Решение № 14098 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10741/2017 г.

ВАСVI отделение19.11.2018 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1233/11.07.2017 г. по адм. дело № 2104/2015 г. на Административен съд – гр. Пловдив. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14098 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10741/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Медицински център (МЦ) Хипоталамус" ООД, гр. Пловдив против решение № 1233/11.07.2017 г. по адм. дело № 2104/2015 г. на Административен съд – гр. Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е писмена покана изх. № 16 – 2318/10.02.2015 г. на директора на РЗОК – Пловдив, с която на основание чл. 76а ЗЗО е поканено ТД "Медицински център Хипоталамус" ООД – по договор с НЗОК № 162318/8.02.2012 г. и последвалите го споразумения от 28.02.2013 г. и 18.03.2013 г. да възстанови сума в общ размер 24 005, 35 лева, представляваща превишение на определените регулативни стандарти за специализирани медицински дейности (СМД - бл. МЗ-НЗОК № 3), високоспециализирани медицински дейности (ВСМД - бл. МЗ-НЗОК № ЗА) и медико-диагностични дейности (МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4) за четвърто тримесечие на 2013 година. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Пловдив е обосновал изводи за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на действащите административно производствени правила на чл. 76а във вр. с чл. 72 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2013 г. (отм.); и клаузите на чл. 42 и чл. 43 от ИД № № 162318/8.02.2012 г. и целта на закона. Посочил е, че здравноосигурените лица имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Определянето на брой СМД и стойност МДД за всеки изпълнител на извънболнична медицинска помощ, извършвано всяко тримесечие с протоколи към годишния договор, е финансов механизъм за разпределение на лимитираните бюджетни средства. Изпълнителят на извънболнична медицинска помощ е допуснал превишения на определените му за съответното тримесечие регулативни стандарти. Решението е правилно. Неоснователен е касационният довод за наложило се в съдебната практика типово клише от аргументи, затвърждаващи неправилното прилагане на материалния закон. Създалата се безпротиворечива съдебна практика по въпроса за правната допустимост на регулативните стандарти (брой СМД и стойност МДД) е съобразена с решение № 2 от 22.02.2007 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 12 от 2006 г. Както е посочено в мотивите на обжалваното съдебно решение, правата на здравноосигурените лица по чл. 4, чл. 5, т. 5 и т. 10 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. С чл. 29, ал. 3 от ЗЗО е предвидено, че диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания се определят със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Всеки изпълнител на извънболнична медицинска помощ при назначаване на медицински дейности на здравноосигурени лица се ограничава в задължителната финансова рамка, гарантирана от бюджета на НЗОК. Лимитираните бюджетни средства за специализирана медицинска помощ и медико-диагностична дейност се разпределят между отделните изпълнители по договорите с НЗОК чрез подписване на двустранни протоколи за всяко тримесечие, представляващи неразделна част от индивидуалните договори. Съгласно клаузата на чл. 42 от индивидуалния договор изпълнителят на СИМП може да назначава СМД и МДД по брой и стойност на отделните видове, определени в двустранно подписан протокол за всяко тримесечие. С клаузата на чл. 45, ал. 1 изпълнителят на СИМП е поел задължение да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Изпълнител на извънболнична медицинска помощ, който наруши определената му с протокола за тримесечието финансова рамка, носи отговорност за изразходваните от НЗОК финансови средства в нарушение на бюджетните правила. Обосновани са изводите на съда, че при разпоредената от директора на РЗОК – Пловдив проверка не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За резултатите от нея са изготвени предвидените по закон – констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми. Превишението на регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2013 г. в частта направления бланка МЗ – НЗОК № ЗА над допустимите граници съгласно протокол № 4/25.09.2013 г., допълнен с протокол № 1/22.11.2013 г., допълнен с протокол № 2/11.12.2013 г. и допълнителен протокол № 3/18.12.2013 г. с повече от 10 % е в размер на 469 броя на обща стойност от 8 559, 90 лева. Превишението на регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2013 г. в частта направления бланка МЗ – НЗОК № 3 над допустимите граници съгласно протокол № 4/25.09.2013 г., допълнен с протокол № 1/22.11.2013 г., допълнен с протокол № 2/11.12.2013 г. и допълнителен протокол № 3/18.12.2013 г. с повече от 10 % е в размер на 569 броя на обща стойност от 9 702, 00 лева. Превишението на регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2013 г. в частта направления бланка МЗ – НЗОК № 4 над допустимите граници съгласно протокол № 4/25.09.2013 г., допълнен с протокол № 1/22.11.2013 г., допълнен с протокол № 2/11.12.2013 г. и допълнителен протокол № 3/18.12.2013 г. с повече от 10 % е в размер на обща стойност от 5 703, 45 лева. Констатациите на контролните органи на РЗОК са потвърдени от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и последната законосъобразно е била кредитирана с доверие от съда. Съгласно чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че е налична хипотезата от визираната правна норма и разпореденото възстановяване на неоснователно получени суми във връзка с неизпълнение на индивидуалния договор е правилно. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице наведените с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, достигайки до верни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

2