Решение № 15167 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3877/2010 г.

ВАСVII отделение10.12.2010 г.докладчик Йова Проданова

Диспозитив

Оставя в сила Решение № 41 от 5.02.2010 г. по адм. д. 687/2010 г. на Административен съд - Благоевград. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15167 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3877/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Благоевград против Решение № 41 от 5.02.2010 г. по адм. д. 687/2010 г. на Административен съд - Благоевград. В жалбата се твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на приложимите процесуален и материален закони. Изводите на съда за установено по делото наличие на лично имущество на Емилия Мангьова, което обезпечава в пълен размер задължението на търговеца, не съответстват на събраните по делото доказателства. Искането е да бъде отменено съдебното решение, като бъде потвърдена обжалваната заповед. Ответницата по касационната жалба Емилия Мангьова, чрез процесуалния си представител, я оспорва в писмено представено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград отменя Заповед № 1944 от 1.07.2009 г. на Директора на Областна дирекция на МВР Благоевград, с която на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД на Емилия Иванова Мангьова, с постоянен адрес гр. Благоевград, ж. к. "Струмско център" № 26, вх. А, ет. 3, ап. 8, е наложена принудителна административна мярка - забрана за напускане на Република България и забрана за издаване на паспорт до настъпване на законно основание за отмяната й. Решението на съда е мотивирано от приетото за установено наличие на лично имущество на лицето, покриващо пълния размер на задължението към ДСК, както и извършеното обезпечение с възбраната върху имота на солидарния съдлъжник Илияна Щърбанова, които обосновават извод за отсъствие на кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Решението на административния съд е обосновано от събраните по делото доказателства и съобразено с приложимия закон. Компетентният административен орган по чл. 78 от ЗБЛД е оправомощен в условията на оперативна самостоятелност да прецени необходимостта от прилагане на принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (отм.). Тази компетентност той може да осъществи доколкото са се проявили посочените в нормата на т. 3 на чл. 76 от ЗБЛД (отм.) предпоставки. Установяването на тяхното наличие е в тежест на органа. Изявлението на държавния съдебен изпълнител, че по образуваното изпълнително дело длъжниците не са представили доказателства за наличие на лично имущество, респ. обезпечение, покриващо размера на вземането, не освобождава органа от задължението за установяване на това предвидено от закона изискване. Вписването на възбраната от 10.07.2009 г. върху имота, собственост на съдлъжника Илияна Щърбанова, извършеният опис и насрочената публична продан установяват наличие на обезпечение, чиято стойност покрива размера на задължението, включващо главница, лихви и разноски. Фактът на обезпечението е правнорелевантен и правилно е съобразен от първоинстанционния съд при преценката за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта с оглед разпоредбата на ал. 2 на чл. 142 от Административнопроцесуалния кодекс. Предвид изложеното касационният състав намира неоснователни доводите в жалбата за опорочаване на съдебното решение с мотивиране на изводите на съда от доказателства, събрани в съдебната фаза, които не са били на разположение на административния орган при произнасянето му. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на оспореното решение в частта, с която се приема наличие на лично имущество на длъжника, чиято стойност покрива задължението. Разпоредбата на т. 3 на чл. 76 от ЗБЛД (отм.) предвижда две различни хипотези, изключващи налагането на мярката - наличие на лично имущество и представено надлежно обезпечение. Докато надлежното обезпечение предполага съответен влязъл в сила акт на компетентен орган, породил правните последици на обезпечението, наличието на лично имущество е ограничено до установяване на притежание на длъжника върху вещни или други права, формиращи патримониума му. По делото не се оспорва правото на собственост на Емилия Мангьова върху 1/2 идеална част от недвижим имот. Не са оспорени доказателствата, които установяват правото й на собственост върху "Милия Джо" ЕООД, с капитал 5000.00 лева, както и счетоводните документи на дружеството, сочещи балансова стойност на имуществото му, надвишаваща размера на задължението. Ето защо са съобразени със закона изводите на съда за наличие на лично имущество на длъжника, което изключва налагането на принудителната административна мярка. Възражението за несеквестируемост на недвижимия имот, представляващ семейно жилище за длъжника, е неотносимо към преценката за предпоставките по т. 3 на чл. 76 от ЗБЛД (отм.), поради което е неоснователно. В подкрепа на изводите в обжалваното решение е представеното в касационната инстанция Уведомление от 25.02.2010 г. на Агенцията по вписванията за вписан запор по партидата на "Милия Джо" ЕООД, чийто капитал е еднолична собственост на Емилия Мангьова. Предвид изложените съображения, съдът намира недоказани твърдените касационни основания. Решението на административния съд следва да бъде оставено в сила и Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 76, т. 3 ЗБЛД