Решение № 3870 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8321/2008 г.

Решение № 3870 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8321/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е образувано по реда и на основание чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) по касационна жалба на Али Фарха, гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител - адв. М. Бояджиева, против решение № 438 от 16.04.2008 г., постановено по адм. дело № 712/2008 г. от Административен съд - София-град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основание по чл. 209, т. 3 от АПК . Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Касационният ответник - директорът на Дирекция "Миграция" - НСП - МВР не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на разглежданата касационна жалба и правилност на решението на съда. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Али Фарха срещу заповед № здм-1268 от 09.11.2007 г. на директора на Дирекция - "Миграция "- МВР, с която на осн. чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ е отнето правото му на постоянно пребиваване в РБългария. За да постанови този резултат съдът е приел че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при спазване нормите на материалния и процесуалния закон. При анализа на представените доказателства първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, тъй като жалбоподателят не е доказал през 2006 г. да е пребивавал в страната ни в изискуемия от закона срок - шест месеца и един ден. Според съда административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ , предвид посочените обстоятелства. Съдът е приел още, че разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ са императивни и при наличието на визираните в тях предпоставки административният орган е длъжен да откаже продължаване срока на дългосрочното пребиваване, да отнеме това право или да отнеме правото на постоянно пребиваване в страната какъвто е конкретния случай, тъй като в случая административният орган действа при обвързана компетентност, което изключва възможността за преценка. Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното решение за правилно. Основния спорен въпрос е следва ли да се приложи посочената разпоредба от закона при наличие на уважителни причини за отсъствието. Обосновани са изводите на съда, че отказът е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Произнасянето на административния орган е в хипотезата на чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ , които предвиждат отказ за продължаване срока за дългосрочно пребиваване в страната или отнемане на правото на дългосрочно пребиваване на чужденец, за когото е установено, че не е пребивавал на територията на Република България през последната календарна година най-малко 6 месеца и един ден. В случая е отнето правото на постоянно пребиваване в страната на жалбоподателя, поради установено негово отсъствие. Законовата норма е императивна и не предвижда изключения за прилагането й. Достатъчен е факта на отсъствие от страната на чужденеца за посочения период от време през последната календарна година, за да бъде приложена принудителната административна мярка. Жалбоподателят не е представил доказателства, с които да обори факта на отсъствието си от страната за посочения период от време. Съобразно горните правни изводи, решението на АССГ като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение