Решение № 4696 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 176/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Запрянов от гр. Димитровград чрез процесуалния си представител адв. Б.Бойчев, против решение 10873 от 09.11.2023 година, постановено по адм. дело 9517/2022 година по описа на Върховния административен съд, трето отделение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. В представените писмени бележки са претендирани разноски и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещните страни. Представя писмени бележки. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител правен съветник Георгиева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представено е писмено становище. Ответникът Агенция по геодезия, картография и кадастър, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройство чрез процесуалния си представител юрисконсулт Антонова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмено становище, в което са изложени съображения и направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което предлага да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, е образувано по жалба на П. Запрянов против разпоредбата на чл. 41, т. 1 от Тарифа 14 за таксите, които се събират в системата на Министерство на регионалното развитие и благоустройство и от областните управители одобрена с ПМС 175 от 5.08.1998г., обн. ДВ, бр. 94 от 12.08.1998г. изменена и допълнена с ПМС 293 от 8.11.2016г., обн. ДВ, бр. 90 от 2016г., в сила от 15.11.2016г. Съдът е приел, че безспорно МС на РБ е приел оспорения акт (разпоредбата) въз основа на предвидената в чл. 8, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър законова делегация. При приемането на същата не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че съответства на приложимото право и на целта на закона. Прието е, че при разработването на проекта на ПМС за изменение на допълнение на Тарифа 14 са спазени принципите за откритост и съгласуваност, съгласно чл. 26 , ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, тъй като са спазени изискванията за обществени консултации, публикуването на проекта на Портала за обществени консултации, публикуване на справка за постъпили предложения. От справката е видно, че получените становища са разгледани и обсъдени, като тези от тях които са приети са отразени в проекта на нормативен акт, а за останалите са посочени мотиви за неприемането им. Съдът е приел, че са спазени изискванията на чл. 28, ал.2, т. 5 от ЗНА и чл. 35, ал.2, т. 5 от Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация, като в доклада придружаващ проекта за изменение и допълнение на Тарифа 14 е посочено, че проектът на постановление не е свързан с транспониране на актове на ЕС, поради което не е налице основание за изготвяне на справка за съответствие с европейското право. На следващо място е установено, че проектът на Тарифа 14 е придружен с доклад и мотиви, в съдържанието на които са изложени причини, които налагат приемането на тарифата, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очаквани резултати от прилагането, както и анализ за определената стойност на всяка услуга. Първоинстанционния съд е отбелязал, че е бил проведен съдебен контрол за законосъобразност относно административнопроизводствените правила при приемане ПМС 293 от 8.11.2016г., с което е изменена и допълнена Тарифата, съгласно решение 11340 от 08.12.2022г., постановено по адм. дело 9371/2022г. по описа на ВАС. По тези съображения жалбата на П. Запрянов е била отхвърлена. Решението е правилно, при следните допълващи мотиви. Оспорената разпоредба на чл. 41 от Тарифа 14 е приета с § 1 от ПМС 293 от 8 ноември 2016 г., обн. ДВ бр. 90/2016 г., по силата на законовата делегация на чл. 8, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, предвиждащ, че за предоставяне на услуги от кадастъра се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Настоящият съдебен състав приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че при приемането на оспорения нормативен текст не са допуснати нарушения на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, поради което не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща км тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на чл. 26 от ЗНА, тъй като е приет подменен доклад и проект на ПМС, който не е бил публикуван за обществено обсъждане. Видно от писмо с изх. 03-07-234 от 01.11.2016г. на МРРБ, с което е подменен докладът на министъра на регионалното развитие и благоустройство и проектът на ПМС по отношение на §3 от ПЗР на проекта на постановление на МС, който няма отношение към оспорената наредба. Оплакванията на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на атакуваната разпоредба, настоящият състав преценява като неоснователни. Разположеният в раздел VI "Такси за предоставяне на услуги по ЗКИР" от Тарифа 14 атакуван текст на чл. 41, в редакцията му, обн. ДВ бр. 90/2016 г., гласи: Схема на самостоятелен обект събира се такса в размер, както следва: 1. документ на хартиен носител 20 лв.; 2. електронен документ в PDF формат 14 лв. Противно на изтъкнатите в жалбата доводи, разпоредбата на чл. 41 от Тарифата не противоречи на чл. 2, ал. 2, изречение последно от ЗДТ, според което простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Между страните не се спори, че въведената с чл. 41 от Тарифа 14 такса е проста, а оттам и че цитираната разпоредба от ЗДТ намира приложение в разглеждания случай. Предвид данните по делото, в това число от приложената към доклада на МРРБ /неоспорена по съответния процесуален ред от жалбоподателя/ финансова обосновка и съдържащия се в нея разчет на преките и непреките разходи за всяка една от услугите /в частност по ред 6 и 6а относно схема на самостоятелен обект/, включващ себестойността на услугата /съответно в размер на 11,76 лв. за удостоверение в хартиена форма и 10,02 лв. в електронна/, съдът намира, че при определянето на размера на таксата в атакувания текст изискването по чл. 2, ал. 2, изречение последно от ЗДТ е спазено. Размерът на таксата не е въведен произволно в тарифата, а съобразно реалната себестойност на предоставяната от АГКК услуга, формирана на базата на осъществен /видно от финансовата обосновка/ предварителен анализ на пораждащите изпълнението на услугата разходи в бюджета на предоставящия услугата орган и следователно, както повелява чл. 2, ал. 2 изречение последно от ЗДТ, на базата на материално-технически и административни разходи по нейното предоставяне. Следва да се посочи, че в ЗКИР и в Наредба РД-02-20-4/11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри /наредба РД-02-20-4/11.10.2016 г. /, която в чл. 7, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 3 въвежда услугата издаване на удостоверение за наличие или липса на данни, не са предвидени условия и/или изисквания, които следва да бъдат спазени при определянето на таксите в одобрената от МС тарифа. Аналогично на чл. 8, ал. 2 от ЗКИР, в чл. 37 от Наредба РД-02-20-4/11.10.2016 г. е посочено само, че за предоставяне на услугите по тази наредба АГКК събира такси, определени в тарифа съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗКИР. Изложеното налага извод, че единственото релевантно и обвързващо МС законово изискване при определяне на таксата за издаването на схема на самостоятелен обект е това по чл. 2, ал. 2, изречение последно от ЗДТ, което, както се посочи по-горе, е спазено. За изчерпателност следва да се отбележи, че цитираното изискване от ЗДТ е доразвито в разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им /ЗОАРАКСДР/, която също е отчетена и съобразена от административния орган при определянето на таксата по чл. 41 от Тарифа 14, независимо, че предоставяната услуга от АГКК не е такава по чл. 7а от ЗОАРАКСДР и съответно съблюдаването на методиката е предоставено на преценката на административния орган, който в случая е избрал да я спази. Видно от представения от органа разчет към финансовата обосновка, размерът на процесната такса е определен въз основа на себестойността на предоставяната услуга, то няма как да се приеме, че при определянето й компетентният орган не е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Таксата се дължи срещу извършването на определена услуга и се определя с оглед на разходите по извършване на тази конкретна услуга, а не принципно и независимо от естеството на услугата. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, отнасящ се до ненадлежно конституирана страна в първоинстанционното производство, а именно вместо министъра на регионалното развитие и благоустройство като ответник е конституирано Министерство на регионалното развитие и благоустройство. Предмета на спора касае Тарифа 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, поради което то е надлежната ответна страна, тъй като правните последици от действието на тарифата касаят пряко неговата правна сфера, а не министъра на регионалното развитие и благоустройство в качеството му на административен орган. От друга страна е недопустимо жалбоподателят да претендира защита на чужди права за участие в процеса. В тази връзка, ако има ненадлежно конституирана страна, тя има собствени права и специален ред за защитата им по реда на чл.237 и сл. АПК. Ето защо, като е отхвърлил жалбата срещу оспорения нормативен акт, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на визираните касационни основания за отмяна следва да се остави в сила. Съобразно изхода на спора на ответните страни по жалбата следва да се присъди претендираното от същите юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лева за всяка една от участвалите в касационното производство ответните страни - Министерски съвет на Република България и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, определен на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ и съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав I Колегия,