Решение № 1939 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11572/2013 г.

Решение № 1939 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11572/2013 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по две касационни жалби на "Сентрал парк Бургас" ЕООД гр. Бургас и началника на РДНСК Югоизточен район против решение № 1247 от 11.06.2013 г. по адм. дело № 2413/2012 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменена Заповед № ДК-02-ЮИР-172/25.07.2012 г. на началника на РДНСК ЮИР за премахване на незаконен строеж: "Едноетажна сграда" с идентификатор 07079.604.195.41 по КК на гр. Бургас (под № 41 съгласно помощна схема на РО "НСК" Бургас), находящ се в ПИ с идентификатор 07079.604.195 по КК на гр. Бургас ( ПИ № 129, кв. 53/бивш кв. 16, гр. Бургас). В касационните жалби са изложени идентични доводи за недопустимост на решението като постановено по жалба на лице, което няма правен интерес за обжалването, тъй като не е адресат на заповедта и липсват доказателства за собствеността му върху строежа. Евентуално се иска отмяна на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна "Бутед" АД гр. Бургас оспорват жалбите като неоснователни. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди допустимостта и основателността на жалбите, приема следното: Касационната жалба на "Сентрал парк Бургас" ЕООД гр. Бургас е недопустима, като подадена от лице, което няма право на касационно обжалване по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Обжалваното решение, с което се отменя заповед за премахване на незаконен строеж, се явява благоприятно за адресата на заповедта, за когото тя непосредствено създава задължения за премахването. С отмяната отпадат задълженията и това е благоприятно за задълженото лице, поради което то няма правен интерес за касационното обжалване. Такъв не може да се обоснове от обстоятелството, че благоприятният резултат е постигнат по жалба на друго лице. Правният интерес не зависи и от субективното желание на представляващия дружеството за премахване на строежите, което следва да се реализира по друг начин, а не чрез сезиране на специализираните органи за контрол на строителството. Последните действат служебно и при обвързана компетентност при упражняване на правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Премахване се разпорежда по отношение на строежите, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, като притежанието на вещни права върху него не е сред правно релевантните критерии. Незаконният строеж подлежи на премахване, независимо кой е негов възложител или извършител. Това има значение само при определяне на лицата, които следва да поемат разноските по премахването му в съответствие с чл. 225, ал. 6 ЗУТ и Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Недопустимата касационна жалба на "Сентрал парк Бургас" ЕООД гр. Бургас не подлежи на разглеждане. Касационната жалба на началника на РДНСК ЮИР е допустима- подадена срещу решение, което е неблагоприятно за тази страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорването на заповедта от "Бутед" АД гр. Бургас е допустимо и основателно, като заповедта е материалноправно незаконосъобразна, а строежът търпим по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и в съответствие с материалния закон решаващият съд приема, че оспорването от лице, което претендира права на собственост върху строежа, е допустимо, независимо, че то не е посочено като адресат на заповедта. В ЗУТ няма специална норма относно правото на жалба срещу заповедите за премахване на незаконен строеж, затова съгласно чл. 219, ал. 3 ЗУТ се прилага чл. 147 АПК. Според него право да оспорят административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Нормата е израз на прогласената в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ обща клауза за обжалваемост от гражданите и юридическите лица на всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Под засягане се разбира нарушение или застрашаване на субективни права, свободи и законни интереси, т. е. ограничаване на правната сфера на засегнатия. Нарушение е налице, когато с акта се прекратяват или ограничават субективни права или свободи, отказва се издаването на акт, който е условие за възникването или упражняването на субективни права, или се създават нови или се разширяват съществуващи правни задължения. Застрашаване има, когато правата, свободите и интересите все още не са нарушени, но нарушаването им е предстоящо. Засягането трябва да бъде лично и пряко и на защитени от правото права, свободи и законни интереси. При всички случаи засегнат от административния акт е субекта, за който той създава задължения и е посочен като негов адресат. Но актът може да засегне права и защитени от правото интереси и на други субекти, които не са негови адресати. Те имат интерес от евентуалната отмяна на акта и затова могат да го обжалват. Правото на жалба не е ограничено от чл. 147 АПК само по отношение на адресатите на акта. Кръгът на засегнатите лица, които се явяват заинтересовани страни в административния процес, е по-широк. Правото на собственост върху строеж е защитено от закона вещно право, притежанието на което обосновава право на жалба срещу заповедта, разпореждаща премахването му и с това пряко застрашаваща го. Поначало заповедта се издава срещу извършителя на незаконния строеж, на когото се възлагат разноските по принудителното изпълнение съгласно чл. 225, ал. 6 ЗУТ. Адресат може да бъде и възложителя на строежа-т. 6, т. е. неговия собственик, когато той е различен от извършителя. Отговорността им е солидарна- чл. 225, ал. 7 ЗУТ. Ако извършителят не е известен и липсват данни да е различен от собственика, то само последния е адресат. Преценката относно правилното посочване на адресата на акта е по същество на спора, а не за допустимостта на оспорването. Нямат право на оспорване лицата, които са "благоприятно" засегнати от заповедта, защото тя не създава права. Напр. няма право на жалба собственикът на терена когато е различен от извършителя и/или собственика на строежа; съседът по отношение на строеж, извършен в съседния имот и т. н. Техните субективни вещни права не са застрашени от акта и те нямат правен интерес за оспорването. Административният съд няма компетентност да решава спора за материално право върху незаконния строеж, обоснован от представените по делото конкуриращи се доказателства. За нуждите на съдебната проверка, която има за предмет според чл. 168 АПК законосъобразността на оспорения административния акт, е достатъчно наличието на валидни от външна страна документи, легитимиращи оспорващия като собственик. Приет по делото е Акт за държавна собственост № 2150/07.11.1997 г. за имот "Складова база- сгради по приложен опис", за който в т. 15 е посочено, че е включен в капитала на "Бутед" ЕООД Бургас, чийто правоприемник е "Бутед" АД. Именно този АДС е цитиран в оспорената заповед и е приложен в административната преписка, от което следва, че разпореденият за премахване строеж е счетен от административния орган като част от актуваните сгради. Това е достатъчно за доказване на активната процесуална легитимация на "Бутед" АД в административния процес. Правилно и в съответствие с чл. 61, ал. 1 и ал. 2 АПК решаващият съд приема, че оспорването е направено в законоустановения срок, който за "Бутед" АД започва да тече от момента на връчването на препис от оспорената заповед. Писмото, на което се позовават касаторите като акт за по-ранно уведомяване на дружеството за издадените заповеди, не представлява надлежно съобщение за издаването на административния акт. Това е така, защото в него липсва информация за съдържанието на заповедта ( фактическите и правни основания за издаването й, възможността и сроковете за обжалването и др.), които са от значение за упражняване правото на жалба на заинтересованата страна. Правилен и обоснован е изводът на административния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Статутът на търпим строеж възниква по силата на закона и при кумулативното наличие на материалноправните условия, предвидени в § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Търпимостта не подлежи на удостоверяване и дори и да има издаден акт, който я констатира, той има доказателствено значение само в нотариалното произвоство, но не обвързва административния орган и съда в производството за премахване на строежа. Те са длъжни служебно да изследват наличието на основанията за търпимост. Единствено статутът на търпимост изключва правните последици на незаконния строеж. В случая е налице търпим строеж, който не подлежи на премахване. ЗУТ не предвижда забрана за премахване на строежите, които са "заварени по § 21 ПР на ЗУТ", "актувани" като държавна или общинска собственост, въведени в експлоатация по предвидения законен ред, нанесени в одобрена КК и КР и др., поради което не следва да се обсъждат наведените такива твърдения за процесния строеж като изключващи премахването му. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба на началника на РДНСК Югоизточен район пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответното дружество, по своевременно направеното искане за това и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение, доколкото липсва искане по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215 вр. чл. 210, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,