Решение № 10171 от 10.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на Ш. Апти, осъществяваща търговска дейност като ЕТ М. 71 - Ш. Апти с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], община Кърджали, [улица], подадена чрез пълномощника й адв. Д. Петрова, против Решение 248/10.12.2021 г. на Административен съд (АС) Кърджали, постановено по адм. д. 275/2021 г. С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорената от него заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ). В касационната жалба не се посочват конкретни съществени процесуални нарушения, допуснати от съда, а се твърди неправилност на решението му, поради несъответни на закона правни изводи за законосъобразно определен от административния орган срок на мярката. Касаторът не заявява претенция за присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба началникът на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: АС Кърджали е сезиран с жалба от ЕТ М. 71 - Ш. Апти против Заповед ФК 297 - 0070161/02.08.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП. С нея е наложена на търговеца ПАМ - запечатване на търговски обект маса за ядки и варива, находящ се в [заличен текст] в гр. Кърджали, за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена контролна покупка на стойност 8 лв., платени в брой преди легитимацията от извършващия проверката инспектор по приходите Д. Маринов. Обстоятелството е удостоверено с Протокол за извършена проверка серия АА 0070161/27.07.2021 г. и приложенията към него. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и неоснователност на оспорването. Приел е, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма в съответствие с материалния закон. Доказано е според него неизпълнение на задължението на търговеца по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за издаване на фискален бон за цялата контролна покупка, а по отношение срока на мярката от 14 дни в заповедта са изложени подробни мотиви. Съдът е обсъдил мотивите на административния орган във връзка с определянето на срока и е приел, че той е съобразен с тежестта на нарушението, както и с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Настоящият касационен състав преценява като неправилно така постановеното решение поради следното: Правилно административният съд е приел, че е доказано от административния орган неизпълнението от страна на търговеца на задължението му по чл. 118, ал. 1 ЗДДС да издаде фискален бон (фискална касова бележка) от регистрираното и работещо в търговския обект фискално устройство за стойността на цялата контролна покупка, поради което е налице правното основание на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от същия закон за налагане на ПАМ. От Протокол за извършена проверка серия АА 0070161/27.07.2021 г. и от дадените в хода на проверката писмени обяснения от Ш. Апти по безспорен начин се установява, че за продажбата на сурови фъстъци на стойност 5 лв. и сурови орехи на стойност 8 лв. тя е издала фискален бон на стойност 5 лв. за фъстъците и не е издала фискален бон за орехите. Неправилен обаче, според настоящия касационен състав, е изводът му, че срокът на ПАМ от 14 дни е съответен на тежестта на нарушението и при определянето му е спазен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Необоснован от установените от самия административен орган факти е мотивът за определянето на срока, според който в търговския обект се реализират големи обороти, което налага прилагането на ПАМ с цел защита на държавния интерес и предотвратяване извършването на нови нарушения. Установените при проверката цени на продаваните в обекта стоки (ядки на стойност от 3 лв./кг. до 24 лв./кг. и варива на стойност от 2 лв./кг. до 3.50 лв./лв.), както и реализираните обороти (51 лв. в деня на проверката до 13.50 ч.; 202.50 лв. на 27.07.2020 г.; 0 лв. на 20.07.2021 г.; 143 лв. на 26.07.2021 г; за една година 43 463.07 лв. или приблизително около 120 лв. средно на ден) не подкрепят извода на налагащия мярката за това, че дневните обороти са големи. Определянето на срок от 14 дни е мотивирано в заповедта и с необходимостта да се превъзпита търговеца, така че в бъдеще да регистрира продажбите по установения в закона ред. От протокола за проверка обаче се установява, че за 27.07.2021 г. до 13.50 ч. търговецът е отчел чрез фискалното устройство извършените от него продажби. Вярно е, че избирателно е издал фискален бон само за стойността на част от закупените ядки, но нито стойността на тези, за които не е издал фискален бон, нито останалите, обсъдени по-горе факти, могат да обосноват съответствие на срока от 14 дни с тежестта на нарушението и с принципа на пропорционалност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК, изискващ административните актове да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най необходимото за постигането на целта им. По така изложените съображения оспореното първоинстанциионно решение следва да се отмени като неправилно постановено в противоречие с материалния закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният административен акт. Издадената Заповед ФК-ЗОЗ-85/10.10.2022 г. от началникът на отдел "Оперативни дейности" Пловдив за отмяна на запечатването на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС след постановяване на решението на АС Кърджали, което е предмет на касационната проверка, не е основание за неговата недопустимост, противно на доводите на касатора. Жалбоподателят не е заявил искания за присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение