Решение № 169 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1699/2009 г.

Решение № 169 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1699/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 37/14.01.2011 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1699/2009 г. по жалба на А. К. Л. е допуснато до касационно обжалване решение на Б. окръжен съд № VI-53 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 354/2008 г. в частта му, в която след отмяна на решение на Б. районен съд по гр. д. № 1817/2007 г., е отхвърлен предявения от жалбоподателя против [фирма] иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата 10 639,62 лв. Обжалването е допуснато за да бъде даден отговор при условията на чл. 291 от ГПК на въпросите дължи ли се обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от шест месеца непосредствено следващ уволнението или става въпрос за период, чието начало и край не са свързани задължително с датата на уволнението, както и дали се прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и търпените вреди (неполучено трудово възнаграждение), ако в 6 месечния период след уволнението работникът е започнал работа при друг работодател. На последния въпрос е отговорено с решение на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 5022/2008 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и явяващо се задължително за съдилищата (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Хипотезите са разграничени според това, дали в шестмесечния срок незаконно уволненият работник е започнал работа при друг работодател по срочен или по безсрочен трудов договор. В първия случай първоначалният работодател дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода преди и след времетраенето на срочния трудов договор, а по време на изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена - и обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ. В тази хипотеза, причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и причинената вреда от оставането без работа не е прекъсната. Ако в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на работа при нов работодател по трудов договор за неопределено време, обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ се дължи за периода от уволнението до постъпването на новата работа, а след постъпването, ако тази работа е по-ниско платена се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ до изтичане на шестмесечния срок. В този случай, работодателят, прекратил незаконно трудовото правоотношение, не дължи обезщетение след постъпване на работника на новата работа, независимо дали новото трудово правоотношение е прекратено в рамките на шестмесечния срок след незаконното уволнение. Повторното оставане без работа няма връзка с незаконното уволнение - причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа е прекъсната, поради което искът за обезщетение се явява неоснователен. Настоящият съдебен състав приема, че горепосоченото решение съдържа имплицитно отговор и на материалноправния въпрос, свързан с началото на шестмесечния период по чл. 225, ал. 1 от КТ. То потвърждава утвърдената практика, според която периодът тече от датата на незаконното уволнение. Същото може да бъде изведено и от мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 1996 г. на ОСГК на ВКС, според което вземането за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ възниква от момента на уволнението. Шестмесечният период по цитираната разпоредба не се прекъсва и не се спира с факта на започване на работа при друг работодател. Ако за тази нова работа работникът получава по-ниско трудово възнаграждение, той има право на обезщетение по ал. 2 на чл. 225 от КТ, но общо периодът, в който може да се претендира обезщетение по чл. 225 от КТ, не може да е по-дълъг от общо 6 месеца и той започва да тече непосредствено след датата на незаконното уволнение. След така приетия отговор на въпросите, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу въззивното решение в частта, отхвърляща иска на касатора по чл. 225, ал. 1 от КТ, за неоснователна. По делото е установено, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, прекратено от ответника със заповед от 07.05.2007 г. С влязло в сила съдебно решение уволнението е обявено за незаконно и е отменено, като този въпрос е разрешен със сила на пресъдено нещо между страните и не може да бъде пререшаван. За ищеца би възникнало право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, ако за времето след незаконното уволнение е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение или е получавал по-ниско такова, за период най-много шест месеца след датата на уволнението. Причинната връзка между незаконното уволнение и вредите, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение, съществува дотолкова, доколкото работникът не е започнал работа по безсрочен трудов договор при друг работодател. Ако такава е започната и новото трудово правоотношение е прекратено в рамките на шестмесечния период, то за остатъка от този период обезщетение по чл. 225 от КТ не се дължи, защото е прекъсната причинната връзка между незаконното уволнение и търпените вреди. За разлика от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при който работодателят носи тежестта да докаже законността на уволнението, установяването на фактите, при които възниква правото по чл. 225, ал. 1 от КТ, е в тежест на работника. От ангажираните доказателства е видно, че ищецът е уволнен от ответника на 07.05.2007 г. (на тази дата му е връчена заповедта за уволнение), но още на следния ден - 08.05.2007 г. - той е започнал работа в [фирма] като контрольор по качеството. Ищецът не е представил трудовия си договор с [фирма], а липсват и други доказателства, от които да е видно дали този договор е срочен или е безсрочен. Справката от персоналния регистър на Н. за А. Л. не носи информация за този факт, а от трудовата книжка на ищеца може да се установи единствено, че договорът му с [фирма] е прекратен от 01.07.2007 г. по реда на чл. 71, ал. 1 от КТ. Може да се направи извод следователно, че трудовият договор между А. Л. и [фирма] е бил с включена клауза за изпитване. Такава клауза обаче страните могат да уговорят както при сключване на безсрочен трудов договор, така и при срочен такъв. От факта, че трудовият договор от 08.05.2007 е сключен при условията на чл. 70 от КТ, не може да се направи извод, че този договор е бил срочен. Както съдът вече отбеляза, ако договорът не е бил срочен, причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, се прекъсва. Доколкото доказателствената тежест по иска по чл. 225 от КТ е за ищеца, той следва да понесе последиците от неуспешното доказване на правопораждащите по отношение на претендираното вземане факти. Същият е започнал друга работа в деня, непосредствено след незаконното уволнение, по трудов договор с клауза за изпитване и няма данни този договор да е бил срочен. При това положение не е доказано наличието на причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. За времето след 01.07.2007 г. (от която дата ищецът претендира обезщетение), търпените вреди от неполучено трудово възнаграждение не са в причинна връзка с противоправното поведение на работодателя и ответникът не дължи обезщетяването им. При това положение жалбата срещу въззивното решение в частта му, в която касационното обжалване е допуснато, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход от спора само ответникът има право на разноските по касационното производство, но тъй като не е поискал присъждане на такива, в негова полза съдът не може да се произнася. Касаторът няма право на разноски, тъй като жалбата му е неоснователна. По изложените съображения съдът