Решение № 6420 от 28.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (УС на АПИ), чрез процесуален представител срещу решение 418/11.01.2022 г. по адм.дело 451/2021 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменена по жалба на О. Асенов, с адрес в гр. Велико Търново, заповед РД - 11 -696/22.06.2021 г., издадена от председателя на УС на АПИ. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуаллен представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, иска отмяната му, присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - О. Асенов, с адрес в гр. Велико Търново, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на О. Асенов, на длъжност "директор" на Национално тол управление при АПИ, на основание чл.90, ал.1, т.5 ЗДСЛ във връзка с чл.89, ал.1 и ал.2, т.1 и т.3 от ЗДСл във връзка с чл.91 ЗДСл за три деяния, две от които са квалифицирани като превишаване на служебни задължения и едно - неспазване на кръга на служебните правомощия, изразяващо се в допускане да се сключат два договора от 06.01.2021 г и два от 07.01.2021 г. В заповедта са изложени мотиви, че действията на Асенов нарушават и принципите по чл.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), приет с ПМС 57/02.04.2020 г. АС е посочил, че заповедта е издадена от оправомощен орган в рамките на компетентността му, но при съществени административно - процесуални нарушения - липса в заповедта на времеви период, в който са извършени действията, при положение, че Асенов е назначен на длъжността със заповед от 01.06.2021 г., считано от 02.06.2021 г., като няма данни да е встъпил в длъжността, а заповедта му е връчена заедно със заповедта за отстраняването му от 03.06.2021 г. От доказателствата е установено, че твърдените деяния са за период, през който Асенов е бил "член на УС на АПИ" по трудово правоотношение с работодател - Министерство на регионалното развитие и благоустройството по трудов договор от 23.07.2019 г. до 27.05.2019 г., като в този период единствено в правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройство е било налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина. Разследването и установяването на такива деяния не попада в предметния обхват на ЗДСл. Отделно от това описаните действия са правомощия на УС на АПИ като колективен орган, а не на членовете му. Допуснато е нарушение на приложимото материално право, тъй като Асенов не е имал качеството на държавен служител към момента на извършване на деянията, квалифицирани като нарушения на служебната дисциплина. Решението е правилно. Обосновани са изводите, че независимо от липсата на времеви период на извършване на деянията в заповедта, представляваща и липса на задължителен реквизит в заповед за налагане на дисциплинарно наказание, същите според доказателствата се датират към период, в който Асенов е работил по трудово правоотношение с работодател му - Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл.89, ал.1 ЗДСл държавен служител, който виновно е нарушил своите служебни задължения, се наказва с наказания по този закон - тоест към момента на нарушаване на служебната дисциплина дисциплинарно отговорното лице по ЗДСл следва да има качество на държавен служител. В ЗДСл липсва разпоредба, приравняваща на държавни служители лицата по пар.7 от ПЗР на ЗДСл, които към момента на деянието работят по трудово правоотношение, но след прекратяване на пълномощията имат право да заемат предишната си длъжност като държавен служител. Следва да се посочи, че твърдените дисциплинарни нарушения, за които е наложено наказанието са тези по чл.89, ал.2, т.1 и т.3 ЗДСл. - неизпълнение на служебни задължения и неспазване на кръг на служебни правомощия, които са част от служебната дисциплина, задължителна само и единствено за държавните служители. Независимо от мотивите в заповедта, че поведението на Асенов е нарушило принципите на чл.2 от КПСДА, наказанието не е наложено на основание чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСЛ - а именно за нарушение на КПСДА, поради което твърденията на касатора, че Асенов е следвало да спазва и етичните норми за поведение на държавния служител и през периода, в който не е бил държавен служител е недопустим опит за добавяне на непосочено в оспорвания акт правно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Законосъобразността на административните актове се преценява съобразно фактически и правни основания, изложени в тях и липсва правна възможност за промяната им с писмена защита пред първата инстанция или с касационната жалба. В допълнение следва да се отбележи, че адресати на цитирания чл.2 КПСДА са само и единствено служителите в държавната администрация, видно от текста му, според който дейността на служителите в държавната администрация се извършва при спазване на изброените по - долу принципи, но не и лица, които са били държавни служители и ще бъдат държавни служители в бъдеще. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация също не могат да бъдат присъдени претендираните разноски, тъй като в договора за правна помощ е вписано, че уговореното възнаграждение е в размер на 3500 лева, платими в 14 дневен срок от подписването му и по делото не е представена разписка за плащането или платежен документ за плащане по банков път - липсват доказателства за заплащането им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение