Решение № 8037 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 666/2017 г.

Решение № 8037 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 666/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1804 от 07.11.2016 г., постановено по административно дело № 969/2016 г., Административен съд - Б. е: 1) отхвърлил жалбата на "КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ПЗ, кв. "Славейков", представлявано от изпълнителен директор В. Н. С., против решение № 1040-02-27/14.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Б., с което е потвърдено разпореждане № 5101-02-53#3/18.02.2016 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ - Б., с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука с вх. № 142/17.11.2015 г. на ТП на НОИ - Б., станала с Р. П. Д. на 12.01.2015 г., се приема за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО - внезапно увреждане, станало по време и във връзка с извършената работа; 2) осъдил "КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ПЗ, кв. "Славейков", представлявано от изпълнителен директор В. Н. С., да заплати на ТП на НОИ - Б. направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 300 лева; 3) осъдил "КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ПЗ, кв. "Славейков", представлявано от изпълнителен директор В. Н. С., да заплати на Р. П. Д., ЕГН **********, от гр. Б., кв. "Меден рудник", бл. ..., вх. "...", ет. ..., ап. ..., направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 300 лева. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Б., ПЗ, кв. "Славейков", представлявано от изпълнителен директор В. Н. С., действащ чрез процесуалния си представител адв. С. М.. Пълномощникът на касатора навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението на Административен съд - Б., както и отмяна на решение № 1040-02-27/14.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Б., като се претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Б., не изразява становище по касационната жалба. Другият касационен ответник - Р. П. Д. от гр. Б., действащ чрез процесуалния представител адв. Й. Й., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което моли последното да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но е неоснователна, и сочи, че съдебният акт е правилен и не са налице касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Административен съд - Б. правилно е установил фактическата обстановка по делото. Р. П. Д., която е работила на 12.01.2015 г. на машина BF 12 в производствен цех "Опаковки за флумастери" на "КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК" АД, гр. Б., при поредно зареждане се удря и получава остра болка в десния крайник. При посещение при лекар се установява счупване на метатарзална кост на десен крак. С молба вх. № 5101-02-53/17.11.2015 г. до ТП на НОИ - Б. Д. е декларирала трудова злополука, в рамките на едногодишния срок съгласно чл. 57, ал. 2 от КСО, случила се на 12.01.2015 г. Със заповед № 1015-02-122/02.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Б., издадена на основание чл. 58 от КСО, било наредено да се извърши разследване на злополуката, като е определена комисия, която за резултатите от извършената проверка е съставила протокол № 5103-02-2/11.02.2016 г. След извършената служебна проверка на обстоятелствата във връзка с инцидента и на основание съставения протокол от комисията, било издадено разпореждане № 5101-02-53#3/18.02.2016 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - Б., с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука с вх. № 142/17.11.2015 г. на ТП на НОИ - Б., станала с Р. Д. на 12.01.2015 г., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО - внезапно увреждане, станало по време и във връзка с извършената работа. Последвало е обжалване по административен ред от страна на "КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК" АД гр. Б., но разпореждането е потвърдено с решение № 1040-02-27/14.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Б.. За да не уважи сезиралата го жалба от работодателя срещу това решение първоинстанционният съд е приел, че то е издадено от компетентен орган в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В мотивите на постановения съдебен акт е аргументирана тезата, че процесната злополука е трудова по своя характер. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на "КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК" АД гр. Б. против решението на директора на ТП на НОИ - Б. не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, че решението е издадено от компетентен орган, спазена е изискуемата от закона форма (в т. ч. са посочени фактически и правни основания), не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като актът на директора на ТП на НОИ - Б. е съобразен и с материалноправните разпоредби и целта на закона. Правилно е и приетото от съда за доказано по категоричен начин наличието на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, настъпила по отношение на Р. П. Д. по време на изпълнение на трудовите й задължения в производствен цех "Опаковки на флумастери" на дружество "КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК" АД, в резултат на която е получила увреждане на здравето, изразяващо се в счупване на ходилната кост на десния крайник. Във връзка с възраженията на касатора следва да се отбележи, че злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма). Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно (непредвидено и спонтанно) увреждане на здравето, което е резултат (последица) на вътрешно или външно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Предвид изложеното може да се направи извод, че за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, включително и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. Обстоятелството, дали са били спазени нормативно и ненормативно установените безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определяне на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието. Това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя или възложителя на работата. Трудовата злополука като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза (арг. от нейните чл. 61, ал. 1, т. 6, чл. 66, чл. 72, чл. 73, ал. 1). Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на обжалваното решение, поради неправилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. В случая Административен съд - Б. е кредитирал показанията на две от свидетелките - Иванова и Катранджиева, като е подчертал, че първата е и пряк очевидец на злополуката и е описала и как точно се е случил инцидентът. Относно показанията на другите две свидетелки - Петрова и Димитрова, първоинстанционният съд е посочил, че показанията им не следва да бъдат кредитирани в пълна степен, с оглед обстоятелството, че същите се намират в пряка административна и трудова зависимост от оспорващия, който е техен работодател. Съдът е обърнал внимание на това, че те не са видели настъпването на злополуката, но все пак втората от тях се спомня, че Добрева й е казала, че ще ходи на лекар. Настоящият съдебен състав споделя преценката на първоинстанционния съд относно анализа на доказателствата като обективна и надлежно аргументирана. Неоснователни се явяват и направените от касатора възражения относно обстоятелството, че Добрева е заявила пред всички лекари и комисии, че е получила травмата при битов инцидент, тъй като както е посочено в обжалвания съдебен акт, същата към момента на злополуката е била в трудови правоотношения с касатора "КОХ-И-НООР ХЕМУСМАРК" АД гр. Б., а видно и от установеното от Комисията, извършила разследването на злополука, на работничката е била оказано въздействие от страна на работодателя да посочи пред лекарите, издавали болничния лист, че злополуката е била нетрудова. Останалите наведени в касационната жалба твърдения не оборват правните изводи на Административен съд - Б., които касационната инстанция напълно приема и не следва да бъдат преповтаряни. По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски се явява неоснователна и не следва да бъде уважена, а искането на ответника по касация Р. Д. за присъждане на адвокатско възнаграждение (платимо от касационния жалбоподател), е основателно. Страната е представлявана от адвокат и искането е направено своевременно. Следва да бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие № 46664 от 09.12.2016 г. за настоящето административно дело пред ВАС. О. за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като в случая е налице приложното поле на чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,