Решение № 5842 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8912/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на И. Стойчев от гр.София, чрез адв.Петков, срещу Решение 4662 от 12.07.2023г., постановено по адм. дело 5628/2022г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспореното от него Решение 2153-21-217 от 01.06.2022г. на Директор на ТП на НОИ София град. Претендира разноски. Ответникът Ръководител ТП на НОИ София град счита жалбата за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Стойчев, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че правилно и ответният Ръководител, а и от пенсионният орган, са приели, че за извършеното считано от 01.01.2022г. с разпореждане на последния преизчисляване на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 ал.2 КСО не следва да се съобразява извършеното преди това с разпореждане на органа от 01.07.2019г. преизчисляване на същата пенсия при приложението на §7б ал.2 от ПЗР На КСО. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и събрани допустими доказателства, които са обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба, касаещи правилното приложение на материалния закон, то следва да се посочи, че макар и подробно развити в касационната жалба, а и в молба-допълнение към нея, аргументите на Стойчев не могат да бъдат споделени, поради следните причини. С акта на пенсионния орган от 01.07.2019г. е извършено преизчисление на личната пенсия на лицето(отпусната преди 31.12.2018г.) на основание § 7в ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО, в резултат на което е определен нов размер от 1 031,02 лева(с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж), като впоследствие тя е осъвременена, преизчислена и индексирана съобразно нормативната уредба, действала от датата на отпускането и до 30 юни 2019 г. включително. Така е получена величината от 1 107,03 лева. Заедно с това в предходния § 7б ал.1 от ПЗР на КСО е предвидено, че за същата 2019г. пенсиите не се осъвременяват по чл.100 КСО, а следващата ал.2 предвижда, че размерът на тези пенсии се увеличава от 1 юли 2019 г. с процент 5,7. Правилото на §7б от ПЗР на КСО от една страна забранява правоприлагането (само за 2019г.) на института на чл.100 КСО, т.е. общата хипотеза на осъвременяване на пенсиите, като на свой ред с ал.2 въвежда специална хипотеза на осъвременяване на тези пенсии. Т.е. вместо по чл.100 КСО(с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година), осъвременяването ще се извърши ipso jure с конкретно фиксиран в самия закон процент, без при това да е необходимо и решение на Надзорния съвет на НОИ. Т.е. пенсионният орган с разпореждането си(което не е обжалвано от Стойчев, поради което то е стабилен административен акт) от една страна е извършил тези две дейности, вменени му от закона да направи дължимото преизчисление и заедно с това и дължимото осъвременяване в тази специално уредена хипотеза. Извършването на двете дейности е било необходимо с оглед съществуващото и прието с тази уредба правило на § 7 ал.3 от ПЗР на КСО, че когато преизчисленият размер на пенсията по ал. 1 и размерът на пенсията по § 7б, ал. 2 не са равни, пенсията се определя в по-високия размер. Така, сравнявайки получените величини от 1 107,30 лева след преизчислението, вкл. и с дължимите дейности по ал.2 на §7в, и сумата от 1 139,92 лева, получена при приложението на § 7б ал.2 КСО, органът определил към този момент окончателен размер на пенсията за получаване на Стойчев по-високия от двата. С приемането на §7е от ПЗР на КСО, в сила от 25.12.2021г., законодателят е уредил нова хипотеза на преизчисляване за отпуснати до 24.12.2021г. пенсии, при която се използва вече процент 1,35 за всяка година стаж, но без превръщане. Тук обаче законодателят не е предвидил и специална хипотеза на осъвременяване, за да се преценя отново по-благоприятния размер, а е посочил, че извършеното преизчисляване следва само да се сравни с определения до този момент размер. Видно е от самото разпореждане от 01.01.2022г., че след извършеното преизчисляване е получен размер от 1 105,82 лева, като след приложимите осъвременявания е получен такъв от 1 330,25 лева, който е определен и за окончателен за получаване, като по-благоприятен. В случая вижданията на касационния жалбоподател, че при извършване на дейността по ал.2 на §7е от ПЗР на КСО следва да се съобрази и предходното определяне на размера на пенсията по §7б ал.2 от ПЗР на КСО и най-вече полученото тогава от него напрактика допълнително осъвременяване, изразено в процент от 2,971, не могат да бъдат споделени. Това е така не само поради изложените във формираната практика на ВАС на РБ по този въпрос аргументи(така напр. Решение 12494 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. 3557/2023 г., VI о., и цитираните в него други съдебни решения на касационната инстанция), но и поради факта, че с увеличаване тежестта(чрез увеличаване на процента за всяка години осигурителен стаж от 1,2 през 2019г. на 1,35 без превръщане през 2021г.) преизчисленият размер на пенсията на лицето със съответните осъвременявания до дата 30.06.2019г. , е по-висок от определения размер при приложение на §7б ал.2, който отчита размера на пенсията към конкретно посочената дата. Т.е. спазвайки закона(§ 7е ал.2 от ПЗР), респ. съобразявайки и преизчислението за 2019г.(по начина визиран по-горе), пенсионният орган не е имал възможност да избере вече способ за увеличаване на пенсията, включващ приложение на §7б ал.2, тъй като той дори не би бил по-благоприятен за лицето. През 2021г. не е било възможно и компилирането или кумулирането на части от едни с части от други способи при извършване на дължимото осъвременяване, преизчисляване или индексиране съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускане на личната пенсия на Стойчев. Или следва да се обобщи, че с приемането на новелата на § 7е ПЗР на КСО законодателят отново, подобно на § 53, ал. 2 и § 7в, ал. 1, е заложил нарастване на пенсиите чрез единия от двата показатели (осигурителен доход и осигурителен стаж), въз основа на които се формира размера на пенсията, а именно чрез нарастване тежестта на осигурителния стаж, при което преизчислението по този ред отново е под условие само ако се явява по-благоприятно за лицето. Новото преизчисление идва да замести предходните такива, извършени на основание § 53, ал. 2 ПЗР на ЗИДКСО или § 7в, ал. 1 ПЗР на КСО. Действително § 7е ал.2 от ПЗР на КСО не ограничава осъвременяването, преизчисляването и индексирането на пенсията само до това по чл. 100 КСО. Правилно обаче органите на пенсионното осигуряване са приели, че визираното § 7б ал. 2 ПЗР КСО увеличение със съответните проценти е неприложимо към преизчисления размер на пенсиите по реда на § 7е ПЗР на КСО. Това е така, защото с § 7б ал. 2 ПЗР КСО не е предвидено общо увеличение със съответен процент на целия размер на пенсиите, т. е. не се прави всеобща индексация или осъвременяване на пенсиите, а се предоставя алтернатива на заложената формула на преизчисление чрез специална хипотеза на осъвременяване, така че да се гарантира целеното през годините ефективно нарастване на пенсията. Консеквентно това обосновава и извода, че преизчисления като тези по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО или по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 г. не могат да се "насложат" върху преизчислението по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като по същество те се заместват от него, а увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО и § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО са неприложими, доколкото след преизчислението по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО няма как да е изпълнена хипотезата (съответният размер на пенсията) на § 53, ал. 3 или § 7б, ал. 2 КСО. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмени бележки, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,