Решение № 14701 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6440/2014 г.

Решение № 14701 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6440/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба против решение № 1860/24.03.2014 г., постановено по адм. д. 11585/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично се оспорват мотивите в съдебното решение, според които исканата информация е обществена като се твърди, че тя представлява служебна информация, поради което и достъпът до нея не се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Допълнително се посочва, че поради неприложимост на ЗДОИ не следва да се приема и наличието на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът Доротея Дачкова Григорова оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в становището по същество на спора в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1860/24.03.2014 г., постановено по адм. д. 11585/2013 г. по описа на АССГ е отменено решение № 8383/7.11.2013 г. на заместник главен прокурор при Върховната касационна прокуратура, в частта на постановения отказ от предоставяне на информацията по т. 3 от заявление за достъп до обществена информация с рег. № 40/18.10.2013 г., подадено от Доротея Дачкова Григорова, изпратена е преписката на заместник главен прокурор при Върховната касационна прокуратура за ново произнасяне в отменената част на Решение № 8383/7.11.2013 г. с указания да бъде предоставен на хартиен носител на информацията, посочена в т. 3 от заявление рег. № 40/18.10.2013 г., в седмодневен срок от влизане в сила на съдебното решение и са присъдени разноски в размер на 10 лева. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за установено, че оспорената пред него част от решението представлява незаконосъобразен отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация, поискана от Доротея Дачкова Григорова. Изложени са подробни мотиви относно тълкуване на приложимите правни норми, съдържанието на относимите понятия, съгласно законодателството и съдебната практика. Така постановено съдебно решение е правилно и законосъобразно. По делото не е налице действителен спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че Доротея Дачкова Григорова е журналист от вестник "Сега" и със заявление рег. № 45-10-023/18.10.2013 г. е поискала от Висшия съдебен съвет (ВСС) да й бъде предоставена на хартиен носител или по електронна поща, следната информация: 1) Какъв е заетият щат за съдебните и прокурорските помощници в цялата страна. Колко са те по щат.; 2) Справка по звена на съдебната власт - в кое звено колко помощници има. Колко от тях са назначени по заместване или временно по други съображения (и какви са те).; 3) Списък на всички съдебни и прокурорски помощници, който да съдържа имената им, звеното на съдебната власт, в което работят, датата и основанието за назначаването им. Това заявление е препратено от ВСС на органите от съдебната власт, при които отделната информация се съхранява, включително и до касационния жалбоподател относно информацията за прокурорските помощници. С решение от 7.11.2013 г. на Доротея Дачкова Григорова е предоставен частичен достъп до поисканата информацията, а имено тази по т. 1 и т. 2 от заявлението относима към прокурорските помощници. В мотивите на това решение е посочено, че част от исканата информация, а именно имената на служителите и структурните звена в които работят, може да доведе до тяхното идентифициране, което представлява лични данни и достъпът до тях е изключен на основание чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ. Спорът между страните е относно правното значение на осъществените факти и този спор е правилно разрешен от първоинстанционният съд. При достатъчно събрани доказателства съдът е установил прецизно и непротиворечиво фактическата обстановка, след което е приложил правилно и материалния закон. Правилно е прието от АССГ, че сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ, както и че отказът да бъде предоставена исканата информация е издаден от компетентно лице в кръга на предоставените му правомощия и в предвидените от закона сроковете и форма. Законосъобразен е изводът, че исканата информация е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Оспореният пред АССГ отказ е обоснован с приложението на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, изключващ реда за достъп до информация по ЗДОИ, както и наличие на основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. Според чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ този закон не се прилага за достъпа до лични данни, поради което спорът е концентриран относно характера на исканата информация, а именно дали представлява лични данни или обществена информация. При правилно установен предмет на спора, АССГ е обосновал и законосъобразен правен извод относно характера на исканата информация. Допълнително административният съд е обсъдил и приложението на чл. 37 от ЗДОИ като е приел, че е налице не хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, а тази на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ във връзка с § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Първоинстанционният съд е обсъдил фактическите и правни основания за издаване на обжалвания акт, в резултат на което е обосновал правен извод, че отказът да бъде предоставена информация е незаконосъобразен и противоречи на тълкуването на чл. 4 от ЗЗЛД в съдебната практика, защото в случая от значение е обстоятелството, че Доротея Дачкова Григорова упражнява "журналистическа дейност". Според чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. Основните доводи в касационната жалба не са относно приложението на защитата на личните данни, а са свързани с твърдението, че исканата информация не е обществена по своя характер. Касационната инстанция намира за неоснователно позоваването в касационната жалба на дейността и правомощията на прокуратурата, регламентирани в Конституцията на Република България. Не е възможно обстоятелството, че конституционно закрепената дейност на прокуратурата се осъществява от прокурори, да ограничи правото на достъп до информация за прокурорските помощници, чийто статут не е уреден изрично в Конституцията на Република България, а в Закона за съдебната власт и Правилника за администрацията на Република България. Действително прокурорските помощници няма собствени правомощия, предвидени в процесуалните закони, но дейността, която осъществяват е от значение за функционирането на съдебната власт като цяло. Значението на длъжността се извлича от "вниманието", което законодателят отделя на условията, при които тя се заема, както и сериозните изисквания към лицата, които могат да бъдат помощници в органите на съдебната власт. Допълнителен аргумент в тази посока е дори изложеното в касационната жалба обстоятелство, че критериите за назначаване и изискванията към лицата са посочени в нормативни актове (ЗСВ, ПАПРБ), като при обявяване на конкурс задължително се помества информация и на интернет-страницата на Прокуратурата на Република България. Следователно необходимостта от публичност относно заемането на длъжността на прокурорски помощник е нормативно закрепена и съображенията за отказ да бъде предоставена информация за техните имена и месторабота не кореспондират с публичния им статут. В случая от гледна точка ЗДОИ е без правно значение дали прокурорските помощници упражняват конкретно дейност, регламентирана в чл. 127 от Конституцията на Република България, а обстоятелството, че тяхното съществуване и функциониране е насочено към подобряване ефективността на органите на съдебната власт, следователно информацията за тях повишава публичността и отчетността на Прокуратурата на Република България. По изложените съображения настоящият касационен състав намира за правилен изводът на АССГ, че имената на прокурорските помощници (включително и звеното на съдебната власт, в което работят, датата и основанието за назначаването им) представляват обществена информация и за достъпа до нея е приложим ЗДОИ. Правилно и без изрични указания по доказателствата, съдът е преценил, както наличието на задължен субект, така и характерът на търсената информация на обществена, тъй като дава възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на задължения субект. Правилен и в съответствие с константната съдебна практика са изводът на АССГ, че в случая е налице хипотезата на надделяващ обществен интерес според определението в § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е направил разноски, не ги претендира, поради което и с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,