Решение № 14052 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9564/2014 г.

Решение № 14052 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9564/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационна жалба от Гинка Иванова Котулова срещу решение № 836 от 19.05.2014 г., постановено по адм. дело № 68/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № УТИП-П-243/14.12.2013 г. на кмета на община Сандански. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответниците - кметът на община Сандански, Костадин Стоянов Стоянов, Роза Борисова Брашнарска и Десислава Иванова Попова не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди подадената жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорената пред Административен съд - Благоевград заповед № УТИП-П-243/14.12.2013 г. на кмета на община Сандански е наредено на Костадин Стоянов Стоянов, Роза Борисова Брашнарска, Гинка Иванова Котулова и Десислава Иванова Попова да премахнат незаконен строеж "Жилищна сграда" с идентификатор 65334.300.2199.2 по КККР на гр. Сандански, изграден в имот с идентификатор 65334.300.2199, който имот съставлява УПИ X-2199, кв. 97 по плана на гр. Сандански. Административният орган е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. За да отхвърли оспорването на Гинка Котулова, административният съд е приел заповедта за законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че разпоредената за премахване жилищна сграда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, същият е недопустим по действащия градоустройствен план, както и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му; липсват разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, изискващи се съгласно чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ и действалите към годината на построяването разпоредби на отменените Закон за планово изграждане на населени места (ЗПИНМ) и Правилника за планово изграждане на населени места (ППИНМ); не са налице условията за прилагането на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ; няма твърдения и данни за предприета процедура по § 184 ПЗР ЗУТ, поради което същият правилно е определен като незаконен и подлежи на премахване. Обжалваното решение е правилно. Установено е, че касаторката Гинка Котулова и ответниците Костадин Стоянов Стоянов, Роза Борисова Брашнарска и Десислава Иванова Попова са собственици на процесния строеж, изграден през 1952 г. от техния праводател. Обосновано е заключението на съда предвид годината на построяване на сградата за приложимост на нормите на чл. 217 и чл. 231 ППИНМ (отм.) във вр. с чл. 66д от ЗПИНМ (отм.). След обсъждане на представените по делото доказателства и на заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е направил законосъобразен извод, че за строежа липсват строителни книжа, предвидени в чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ, така и съобразно действалите към момента на изграждането му норми. Съгласно действащия ЗП, одобрен със заповед № 3615/27.07.1956 г. сградата няма режим на застрояване, попада във втора строителна зона, поради което за нея са били приложими изискванията за отстояния съгласно чл. 115, чл. 120 и чл. 122 ППИНМ (отм.). Установено е, че сградата е с намалени отстояния спрямо страничната регулационна линия и до изградената в същия имот законна сграда. Правилно съдът е приел, че строежът е недопустим по действащия план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Изводът на съда, че строежът не е търпим съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ се споделя от настоящия състав. Към момента на изграждането му строежът не е допустим по действащите правила и норми, както и според действащия към този момент ПУП-ПЗ. Съгласно същия за имота е предвидено средно етажно застрояване, реализирано за северния калкан. Със заповед № АБ-21 от 12.02.2008 г. на кмета на община Сандански е предвидено пристрояване и надстрояване в определени параметри за среден и южен калкан, както и ново ниско застрояване до 10 м до улично-регулационната линия, но не е предвидено запазване на сградата. Строежът не е търпим, тъй като не е бил допустим както по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, така и по действащия план, поради което не са налице условията за прилагане на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Възраженията на касатора, изложени и в първоначалната жалба са подробно обсъдени в мотивите на обжалваното решение от първоинстанционния съд и правилно са приети за неоснователни. Обстоятелствата, че сградата е годна за обитаване, не е вредна в санитарно-хигиенно отношение и не е застрашена от самосрутване, са относими към преценката за законосъобразност на издадена заповед по реда на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, но са ирелевантни по отношение на заповед за премахване по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ и не се отразяват на правните изводи за незаконност на строежа. Доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения в процедурата по съобщаването на констативните актове на Десислава Иванова Попова по съответния ред са неоснователни. Жалбоподателката Гинка Иванова Котулова не може да се ползва от евентуалните пропуски в процедурата по отношение на това лице. Допуснати спрямо друга страна по делото нарушения на административнопроизводствените правила не могат да бъдат релевирани от касатора и не са основания за отмяна на решението. Недопустимо е предявяването на чужди права, каквито в случая се явяват правата на другия съсобственик, след като последният не ги е упражнил. Неоснователно е и възражението за некомпетентност на административния орган да се произнесе по отношение приложимостта на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Незаконният строеж е от пета категория, при което заповедта за премахването му е в компетенциите на кмета на общината или упълномощено от него лице - чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. В случая кметът на общината е длъжен да извърши преценка за наличието или липсата на предпоставките по § 16 ПР ЗУТ, което е и направил, независимо от обстоятелството дали главният архитект на общината е издал или не удостоверение за търпимост по този законов текст. Това удостоверение е от значение за прехвърлителна сделка, но е неотносимо в производството по установяване на незаконен строеж. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,