Решение № 2781 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1889/2015 г.

Решение № 2781 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1889/2015 г., III о., докладчик председателя Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител - юрк. П., против решение № 111/19.12.2014 г., постановено по адм. дело № 191/2014 г. по описа на Административния съд - Видин. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него касационният състав на Върховния административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на "Видинска гъмза" АД срещу уведомително писмо изх. № 02-050-2600/2366-5 от 23.07.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Моли за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - "Видинска гъмза" АД със седалище гр. Видин, редовно призован, представляван от адв. Т-, оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение Административният съд - Видин, е уважил жалбата на "Видинска гъмза" АД срещу уведомителното писмо за извършена оторизация по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2011 г. изх. № 02-050-2600/2366-5 от 23.07.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като е отменил оспорения акт и е изпратил преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на оспореното съдебно решение. За да постанови този резултат, съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и в установената писмена форма, но при издаването му са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че при издаването му не са изпълнени дадените с решение № 3976/24.03.2014 г. по адм. дело № 11226/2013 г. по описа на Върховния административен съд задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, поради което е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен, издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК. Решението е правилно, като настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените в акта правни изводи като изведени при правилно установена фактическа обстановка и в съответствие с приложимия материален закон. "Видинска гъмза" АД е подало заявление единно за плащане на площ за кампания 2011 г. с УИН 05/160611/53881, като е кандидатствало по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Мярка "Агроекологични плащания" (АЕП), код 08, като е заявило за подпомагане общо 57 БЗС в землищата на с. Негованци, с. Ново село и с. Флорентин, област Видин. Към заявлението е представено приложение за ползваните 57 парцела през 2011 г., които са с обща площ 53,78 ха, като всички насаждения са с посочен код 211000 - трайни насаждения лозя (винени). По така депозираното заявление изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, е издал уведомително писмо изх. № 02-050-2600/2366 от 21.07.2012 г., с което е било отказано финансово подпомагане по подаденото заявление в целия размер на поисканата сума, тъй като при извършени административни проверки на място е било установено недопустимо наддеклариране на площи в размер общо на 13,43 ха, или 33,28% от допустимата за подпомагане площ. Видно от представените по делото доказателства, този административен акт е бил оспорен от касационния ответник по делото пред АССГ, който го е потвърдил със свое решение № 4617/8.07.2013 г. по адм. дело № 8432/2012 година. Съдебният акт е бил атакуван пред Върховния административен съд, който със свое решение № 3976/24.03.2014 г. по адм. дело № 11226/2013 г. е отменил съдебното решение на първоинстанционния съд, както и потвърденото с него уведомително писмо, като е приел, че от изложеното в посоченото по-горе уведомително писмо не е било установено съществуването на фактическите основания за издаването на акта, не са били изяснени релевантните факти и не са събрани всички относими доказателства, въз основа на които да се издаде оспореният административен акт. Като е приел това, Върховният административен съд - четвърто отделение, е разпоредил на основание чл. 173, ал. 2 от АПК връщане на административната преписка на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В изпълнение на дадените указания е издадено уведомително писмо изх. № 02-050-2600/2366-5 от 23.07.2014 г., което е било оспорено пред първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Решаващият съд е стигнал до правилни изводи, че в изпълнение на дадените задължителни указания при издаването на цитираното писмо административният орган е следвало да изложи фактически и правни основания защо е отказал финансовото подпомагане на жалбоподателя, тъй като от изложените в акта мотиви, а също и от представената по делото административна преписка този въпрос не е изяснен от органа, издал акта. Правилно съдът е заключил, че в атакуваното писмо не е посочено по отношение на заявените за подпомагане общо 57 БЗС кое от специфичните изисквания на чл. 37 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на Мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. не е спазено. Правилно и обосновано съдът е приел, че административният орган не е посочил за всеки отделен блок кое конкретно изискване от т. 4 на методиката за намаляване и отказ на АЕП не е спазено от касационния ответник по делото. В конкретния случай е установено само, че за един БЗС-51264-80-12-1, е констатирано застъпване от 0,04 ха, като за една и съща площ подадени две или повече заявления за подпомагане застъпването не е отстранено, което е посочено от органа като основание за отказ. Съдът правилно е установил, че в конкретния случай само за три от заявените БЗС е била извършена проверка на място (76145-133-3-1; 76145-133-4-1 и 76145-133-6-1). Безспорно установено по делото от съда е, че недопустимостта за подпомагане на всички останали от общо 57 заявени блокове е установена чрез извършване на административни проверки, а именно със съпоставяне на самолетни снимки, който способ, както правилно е заключил съдът, не позволява да бъде преценено точно и вярно тяхното състояние с оглед специфичните изисквания към биологичното земеделие, респ. налице ли е действително застъпване и на какво се дължи то. От назначената и приета пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза е видно, че всички заявени за подпомагане имоти са обработени надлежно и в съответствие със специфичните изисквания за биологично земеделие както през стопанската 2014 г., така и през предходните три стопански години, като тези заключения на вещото лице са подкрепени с представени по делото снимки, от които се установява, че обработваните от ответника по касационната жалба лозови масиви са в много добро състояние. Изводът, направен от съда, че проверката на място дава най-адекватна и точна информация за евентуалното наличие на някое от нормативно установените основания за отказ: като застъпване на площи; неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние или наддеклариране на допустими за подпомагане площи, е правилен. Настоящият съдебен състав споделя направения от Административния съд - Видин, извод, че административният орган, въпреки дадените конкретни и пълни указания на Върховния административен съд с решение № 3976/24.03.2014 г. по адм. дело № 11226/2013 г., не е положил усилия да бъдат изяснени релевантните факти, като събере всички относими доказателства, в т. ч. и като даде възможност на касационния ответник да представи такива, след което да приложи конкретните материалноправни разпоредби. Като е приел горното, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния ответник следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. - съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие от 18.01.2016 година. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,