Решение № 12890 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6430/2014 г.

Решение № 12890 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6430/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София - град, против решение № 1957 от 26.03.2014 г. по адм. дeло № 11853 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменено издаденото от касатора решение № РО - 795 от 24.10.2013 г. и потвърденото с него разпореждане № 213-00-4717-3 от 19.09.2013 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, а преписката е изпратена на компетентното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО за издаване на нов акт при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно тълкуване и прилагане на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Бойко Стефанов Адамов от гр. София е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-795/24.10.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София - град и потвърденото с него разпореждане № 213-00-4717-3/19.09.2013 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което на Бойко Стефанов Адамов от гр. София е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотиви, че не е упражнявал трудова дейност по договор за управление и контрол на търговско дружество и не е подлежал на осигуряване за безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването на 22.07.2013 г. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е уважена, е постановено при недопустимо разширително тълкуване на материалноправната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване. Незаконосъобразно съдът е приел, че в понятието "търговско дружество" по смисъла се КСО се включват всички предприятия, включително тези, които не са търговски дружества, както и техните обособени структури. В резултат е стигнал до неправилния извод, че ответникът по касация в качеството му на директор по силата на граждански договор за управление на обособена структура, на териториално поделение, което се ползва с относителна самостоятелност в системата на държавното предприятие, има качество на "управляващ търговско дружество" по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Ответникът по касация Бойко Стефанов Адамов е упражнявал трудова дейност като директор на Териториално поделение "Държавно горско стопанство Разлог" през времето от 11.08.2011 г. до 7.02.2013 г. съгласно граждански договор, сключен с директора на Югозападно държавно предприятие, гр. Благоевград (юридическо лице със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон във вр. с чл. 163, ал. 2 от Закона за горите). Държавните предприятия не могат да участват в търговски дружества, както и да създават такива (чл. 166, ал. 6 от Закона за горите). През периода 11.08.2011 г. - 31.12.2012 г. е била в сила разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (ДВ, бр. бр. 105 от 2006 г.), която е определяла като задължително осигурени за всички осигурени социални рискове лица изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. От 1.01.2013 г. действащата разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2012 г.) включва в кръга на задължително осигурените лица управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества. Териториално поделение "Държавно горско стопанство Разлог" е включено в структурата на Югозападното държавно предприятие, учредено като държавно предприятие със собственик Министерството на земеделието и горите. Териториалното поделение не е търговско дружество и не е било вписано в търговския регистър като търговско дружество или клон на търговско дружество. Поради това директорът на териториалното поделение, осъществяващ трудова дейност съгласно граждански договор за управление, е извън кръга на лицата, подлежащи на осигуряване за безработица. Осигурителните вноски за фонд "Безработица" в установения размер от едно на сто върху осигурителния доход съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 (сега т. 5) от КСО (ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. бр. 99 от 2012 г.) не са били дължими и внасянето им без законово основание не е правопораждащ факт за получаване на парично обезщетение за безработица. Следва да се отбележи, че съгласно приложената в административната преписка разпечатка от фирменото досие - Булстат - 26.10.2012 г. Териториално поделение "Държавно горско стопанство Разлог" е неюридическо лице - структурна единица, с управляващ Здравко Георгиев Чилев. Трайният характер на извършваната дейност като директор на териториалното поделение, на който се е позовал първоинстанционният съд, не е основание за приравняване на възникналото правоотношение на трудово по Кодекса на труда. Страните са квалифицирали правоотношението като гражданско по договор за поръчка без данни, че договорът е бил регистриран като трудов по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ със съответно връчено копие на служителя, заверено от ТД на НАП, съгласно ал. 1. В съдебноадминистративното производство по реда на чл. 118 и чл. 119 от КСО съдът не може по пътя на инцидентния съдебен контрол да събира доказателства и да се произнася относно фактическото предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Съществуването на трудово правоотношение може да се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда по реда на чл. 405а от КТ. За упражняваната трудова дейност по гражданско правоотношение ответникът по касация е подлежал на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО - за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и по свой избор - на основание чл. 4, ал. 4 от КСО - за общо заболяване и майчинство. Лицата, неподлежащи на социално осигуряване за "безработица" по силата на закона, нямат право на парично обезщетение по реда на глава четвърта от КСО, поради неизпълнение на условието по чл. 54а, ал. 1 от КСО за дължимост на осигурителните вноски. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалния закон и ги е отменил, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,