Решение № 468 от 16.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4651/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Рила, представляван от председателя Ц. Шушкова, срещу решение 58 от 29.03.2022 г., постановено по адм. д. 330 по описа за 2021 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена Глава девета Паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания /чл. 27а-чл.27г/ от Наредба за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на община Рила, чиито изменения и допълнения са приети с решение 158 по Протокол 18/31.07.2012 г. и решение 595 по Протокол 59/28.11.2018 г. на Общински съвет Рила и са присъдени разноски. Наведени са доводи за недопустимост и за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна по подробно изложените в жалбата съображения. В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощника юрк. Й. Миладинова-Йорданова, поддържа касационната жалба и претендира присъждането на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Фондация "Гринберг" [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Райко Даскалов 53, ет. 1, офис 1, чрез пълномощника адв. И. Йорданов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и допустимост и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, относно недопустимостта на оспореното решение. С решение 58 от 29.03.2022 г., постановено по адм. д. 330 по описа за 2021 г. на Административен съд - Кюстендил, в производство по реда на чл. 185 АПК по жалба на Фондация "Гринберг" гр. Пловдив е отменена Глава девета Паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания /чл. 27а-чл.27г/ от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на община Рила, чиито изменения и допълнения са приети с решение 158 по Протокол 18/31.07.2012 г. и решение 595 по Протокол 59/28.11.2018 г. на Общински съвет Рила. Първоинстанционният съд приема, че подадената жалба е допустима, като с влязло в сила определение 885/26.01.2022 г. по адм. д. 127/2022 г. на ВАС е окончателно разрешен въпроса за правния интерес от оспорването в полза на жалбоподателя. Според съда неоснователно е искането на ответника за прекратяване на делото, поради липса на предмет с оглед съгласувателно писмо от 01.03.2022 г. на Агенцията за хората с увреждания. Съдът приема, че наредбата е издадена от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма, като при приемане на измененията и допълненията в Глава девета от 2012 г. и 2018 г. са спазени процесуалните правила на чл. 27, ал. 2 и, ал. 3 от ЗМСМА за кворум, мнозинство и явно гласуване, но не е спазено правилото по чл. 26, ал. 2 от ЗНА в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 46/2007 г. по повод обявяване на проекта за изменение на Глава девета от Наредбата от 2012 г., което задължава съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на общината, заедно с мотивите, като предостави на заинтересованите лица най-малко 14 дневен срок за предложения и становища по проекта. Измененията от 2018 г. не са заместили в пълен обем измененията от 2012 г., а действат като обща неделима правна рамка. Липсата на данни за публикуване на проекта нарушава принципите за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност по чл. 26, ал. 1 от ЗНА /в посочената редакция/. Освен това е констатирана липсата на задължително становище от Агенцията за хората с увреждания по чл. 8, т. 4 от отменения Закон за интеграция на хората с увреждания(ЗИХУ). В Закона за хората с увреждания продължава да действа правилото за участие на Агенцията за хората с увреждания при изготвяне на проекти за нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания и да дава становища по тях. Липсата на нормативно въведена задължителност на становищата по проектите не означава, че вносителят на проекта може да заобиколи правилото и да издаде акта без такова становище. Съдът е счел, че последващото съгласувателно писмо от Агенцията за хората с увреждания не променя извода за незаконосъобразност на измененията. Според съда неспазването на чл. 8, т. 4 от ЗИХУ (отм.) във вр. с изискването по чл. 10, ал. 3, т. 9 от ЗХУ води до нарушаване на процедурата за съгласуваност по чл. 26, ал. 1 от ЗНА. Поради това първоинстанционният съд счита, че са налице основания за отмяна на оспорената Глава девета от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на община Рила. Решението е валидно, но е недопустимо. Касационната инстанция намира, че Фондация "Гринберг" няма правен интерес от оспорване на Глава девета Паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания /чл. 27а-чл.27г/ от Наредба за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на община Рила. Правният интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът извършва преценка във всеки конкретен случай. С протоколно определение от 07.12.2022 г. по настоящото адм. дело 4651/2022 г. е спряно производството по делото до приключване на тълкувателно дело 4/2022 г. по описа на ВАС, а с определение от 28.09.2023 г. производството по делото е възобновено. Съгласно Тълкувателно решение 2 от 25.07.2023 г. по тълк. д. 4/2022 г. на ВАС юридическите лица с нестопанска цел, регистрирали се в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като организации на и за хора с увреждания по смисъла на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания, в правно-организационна форма на фондация за осъществяване на дейност в частна полза, нямат правен интерес от оспорване на подзаконови нормативни актове, засягащи хората с увреждания, които не членуват в същите организации и с които организациите нямат сключен договор за социалната услуга "застъпничество". В мотивите към тълкувателното решение е посочено, че фондациите, регистрирани в частна полза (каквато е Фондация Гринберг­), не отговарят на императивно установените критерии от законодателя в ЗХУ и ЗСУ, необходими за защита на правата на хората с увреждания. Същите не са национално представителни организации по смисъла на чл. 92 от ЗХУ, нямат правно-организационна форма на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза и нямат членски състав. Поради това фондациите, регистрирани в частна полза, не могат да участват в държавната политика и същите не разполагат с правен интерес да обжалват подзаконови нормативни актове, касаещи хора с увреждания. Интересът за обжалване за фондацията в частна полза не би могъл да се извлече и от съдържанието на Тълкувателно решение 2 от 12.02.2010 г. на Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС. Фондацията, регистрирана в частна полза, няма членска маса, респективно няма общи права, свободи или законни интереси на членуващите лица, които да бъдат засегнати от подзаконов нормативен акт и да обуславят наличието на правен интерес за воденето на производството по обжалване на подзаконови нормативни актове, касаещи хората с увреждания. Поради това същите нямат пряк, личен и непосредствен правен интерес от обжалване на подзаконови нормативни актове, касаещи хората с увреждания, в хипотезата на чл. 186, ал. 1 от АПК. С тълкувателното решение не се създава нова правна норма, нито се изменя съществуваща такава, а само се тълкува съдържанието на действаща правна норма. Разтълкуваната правна норма е имала същото съдържание и преди приемане на тълкувателното решение, но е била тълкувана и прилагана неправилно от част от съдебните състави, което от своя страна е довело до постановяването на тълкувателното решение. Разтълкуваните правни норми се прилагат по висящите дела със съдържанието, което са имали при приемането си, тълкувани съгласно указанията, дадени в тълкувателното решение. В този смисъл са решение 1746 от 08.02.2018 г. по адм. д. 13772/2017 г., 5 чл. с-в на ВАС, решение 7305 от 04.06.2018 г. по адм. д. 1241/2018 г., 5 чл. с-в на ВАС, решение 14616 от 30.10.2019 г. по адм. д. 11359/2018 г., VІ отд. на ВАС и др. Обратното действие на първоначалните тълкувателни актове е разгледано и в мотивите на Тълкувателно решение 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, както и в практиката на ВКС (решение 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. 2382/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, решение 51 от 21.02.2019 г. по гр. д. 2917/2018 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и др.). По горните съображения, оспореното решение на Административен съд - Кюстендил като недопустимо следва да бъде изцяло обезсилено, жалбата на Фондация Гринберг да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК. При този изход на делото, следва да се присъдят в полза на община Рила претендираните от касатора разноски в размер на 170 лева (70 лева заплатена държавна такса за касационното производство и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция). Касаторът не е посочил изрично, че претендира разноски пред първата инстанция, а и не е приложил списък на разноските, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение