прието, че жалбата е подадена в срок. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, при Втора колегия