Решение № 10916 от 31.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2938/2012 г.

Решение № 10916 от 31.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2938/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, против решение № 44 от 12.01.2012 г. по адм. дело № 1494 по описа за 2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено издаденото от касатора решение № 68 от 10.06.2011 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 40, ал. 1 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Балкани - ЛК" ЕООД, гр. Бургас, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение № 68 от 10.06.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, оставящо в сила разпореждане № 973 от 28.05.2011 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО по реда на чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № ВП-489 от 17.05.2011 г., с което "Балкани - ЛК" ЕООД, гр. Бургас, е задължено да заплати по сметка на ДОО сумата 6645.03 лв., представляваща неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност на Ганчо Кръстев Пенев през периода 16.08.2009 г. - 9.02.2010 г., заедно с лихви в размер на 2511.33 лв. (общо 9156.36 лв. по справка № 4). За да отмени оспорените административни актове, Административен съд - Бургас законосъобразно е приел, че към момента на настъпване на временната неработоспособност 16.08.2009 г. наетото на работа лице Ганчо Кръстев Пенев на длъжност "ел. монтьор" е било "осигурено" по смисъла КСО с право на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО. Изводите на съда се основават на извършен подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, при който е установено, че през дните, предхождащи неработоспособността, работникът е ползвал почивка по утвърден четиригрупов сменен график за група А за 2009 г. Съгласно подадената от осигурителя информация към Регистъра на осигурените лица на Ганчо Кръстев Пенев са зачетени 20 от общо 21 работни дни през месец август 2009 г., тъй като за 12.08.2009 г. е отразена "самоотлъчка". Осигурителните права на лицето са възстановени на 13.08.2009 г. - първия от трите почивни дни по график. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от КТ, предвиждаща работата в предприятието да се организира на две или повече смени, когато характерът на производствения процес налага. Сумираното изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 и ал. 4 от КТ - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца - по своята същност представлява организация на работа, при която се отчита работното време за цял календарен период, без оглед на това колко точно се работи през отделните дни. За въведено сумирано изчисляване на работното време работодателят разработва графици за работа на работниците и служителите, и накрая на всеки месец съставя присъствена форма. Когато работното време е организирано на смени, следва да се спазват задължителните междудневни и седмични почивки, установени в КТ, като при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Нормата на чл. 352, ал. 1, т. 1 от КТ изрично сочи, че за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил в почивните дни. Фактът, че Пенев не е отработил 12.08.2009 г., не го лишава от правото му на тридневна почивка за дните 13, 14 и 15.08.2009 г. съобразно графика на смяната му. Времето, предхождащо деня на настъпване на неработоспособността по болничния лист от 16.08.2009 г., през което работникът е бил в задължителна почивка, правилно не е отразено в съставената присъствена форма, фиша за начислено трудово възнаграждение за месец 08.2009 г. и подадената декларация обр. 1 като неявяване на работа без уважителна причина (самоотлъчка). Работникът има качеството на "осигурено лице" с придобит осигурителен стаж повече от шест месеца, поради което паричното обезщетение за временна неработоспособност е било изплатено правомерно и не подлежи на възстановяване от осигурителя. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения. Разпорежданията по чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване се издават за събиране на сумите по съставени ревизионни актове за начет в хипотезите на ал. 1, т. 1. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г.) контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание. В разглеждания случай не са извършени неправомерни осигурителни разходи за заплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на Ганчо Кръстев Пенев през периода 16.08.2009 г. - 09.02.2010 г. Обстоятелството, че на 12.08.2009 г. работникът не е бил на работа и отсъствието му е оформено като "самоотлъчка", не е довело до прекратяване на трудовото правоотношение, а до прекъсване на осигуряването за един ден. През следващите три дни работникът е бил в редовно разрешена сменна почивка и не е следвало да се явява на работа. Времето на законно ползвана почивка се зачита за трудов стаж на наетите на работа лица и те запазват осигурителните си права на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. На 16.08.2009 г., когато състоянието на временна неработоспособност е било удостоверено с издаден болничен лист, осигурителните права на лицето са били възстановени. Подадената от осигурителя информация в декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, отразява действителните данни във връзка с осигуряването на работника: денят, в който е отсъствал без уважителна причина, е отразен без осигуряване, а от следващия ден, от който е започнал да ползва разрешената междусменна почивка, е отразено осигуряване. Неправилно е застъпеното в касационната жалба становище, съгласно което през дните на редовната междусменна почивка упражняваната от лицето трудова дейност по смисъла на чл. 10 от КСО следва да се счита за прекратена. Седмичната почивка по чл. 153, ал. 2 от Кодекса на труда е задължителна и ползването й не прекъсва трудовите и осигурителните права на наетите на работа лица. Към изложеното следва да се добави, че в оспореното административно решение погрешно е прието, че "осигурителят неправилно е изтеглил от ДОО парични обезщетения за временна неработоспособност" и че е подал информация по чл. 5, ал. 4 от КСО "в противоречие с данните в основните документи, отразяващи отработеното време и изплатеното възнаграждение". От 1.01.2007 г. сумите за паричните обезщетения се изплащат пряко от териториалните поделения на НОИ на осигурените лица по реда и условията на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. При обработването и предоставянето на задължителните данни по НИИПОПДОО осигурителят извършва предварителен първоначален контрол върху правото на лицето на отпуск по Кодекса на труда и на обезщетение по КСО, но компетентността за преценка на материалноправните изисквания за отпускане на обезщетението или за отказ принадлежи на компетентния орган по чл. 40, ал. 3 от КСО. В случай, че предоставената информация е непълна, административният орган следва да предприеме действия за изясняване на всички факти от значение за издаване на законосъобразен акт. Съгласно чл. 15, ал. 1 от наредбата при липсващи или нередовни документи ТП на НОИ изпраща уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили в съответното ТП на НОИ, в срок 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправното основание за законосъобразност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и като ги е отменил, Административен съд - Бургас е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,