Решение № 10074 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15608/2008 г.

Решение № 10074 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15608/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на директора на Областна Дирекция на МВР Варна, подадена срещу решение № 1404/24.10.2008 г., постановено по ад. дело № 2077/2008 г. по описа на Административен съд Варна в частта, с която е отменена заповед № 565/16.03.2007 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" - Варна, с която на Вардан Агаджанян, гражданин на Армения, е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България за срок от 10 години". В жалбата се поддържа, че решението в обжалвана част следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 46 от Закона за чужденците в РБългария (ЗЧРБ) образувано по жалба на Вардан Агаджанян е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 565/16.03.2007 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" за налагане на принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата и на "забрана за влизане в РБългария на чужденеца за срок от 10 години". Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителните административни мерки, обсъждайки основанията за отмяна, поддържани от оспорващия и въз основа представените от страните доказателства, съдът е приел, че жалбата е частично основателна. Обжалваната заповед в частта, с която на чужденеца е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 4 ЗЧРБ - забрана за влизане в РБългария за срок от 10 г., е отменена. Съдът е изложил съображения, че за двете принудителни административни мерки по чл. 39а, т. 2 и 4 от закона не се изисква да бъдат наложени кумулативно (както в обжалваната заповед), като по отношение на ПАМ "забрана за влизане в РБългария на чужденеца за срок от 10 години" не са изложени мотиви, с които административният орган да обясни и обоснове волеизявлението си. Решението на съда в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени. От приложената административна заповед е видно, че правното основание за издаване на заповедта е чл. 42а, ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ (стара редакция) - когато административният орган установи, че чужденецът няма осигурена издръжка в страната и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си, които основания са изложени и като мотиви към административната заповед. В проведеното съдебно производство жалбоподателят не е представил доказателства, че притежава средства за собствената си издръжка или има осигурена издръжка, средства за задължителните застраховки и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане в страната му по произход - в Армения. В задължение на ответника е да обори с доказателства основанията посочени от административния орган за издаване на заповедта, която е издадена от административния орган на основание приложимия закон и в защита на обществения интерес, изразяващ се в недопускане в страната на лица, към които държавата няма задължение за предоставяне на социална защита. По изложените съображения решението в обжалваната част като неправилно следва да се отмени, като се постанови решение по същество на административния спор и се отхвърли жалбата подадена срещу наложената принудителна административна мярка "забрана за влизане в страната за срок от 10 години. " Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение