Решение № 189 от 28.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 160/2010 г.

Решение № 189 от 28.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 160/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по протест на прокурор от Военно-апелативна прокуратура против въззивно решение № П-7 от 15.II.2010 г. по н. д. 3/2010 г. на Военно-апелативния съд на РБ с искане решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав. Доводите са за нарушение на материалния закон - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, по съображения, че неправилно е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. Аргументацията касае касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, намерило израз в неправилни изводи за фактите. Това основание обаче не е наведено с протеста. Гражданският ищец М. на о. (МО) поддържа протеста и иска гражданският иск да бъде уважен. Прокурорът от ВКП не поддържа протеста като не намира за доказани по несъмнен начин обвиненията против подсъдимия М. Т. М. по чл. 202, ал. 2, т. 1 и по чл. 387, ал. 3 НК. Подсъдимият и защитата му са на становище решението да остане в сила поради неоснователност на протеста. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С обжалваното по касационен ред решение е потвърдена присъда № П-121/4. ХI.2009 г. по н.о.х.д. П121/2009 г. на Софийския военен съд, с която подсъдимия М. Т. М. е признат за невинен и оправдан по обвиненията: 1. по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 НК за това, че в качеството на длъжностно лице - началник на поделение 18250 Челопечене, за времето от 1.VI.2007 г. до 31.VIII.2007 г. в София присвоил 217 куб. м. тополова дървесина на стойност 14464,60 лв., собственост на МО и поверена му да пази, като без правно основание я предал на фирма "ВДК-1" ЕООД и присвоеното имущество е в големи размери; и 2. по чл. 387, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК за това, че в същото качество, в същия период и на същото място превишил властта си, като вместо директор на Дирекция "Зелена система" към Столичната община р. на фирма "ВДК-1" ЕООД да извърши сеч на 77 бр. тополи извън района на поделение 18250 Челопечене и от това са произлезли вредни последици за СО - район "Кремиковци", изразяващи се в унищожаването на 77 бр. тополи, като деянието е извършено с цел деецът да набави за фирма "ВДК-1" ЕООД имотна облага за 27099 лв.; исковете на М. на о. за обезщетяване на вреди от престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК в размер на 14466,60 лв., както и този на СО - район "Кремиковци" за 27099 лв., обезщетение за вреди от престъплението по чл. 387, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, са отхвърлени като неоснователни. При приетото за установено, че подсъдимият М е действал в съответствие с разрешението на кмета на Район "Кремиковци" Н. и при спазване на задълженията му като началник на военното поделение 18250 Челопечене, законосъобразно е прието, че деянието му е несъставомерно по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 НК. Прието е и че срещу дървесината от отсечените тополи в поделението на подсъдимия е постъпил с приема-предавателни протоколи по-качествен и по-скъп дървен материал, който останал на склад. При това изводът на съда, че не е налице присвояване на дървесината от отрязаните дървета съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му. Обстоятелството, че получения и заскладен дървен материал по сключения договор с фирма "ВДК-1" ЕООД не е заприходен надлежно не дава основание да се приеме, че подсъдимият се е разпоредил неправомерно в чужд интерес с повереното му имущество. Липсва щета, а присвояването е резултатно престъпление. Правилен е и извода за липса на субективната страна на престъплението при приетите за установени по несъмнен начин факти - подсъдимият е действал открито с информиране на длъжностни лица от МО за извършеното и със съзнание, че извършва полезна и разрешена дейност. Съответстват на закона и съображенията на съда, че М. не е осъществил признаците на длъжностното престъпление по чл. 387, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, след като в службата му няма задължения във връзка със сеч на дървета, частна собственост и които се намират извън района на военното поделение. Между впрочем в протеста няма никакви аргументи срещу потвърждаване на оправдателната присъда в тази част. В гражданската част решението не е обжалвано, поради което и е влязло в сила и не подлежи на проверка в настоящето производство. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът