Решение № 15429 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4057/2019 г.
ВАСII отделение13.11.2019 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 413 от 18.12.2018 г., постановено по адм. д. № 354/2017 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. ОСЪЖДА Р. Лечев от [населено място], [ЕГН], да заплати на П. Иванов, [ЕГН] сумата 1877, 60 лв. (хиляда осемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки) представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15429 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4057/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Лечев против решение № 413 от 18.12.2018 г., постановено по адм. д. № 354/2017 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторът не навежда конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Общински съвет Стара Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците - К. Ганевски, М. Вучева, Ц. Белчева, С. Шоселов, Р. Джамбазов, М. Стоев, Н. Тодорова, А. Маркова, М. Стоева, К. Димиева, Г. Златева, Ц. Захариева, Л. Станков, М. Станков, С. Стоянова, Б. Мечева, В. Пеева, В. Василев, К. Кирилов, З. Желева, Г. Динев, Т. Тодоров, Т. Миткова, М. Тодоров, М. Дочева, В. Петров, Й. Стоева, Е. Димова, И. Стоев, М. Димитров, Й. Славов, П. Алексиева, Т. Славова, Н. Митева, В. Грозева, П. Тончева, Р. Петкова, Д. Лазарова, М. Чолакова и Н. Марков не изразяват становище по касационната жалба. Ответниците - З. Желева, В. Василев и Н. Марков, в писмени становища, оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът - П. Иванов, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Л. Бакалова, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора отхвърля жалбата на касатора с искане за обявяване нищожността на решение № 283/28.06.2012 г. на Общински съвет Стара Загора за одобряване на ПУП - План за регулация и План за застрояване на територията на парк "Бедечка" - Стара Загора, част от кадастрален район 513 и обхващащ квартали с номера от 801 до 831 вкл., с изключение на УПИ VІ - 6706, 6711, 6713, 6714, в кв. 823, УПИ І – 6128, УПИ ІІ - 6190, УПИ ІІІ – 6197, всички в кв. 829, УПИ ІІ – 144 в кв. 828 и улица. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон като не са допуснати нарушения, обосноваващи нейната нищожност, поради което прави извод за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 ЗУТ (в съответната редакция) вр. чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), а именно общинския съвет, а решението е взето при наличие на кворум и необходимото мнозинство като са спазени нормите на чл. 27, ал. 2 и 3 ЗМСМА. Правилно съдът приема, че административният акт е постановен в законоустановената писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването му. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че при постановяване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като правилно е отбелязано, че нарушенията на административно - производствените правила, дори и да са от категорията на съществените такива, не могат да опорочат оспорения акт до степен на нищожност. По делото е установено, че на 7.06.2011 г. главният архитект на Община Стара Загора, на основание чл. 124, ал. 3 ЗУТ в приложимата му редакция и чл. 16 ЗУТ разрешава на собственици на възстановени земи да възложат изработване на ПУП-ПРЗ на територията на парк "Бедечка" при съобразяване с ОУП с изрично посочени устройствени параметри и при изпълнение на изискванията на чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Изработеният предварителен проект на ПУП-ПРЗ е внесен за съгласуване, разгледан е от ЕСУТ при Община Стара Загора и е приет. Проектът е изработен въз основа на влязла в сила кадастрална карта и одобрена актуализация на ОУП на гр. Стара Загора. За изработването на проекта е направено съобщение в ДВ. Проведено е обществено обсъждане, постъпилите възражения са разгледани от ЕСУТ, който приема окончателния проект на ПУП-ПРЗ. Кметът внася предложение до Общинския съвет за одобряването му. Планът за регулация е изработен на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ и след извършване на съответните съгласувателни процедури за всички части от плана е одобрен с оспореното пред първоинстанционния съд решение на Общинския съвет, което е обявено в ДВ. Следователно изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи неговата нищожност, е законосъобразен. Правилно съдът приема, че оспореното решение на Общинския съвет е в съответствие с материалния закон като не са допуснати нарушения, водещи до неговата нищожност. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че за територията на парк "Бедечка" не е налице преходен регулационен план, както и че имотът на жалбоподателя не е нанесен в одобрените КККР и същият не е фигурирал в него към датата на образуване на производството по изработването на оспорения ПУП, нито към момента на приемането на проекта за ПУП от ЕСУТ и съответно същият не е предмет на оспорения ПУП-ПРЗ. Правилно съдът приема, че след като е налице влязла в сила заповед за одобряване на кадастралната карта съгласно чл. 16, ал. 2 и чл. 115, ал. 2 ЗУТ, ПУП се изработва въз основа на нея, като същата съдържа данни за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите. Фактът, че имотът на жалбоподателя е нанесен в КК на 1.06.2012 г., т. е. няколко дни преди приемане на обжалвания административен акт, не обосновава нищожност на решението за одобряване на ПУП, тъй като същият е разработен при вярна кадастрална основана, а последващото му нанасяне е относимо към унищожаемостта на административния акт, а не към неговата нищожност. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган, които пороци в случая не са налице. Ето защо като прави извод, че обжалвания административен акт е постановен в съответствие с материалния закон и не са допуснати нарушения обосноваващи неговата нищожност първоинстанционния съд постановява решение, което е в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Р. Лечев да заплати на П. Иванов сумата 1877, 60 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,