Решение № 5129 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1709/2020 г.

Решение № 5129 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1709/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП против решение № 7187 от 22.11.2019 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 8850/2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221418003888-091-001/30.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената му част с решение № 681/22.04.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП.

С доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, относими към основанията по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Термобилд" ООД против РА, както и да му се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – "Термобилд" ООД, ЕИК: 131220141 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Гара Искър, ул. "5004 -та" № 5 - оспорва същата чрез управителя и представляващ дружеството К. Василев по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи, както и че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съответствието на решението с материалния закон, както и по доводите на жалбоподателя за необоснованост на същото намира следното:

С РА в частта му, потвърдена от решаващия орган след обжалването му административен ред, са установени на ревизираното дружество "Термобилд" ООД следните задължения:

• ДДС в размер на 6 000 лв. за данъчен период м. декември 2015 г. и лихва към датата на РА – 1 853. 78 лв. в резултат на отказано право на приспадане на ДДС по 4 фактури, издадени от "Мишонекс" ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС с изложени мотиви за това, че доставки не са осъществени;

• корпоративен данък за 2017 г. в размер на 5 107 лв. и лихва към датата на РА – 432. 71 лв. в резултат на непризнати разходи по фактури, издадени от "Мишонекс" ЕООД, "Гранд" ЕООД, "Ен Би Ритейл" ЕООД и "Мархинженеринг" ЕООД на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 ЗКПО с мотив за тяхната документална необоснованост;

• лихви върху невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2013 г. – 38. 97 лв. и за 2017 г. – 553. 31 лв.

Решението е неправилно в частта му, в която е отменен РА относно установеното с него задължение за ДДС и лихви за данъчния период м. декември 2015 г. Правото на данъчен кредит е отказано по фактури с предмет: "предпечат на рекламни материали", "рекламни материали", "интернет реклама в сайтове klassa, sofiapress, newsmaker. Представени са от "Термобилд" ООД само фактурите. С оглед предмета на доставките, вписан във фактурите, и при липсата на договори, заявки и приемо-предавателни протоколи обосновано приходните органи са приели, че същите не са индивидуализирани в достатъчна степен, за да е възможно да се установи тяхното осъществяване – предаване на рекламни материали, предоставяне на услуга – предпечат и интернет реклама, както и връзката им с осъществяваната от получателя независима икономическа дейност. Осъществяването на доставките и използването на стоките или услугите от получателя за неговите облагаеми доставки, респ. във връзка с осъществяваната независима икономическа дейност, са основните две предпоставки, които следва да са налице, за да се признае правото на приспадане на ДДС /т. 33 от решението на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник/. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 44 от определение на СЕС от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес/. Съдържанието на процесните четири фактури не отговаря на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС, към които препраща чл. 71, т. 1 ЗДДС. След като фактурата, във връзка с които ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъка, не отговаря на изискванията на чл. 114 от закона, то не е изпълнено условието на чл. 71, т. 1 за неговото признаване. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗСч. (отм.); , приложим за процесния период от време, може да се приеме, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2 /в т. ч. предмет и стойностно изражение на стопанската операция/, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Такива документи не са представени от жалбоподателя, а както беше посочено, негова е тежестта да докаже, че са налице предпоставките за упражненото от него право. Според приетото от СЕС в решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., Petroma Transports SA, допустима е национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на доставки, които разполагат с непълни фактури и това е така, защото информацията относно вида на стоките и услугите и тяхното количество е необходима за преценката относно това налице ли са условията, при които следва да се признае правото на данъчен кредит. В тази връзка са правилни мотивите в РД на стр. 16, че липсата на достатъчна конкретизация на вида, количеството и цената на стоките и услугите изпълнява изискването за отказ на правото на данъчен кредит според решенията на СЕС.

По изложените съображения изводът на АССГ, че това право незаконосъобразно е отречено с РА, тъй като жалбоподателят има реална дейност, води редовно счетоводство, фактурите са налични и не са оспорени от ответника по отношение тяхната автентичност, доставчикът е регистриран по ЗДДС и е включил същите в дневника си за продажбите, стоките и услугите са заплатени, е необоснован и несъответен на материалноправните норми на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, изискващи получени по облагаеми доставки стоки и услуги и използването на същите за предоставени от получателя облагаеми доставки, както и на цитираните по-горе решения на СЕС.

В частта по ЗКПО спорен между страните е въпросът за това дали отчетените от дружеството разходи са документално обосновани по смисъла на чл. 10, а именно чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция, в който съгласно ал. 2 е налице изискуемата по ЗСч. информация. Тезата на ревизиращия екип е отново за издаване на фактури без да са осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги и липсата на достатъчна индивидуализация на същите, за да се провери дали доставките са били осъществени.

Фактурата, издадена от "Гранд" ЕООД на 23.09.2017 г., е с предмет "ремонт на мотокари", а фактурите, издадени от "Мархинженеринг" ЕООД на 14.08.2017 г. и 27.10.2017 г., с предмет съответно: "грундиране на хале и боядисване на метални плоскости" и "полагане на асфалт". Към втората фактура само, която е с предмет "полагане на асфалт", има представен приемо-предавателен протокол с дата 27.10.2017 г., удостоверяващ извършване на строителната услуга – 300 кв. м. асфалт с ед. цена 23. 50 лв. и обща стойност – 7 050 лв. Основателен е доводът на касатора, че услугата за ремонт не е индивидуализирана в достатъчна степен при положение, че в нея е посочено "мотокари", а според предоставените от дружеството данни в хода на ревизията то разполага с един. Същото се отнася и до услугите грундиране и боядисване, за които във фактурата липсват данни за количество и ед. цени. Липсват данни за това строителните услуги да са предоставени от доставчика на обекта, в който "Термобилд" ООД осъществява търговската си дейност, и това обстоятелство е обсъдено в РД като относимо към възможността да се провери изпълнението на строителните работи и връзката на разходите с дейността на дружеството, макар правното основание на чл. 26, т. 1 ЗКПО да не е изрично посочено.

По така изложените съображения настоящият касационен състав намира за неправилен изводът на АССГ, че фактурите са напълно достатъчни, за да се приеме, че отчетените разходи са документално обосновани.

Неоснователни са обаче доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд по отношение разходите по фактурата, издадена от "Ен Би Ритейл" ЕООД с предмет "работно облекло", което е индивидуализирано в достатъчна степен в приложения към нея приемо-предавателен протокол като вид, количество, ед. цена и общи стойности. Правилно съдът е приел за документално обосновани и разходите по фактурите, издадени от "Мишонекс" ЕООД през 2017 г. За разлика от фактурите, издадени от този доставчик през м. декември 2015 г., във връзка с издадените през 2017 г. са представени договори за рекламните услуги и изработването на рекламни материали, имащи за цел да рекламират дейността на възложителя чрез използване на неговото лого и данни за него /контакт/. Към фактурите са приложени и приемо-предавателни протоколи, в които конкретно са описани по вид рекламните материали /календари и бележник/, количество, ед. цена и общи стойности. Протоколите, удостоверяващи извършването на услугите и предаването на материалите, не са оспорени по отношение тяхната автентичност. По така изложените мотиви законосъобразно е приетото от АССГ, че разходите в общ размер 26 300 лв. по фактурите, издадени от "Мишонекс" ЕООД и "Ен Би Ритейл" ЕООД, следва да бъдат признати. Във връзка с останалите разходи по фактурата, издадена от "Гранд" ЕООД и по двете фактури, издадени от "Мархинженеринг" ЕООД, в размер общо 24 770 лв. допълнително дължимият от "Термобилд" ООД за 2017 г. корпоративен данък е в размер на 2 477 лв. и лихва за периода 01.04.2018 г. – 31.01.2019 г. в размер на 210. 56 лв.

С оглед декларираните приходи от продажби за 2012 г. и 2016 г. законосъобразно с РА е прието, че за 2013 г. и 2017 г. ревизираното дружество е било задължено на основание чл. 83, ал. 2 ЗКПО да прави тримесечни авансови вноски за първо, второ и трето тримесечие, но не е изпълнило това свое задължение. Във връзка с това на основание чл. 89 ЗКПО са установени задължения за лихва. Размерът на лихвата не е оспорен, нито дължимостта й, поради което РА в частта му на установените задължения за лихва върху невнесените в срок авансови вноски е законосъобразен.

По изложените мотиви решението на АССГ като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени в частта му, в която е отменен РА относно установените с него задължения за ДДС в размер на 6 000 лв. и лихва – 1 853. 78 лв. за данъчния период м. декември 2015 г., за лихви върху невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2013 г. – 38. 97 лв. и за 2017 г. – 553. 31 лв., както и за задълженията за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 2 477 лв. и лихва - 210. 56 лв., и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, съответно на отхвърлената част от жалбата на дружеството против РА – 1 728 лв., както и разноски за държавна такса в размер на 111. 89 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение