Решение № 11434 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 233/2018 г.

Решение № 11434 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 233/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Б. Димитров е подал касационна жалба срещу решение № 5936/23.10.2017 г. по адм. дело № 2942/2017 г. по описа на Административния съд-София град в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода 27.11.2014 г. - 29.06.2016 г. в Затвора-Бобов дол, за разликата над присъдения размер от 1000 лева до пълния претендиран размер от 30 000 лева, както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което обезщетението да се присъди в по-голям или в пълен размер. Решението се обжалва и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието в частта, с която е била осъдена да заплати на Б. Димитров обезщетение в размер на 1000 лева за неимуществени вреди, понесени в периода 27.11.2014 г. - 29.06.2016 г. в Затвора - Бобов дол. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано е да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се отхвърли в тази част и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно в осъдителната му част и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбите и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Б. Димитров срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди, понесени в периода 27.11.2014 г. - 29.06.2016 г. вследствие бездействието на администрацията на Затвора-Бобовдол да осигури нормални условия за живот. В исковата молба се твърди, че в Затвора-Бобовдол имало лоши хигиенни условия, заради което ищецът се чувствал унизен. Приборите за хранене се ползвали многократно без дезинфекция, което създавало опасност от зараза. По време на престоя си в общежитието ищецът страдал от афти. Едва след като бил преместен в Затвора-София, заболяването изчезнало. Димитров поискал медицинска помощ, но отговорът на лекаря е бил, че този проблем не е тежък и не е от естество, което налага лечение. Ищецът, който обявил, че е непушач при постъпването си в Затвора-Бобовдол, бил настанен в килия № 7. Мислел, че това е килия, определена за непушачи, но въпреки това в нея се пушело. Пушело се и коридорите и в карето за разходка, поради което непушачите системно страдали от липса на чист въздух. Димитров почнал да получава главоболие, гадене, задух, сутрин чувствал замаяност, имал световъртеж, започнал да вдига кръвно. На 1.02.2016 г. по повод на забележка, отправена към пушач, Димитров бил ударен от него, но след като се оплакал, отговорният инспектор реагирал веднага и преместил нападателя в друга килия. С молба от 1.06.2017 г. чрез процесуалния си представител ищецът допълнил твърденията в исковата молба, отбелязвайки, че за лошата хигиена допринасяло лошото качество на питейната вода и спирането й за определено време. Административният съд установил, че лишеният от свобода Б. Димитров постъпил в Затвора - Бобов дол на 12.11.2014 г. На 27.11.2014 г. бил настанен в осма група, в помещение № 7, което било единственото спално помещение, определено за непушачи. Там пребивавал до 29.06.2016 г., когато бил преведен Софийския централен затвор. През голямата част от времето на престоя си в Затвора-Бобов дол ищецът бил отговорник на група. От негово име не са постъпвали оплаквания за проблеми с лишените от свобода от групата, включително с настанените в същото спално помещение. Помещението било с площ от площ от 30 кв м, с височина 2,60 м. и отговаряло напълно на основните минимални стандарти за лична жилищна площ в килии за многочислено настаняване. Осигурен бил пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Помещението било определено за настаняване на непушачи. От писмените доказателства, представени по делото, се установява, че през месец юни 2014 г. била издадена заповед на началника на затвора за забрана за ползване и притежание на лични метални прибори за хранене (лъжици) от съображения за сигурност. Лишените от свобода се хранели с общи прибори, раздавани им преди всяко хранене от кухненския блок. След отсервиране приборите били измивани с течен препарат и дезинфекцирани с 1%-ов разтвор на хлорамин, поради което възможността за заразяване с хепатит, туберколоза или друго заразно заболяване била сведена до минимум. За тези лишени от свобода, които не желаели да ползват общите прибори, била осигурена възможност да ползват прибори за еднократна употреба. От представената по делото медицинска справка от 14.07.2017 г. за здравословното състояние на Б. Димитров се установява, че той не се е оплаквал от афти в устната кухина и не е посещавал стоматологичния кабинет за периода 01.12.2014 г. - 29.06.2016 г. Съгласно справката за посочения период нямало регистрирани случаи на лишени от свобода с афтозен стоматит. На следващо място, по делото е установено, че за периода от 17.06.2015 г. до превеждането му в Софийския централен затвор лишеният от свобода полагал доброволен труд в затворническата столова като "дежурен по кухня", като едно от задълженията на дежурния било да следи за чистотата на посудата, в която се поднася храната, и за чистотата на приборите, използвани от лишените от свобода. При нарушения дежурният бил длъжен да уведоми главния готвач, завеждащ домакинската служба и инспектор "МТС". Преди да бъде определен за дежурен по кухня, Б. Димитров преминал медицински преглед, при който било констатирано, че е здрав. По отношение на оплакванията за качеството на питейната вода съдът установил, че Затворът-Бобов дол няма собствен водоизточник, а е свързан с водопроводната мрежа на града и се снабдява с питейна вода, която ползват жителите на града и всички обществени институции. Проблемът с недостига на питейна вода съществувал не само за лишените от свобода в затвора, а и за цялото население на територията на общината. Във всички спални помещения в затвора имало осигурен непрекъснат достъп до вода за пиене и санитарни нужди. При спиране на водата поради аварии, на лишените от свобода се подсигурява запас от питейна вода в подходящи съдове. Освен питейната вода, осигурена от градската водопроводна мрежа, на лишените от свобода се доставяла минерална и трапезна вода за пиене, която те можели да закупят от затворническата лавка. Разпитаният по делото свидетел С. Павлов разказал, че Димитров не е пушач, но имал здравословни проблеми - падало му кръвното, ставало му лошо, оплаквал се постоянно от болки в корема. Твърдял, че тези болки били от водата, защото я пускали сутрин за по един час и после следобед. В столовата постоянно имало вода, но тя не ставала за пиене. Свидетелят отбелязал, че във всички килии се пушело. Свиделят Т. Тодоров дал показания, че в Затвора - Бобов дол нямало килии за непушачи и че в неговата килия се пушело постоянно. Ищецът посещавал лекар, за да получи лекарства за високото си кръвно. От цигарения дим имал задух и кашлица, страдал и от болки в стомаха. От самия Б. Димитров знаел, че 450 човека в затвора се хранели с 50-60 лъжици. С тези прибори се хранели на смени и миели лъжиците в 20 литра вода без дезинфекция, поради което ищецът имал афти по устата. Свидетелят В. Николов, работил заедно с ищеца в кухнята като мияч, не знаел в затвора да има определено място за пушачи. Нямал впечатления дали в килията на Димитров се пушело, но знаел, че последният е подал оплаквания до инспектора по социална дейност. Не му било обърнато внимание, но за този сигнал разбрали другите лишени от свобода в неговата килия, които го подложили на психически и физически тормоз. По отношение на хигиенно - битовите условия свидетелят заявил, че "е по-зле отколкото при животни тип крави и овце". Съдът събрал показанията и на посочените от ответника двама свидетели. Свидетелката В. Конакчийска не отговорила категорично дали има правила за пушене в затвора. Посочила, че в осма група имало обособени килии за пушачи и непушачи. Тя не си спомняла да е имало разпра или спречкване по повод оплакване на Димитров от съкилийниците му. В града имало режим на водата, наложен от ВиК "Кюстендилска вода" Е00 Д, и този режим се отнасял за целият град. По тази причина имало и график на водата в затвора, за да може всички лишени от свобода да имат вода. Свидетелят И. Чаушев, който в периода 2014 г. - 2016 г. бил директор на Медицинския център в затвора в Бобовдол, заявил, че познава ищеца, който няколко пъти го посещавал, но не се бил оплаквал, че има афти в устата. От правна страна административният съд приел, че предявеният иск е частично основателен. При преценката на основателността на иска първоинстанционният съд се позовал на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, според който държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. За нарушение се считало поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В мотивите си съдът посочил, че е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията в Затвора-Бобов дол при осъществяване на административна дейност в периода 27.11.2014 г. - 29.06.2016 г. Съдът приел за доказано, че макар ищецът да е бил в стая за непушачи, в нея се е пушело, като ответникът не е ангажирал доказателства как е регламентирано тютюнопушенето в затвора. Приборите за хранене били изключително малко с оглед броя на лишените от свобода, нямало достатъчно време за измиване и за дезинфекцията им. В тази връзка административният съд достигнал до заключение, че в местата за хранене в Затвора - Бобов дол има лоши хигиенни условия. За недоказано било счетено твърдението на ищеца, че страдал от афти в устната кухина, които са му причинили болки и страдания. По отношение на твърдението за влошеното качество на водата съдът преценил, че осигуряването на чиста питейна вода и на течаща вода за хигиенни нужди е задължение на администрацията и обстоятелството, че водата е спирана централно, не води до освобождаване от отговорност. Според изложените от съда мотиви, не са били изпълени задълженията на администрацията в Затвора-Бобов дол да осигури нормални условия за живот на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. В пряка причинна връзка с проявеното бездействие за ищеца настъпили неимуществени вреди. Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС само по себе си представлявало третиране, способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство. Административният съд изтъкнал, че липсата на течаща вода, на слънчева светлина и чист въздух, замърсената от цигарен дим среда, лошите хигиенни условия в столовата на затвора, били от такова естество, че биха предизвикали във всяко нормално психически здраво човешко същество страдания, да причинят емоционален стрес, чувство на унижение и безизходица. Поради това административният съд осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Б. Димитров обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, отчитайки периода на бездействие, характера и интензитета на негативните преживявания. За разликата над пълния предявен размер от 30 000 лева искът бил отхвърлен. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е възприел твърденията на ищеца, без да направи прецизно разграничение кои от тях са подкрепени от събраните доказателства. Само един от посочените от ищеца свидетели е заявил, че приборите за храна не се дезинфекцират преди повторната им употреба, но е уточнил, че това обстоятелство му е известно от ищеца. Неизяснени са останали обстоятелствата за нивото на хигиената в мястото за лишаване от свобода, в което ищецът е изтърпявал наказание в рамките на исковия период, и може ли то да стане източник на заразни заболявания. В нарушение на задължението си по чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС първоинстанционният съд не е изискал от ответната страна да представи доказателства за резултатите от текущия здравен контрол за спазване на хигиенните изисквания в Затвора-Бобовдол, който се осъществява съобразно Закона за здравето, Закона за храните и подзаконовите нормативни актове от сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (чл. 119а/чл. 119б ППЗИНЗС). Административният съд е направил неточен доказателствен извод, че администрацията на затвора не е ангажирала доказателства за начина, по който е организирано тютюнопушенето в затвора. Всъщност, не се налага доказването на подобно обстоятелство, тъй като на територията на Затвора-Бобовдол, както и на територията на което е да е място за лишаване от свобода, не може да се пуши. Забраната се основава на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, според който тютюнопушенето се забранява на закритите обществени места. Съдът не е съобразил, че ангажирането на имуществената отговорност на ответника изисква наличието на доказателства за неизпълнението на административните задължения, възложени на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Презумираните неимуществени вреди трябва да се свържат конкретно с установяването на бездействие от ответника за изпълнението на възложената му административна дейност. Административният съд не е посочил нормативноустановените задължения на администрацията на затвора, съответни на твърденията на ищеца, което компрометира направения краен извод, че натоварените длъжностни лица са бездействали. В тази връзка следва да се отбележи, че в разрез правилата на житейската логика, а и с доказателствата по делото, е направеният от съда извод, че администрацията на затвора е длъжна да осигури питейна вода с по-добра качество, при положение, че това задължение е на обществения доставчик, който осъществява водоснабдяването на района. Тези пороци на решението засягат както обжалваната от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" част, така и частта, обжалвана от Б. Димитров. Размерът на обезщетението не може да бъде обсъждан, без да е налице подкрепено от доказателствата заключение, че ответникът е нарушил нормативноустановени свои задължения, вследствие на което ищецът е понесъл болки и страдания. С оглед допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, засегнали обективността и пълнотата на доказателствените изводи на съда, решението е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне на административния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд