Решение № 5148 от 31.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агро-Еко 2013 ЕООД, чрез процесуален представител, срещу Решение 45 от 22.02.2022 г., по адм. д. 679/2021 г. на Административен съд Велико Търново/АС-Велико Търново/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г. с изх. 01-2600/944 от 15.09.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /Зам ИД на ДФЗ/. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник главен юрисконсулт М. Абилов, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС-Велико Търново е образувано по оспорване на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г. с изх. 01-2600/944 от 15.09.2021 г. на Зам ИД на ДФЗ, с който съгласно чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4, буква в от Регламент /ЕС/ 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика /Регламента/ и чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. /Наредбата/ ДФЗ-Разплащателна агенция (РА) прекратява поетия от Агро-Еко 2013 ЕООД ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1). За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложен материален закон. Съдът е приел за безспорно установено, че земеделският стопанин не е изпълнил задължението си по чл. 8, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата да подаде заявление за плащане за одобрени площи за кампания 2020, която е в рамките на поетия от земеделския производител /ЗП/ петгодишен ангажимент и като следствие са били налице материалноправните предпоставки за упражняване правомощието на органа по чл. 18, ал. 3, т. 1 от наредбата за прекратяване агроекологичния ангажимент, поет от жалбоподателя. Решението е правилно. В процесния случай с УП изх. 02-04-2600/511 от 16.03.2016г. на Зам ИД на ДФЗ, ЗП по заявление за подпомагане с УИН: 04/260520/86614, е одобрен за участие по направление ВПС-1 по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. с обща одобрена площ 424.9 ха, като земеделския производител/ЗП/ е поел петгодишен ангажимент по това направление. С УП изх. 02-04-2600/3966 от 15.12.2016 г. дружеството жалбоподател е известено, че по заявление за подпомагане с УИН: 04/150616/69906 ангажиментът е подновен за нов петгодишен период. Общата одобрена площ по направлението е увеличена на 815.48 ха. Не е спорно по делото, че заявление за плащане по мярката за 2020 г. не е подадено от Агро-Еко 2013 ЕООД. С Уведомително писмо изх. 02-04-2600/944 от 10.02.2021г. дружеството жалбоподател е уведомено по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за образуване на административно производство за прекратяване на многогодишен ангажимент. От страна на Агро-Еко 2013 ЕООД е подадено възражение до ДФЗ. Впоследствие е издаден и оспорваният акт за прекратяване на многогодишен ангажимент при установено след извършени административни проверки обстоятелство на неподадено заявление за плащане по направление ВПС-1 по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020. Посочено е, че съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата ЗП, които не подадат "заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или част от нея съгласно чл. 18, ал. 4 от същата. В резултат в съответствие с чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, пар. 4, б в от Регламента и на основание чл.18, ал. 3, т. 1 и чл. 52 от Наредбата поетият агроекологичен ангажимент е прекратен. Съгласно действащата разпоредба на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 8, ал. 1 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение 5. Касационният жалбоподател не оспорва, че за кампания 2020 г., която е в рамките на поетия от него петгодишен ангажимент (2016-2020г.) не е подал заявление за плащане, но обяснява, че поведението му е следствие от неполучаване уведомления и информация от ДФЗ по повод мярка 10, включително неполучаване на плащане по предходните подадени от него заявления за плащане по тази мярка. При одобряване на многогодишния агроекологичен ангажимент, ЗП е уведомен изрично за задълженията, които произтичат от това за него, включително и относно изискването да подава ежегодно (до изтичане на одобрения срок) заявление за плащане по мярка 10. Земеделският производител не твърди, че е налице форсмажорно обстоятелство или друго по смисъла на чл. 77, пар. 2 от Регламента, възпрепятстващо ЗП да подаде на заявление за плащане за 2020 г., поради което правилно АС-Велико Търново е приел, че административния орган законосъобразно е упражнил правомощието си по чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата като е издал акт за прекратяване агроекологичния ангажимент поет от ЗП, с последица възстановяване на получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви от кампанията съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата и чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, пар. 4, б в от Регламента. Настоящият касационен състав намира наложените санкции освен за съответни на закона и за пропорционални на извършеното нарушение. За да възникне правото на безвъзмездна субсидия по направлението трябва да е налице изрично волеизявление на ЗП, с което субсидията да е поискана, обективирано в заявление за плащане. Произтичащите от неподаването на заявлението за плащане горепосочени последици съответстват на липсата на ангажираност от страна на земеделския производител, респективно ограничават възможността на ДФЗ да осъществява дължимите проверки за наличието на основания за плащане и спазването на поетия ангажимент. По отношение мотивирането на акта и спазване процесуалните правила при издаването му, настоящия състав на осн. чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Противно на възраженията на касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Велико Търново е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК, като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора факти. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,