Решение № 146 от 6.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 35/2010 г.

Решение № 146 от 6.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 35/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура-Велико Търново против присъда № 233 от 14.12.2009 г. по внохд № 267/2009 на Великотърновски апелативен съд. В протеста като касационни основания за проверка на въззивната присъда е за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона. Доводите за това са, че в мотивите на решението въззивният съд не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Постановил е съдебният акт единствено и само на голословни и непроверени твърдения на подсъдимото лице. Нарушени са правните предписания на чл. чл. 13, 14 и 107 НПК. При съмнение за истинността на взетата от подсъдимия банкнота от 20.00 лв. е следвало да бъде разпитан И., който пред други свидетели е заявил, че я разменил с две банкноти по 10.00 лв. В мотивите на присъдата не са изложени съображения при противоречията в доказателствения материал, защо едни от приема, а други отхвърля. След като е приета същата фактическа обстановка, в нарушение на закона е постановена оправдателна присъда, само защото не е доказано по несъмнен начин, че взетата от подсъдимия банкнота е истинска. Престъплението е довършено от момента на вземането на дара. В случая това е станало с вземането на банкнотата от 20.00 лв., което е описано в обвинителния акт. Без значение е "движението" на предмета на подкупа впоследствие. Ако въззивният съд беше провел обективен анализ на доказателствата е следвало обосновано да приеме, че полученият от подсъдимия дар е бил за да не извърши действия по служба и деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 301, ал. 1 НК. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, с оглед осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, с потвърждаване на присъдата на Русенски окръжен съд. Прокурора поддържа протеста по изложени в него съображения. Защитата и подсъдимия редовно призовани не се явяват в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита от адв. К з. на подсъдимия, в която се изразява становище за неоснователност на протеста. Счита се, че деянието е несъставомерно по чл. 301 НК, след като взетата от подсъдимия банкнота е неистинска. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 159 от 12.10.2009 г. по нохд № 555/09 г., Русенски окръжен съд е признал подсъдимия В. С. С. за виновен в извършено престъпление по чл. 301, ал. 1, вр. с чл. 58а и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е осъден на наказание "пробация" със задължителните пробационни мерни за срок от по една година и безвъзмезден труд в полза на обществото по 100 часа годишно за две поредни години. С обжалваната присъдата, посочената е отменена, като подсъдимият В. С. С. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 301, ал. 1 НК. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че протеста е ОСНОВАТЕЛЕН. Въззивният състав е приел за установено, че на инкриминираната дата, подсъдимият С със св. И осъществявали контрол по спазване правилата за движение, със правомощие да проверява редовността на документите на участниците в движението, техническото състояние на МПС и съответно при нередовности да съставя актове на виновните лица. Такава проверка е била извършена на св. А. Асенов, при която се установила, че управлявания от него л. а. е бил технически неизправен. След като му разяснил последиците от това нарушение му намекнал, че може да не му съставя акт. Асенов му предложил едно от превозваните декоративни дръвчета, но подсъдимият отказал и поискал "да почерпи". Тогава А. извадил наличните си пари - банкноти от 5.00 лв. и 20.00 лв. и ги показал на С. Последният взел от ръката тази от 20.00 лв. и я прибрал, като го освободил, без да състави акт за констатираните административни нарушения по ЗДвП. По-късно А. уведомил за случилото се компетентните органи. За да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение въззивният съд е приел, че по делото няма събрани доказателства от които да се направи извода, че инкриминираната 20-левова банкнота, предмет на подкупа е сред тези иззети от св. И. Иванов. В обвинителния акт не се съдържали факти за "движението" на този предмет от момента на вземането на банкнотата от подсъдимия /дали е споделил с И., че я взел от водача и я заменил с две банкноти по 10 лв./. Поради това неговото признание не обхваща отразеното в първоинстанционната присъда за обективните признаци на деянието. След като не е издирена банкнотата и не е изготвена експертна справка, че е истинско платежно средство, няма реален предмет на подкупа и се касае за мнимо престъпление. Приема се, че присъдата се основава на недопустимо предположение. Първоинстанционният съд при същата фактическа обстановка е постанови осъдителна присъда, при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК и наличие на валидно самопризнание на подсъдимия, разяснени последиците от него и манифестиране, че ги съзнава и е съгласен с тях, и след като правилно е извършена и преценката по чл. 372, ал. 4 НПК. На досъдебното производство подсъдимият дава обяснения, в които отрича да е поискал и приел подкуп. На направеното възражение за пръв път в пледоарията на защитата пред тази инстанция, че не е установено по делото, взетата от него банкнота да е законно платежно средство, съдът въз основа на приобщените годни доказателствени средства на л. 4, абз. 2 и на л. 4 абз. 1 е приел, че е напълно опровергано. По начало пасивният подкуп е довършен в момента на фактическото получаване или приемане на дара или на другата имотна облага. Този факт е описан в обвинителния акт..." Те били две банкноти с номинал съответно 20 лв. и 5 лв. Полицаят ги видял. Вземал от ръцете на водача тази от 20 лв. и я прибрал". Поискването и приемането на подкупа от подсъдимия е установен не косвено, а пряко от показанията на свидетелите А. А. е М. М., които не са изолирани, а са в синхрон с информацията от други писмени и гласни доказателства. Съобразно фактите изложени в обвинителния акт, подсъдимият е признал, че незаконосъобразно е взел банкнота от 20 лв., за да не изпълни задълженията си по служба. С това престъплението по чл. 301, ал. 1 НК е осъществено от обективна и субективна страна. Последващите действия с банкнотата са извън предмета на доказване очертан с обвинителния акт. Възражението на защитата внесло съмнение във въззивния състав относно истинността на взетата като подкуп банкнота е не само голословно и нереално, но е несъвместимо с признатите от подсъдимия факти и не е следвало да бъде обсъждано. При този специален процесуален ред подсъдимият се е съгласил да търпи процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това - да участва непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинението пред съда. При тази процедура е недопустимо съдът по свой почин или по искане на страните да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. Когато сам се е отказал от участие в състезателно производство за събиране и проверка на доказателствата, и съкратеното съдебно следствие е било допуснато и проведено законосъобразно, компромиса между обвинението и защитата е реализиран в интерес на обществото. Доброволно и съзнателно се е лишил от възможността да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания. Въззивната инстанция е следвало само да провери дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство-налични предпоставки за прилагане на особената процедура /действително волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка/. При изпълнение на тези процесуални изисквания съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС, НК, въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приема фактически положения, несъответни на признатите факти. К. се е отклонил от това предписание, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. По тези съображения настоящия състав при трето наказателно отделение приема, че протестирания съдебен акт, с който подсъдимия В е признат за невинен и оправдан по обвинението, е постановен при наличието на посочените отменителни основания, тъй като въззивният съд е направил изводи относно обективната с. на престъплението, които противоречат на указаното в нормата на чл. 301, ал. 1 НК, както и на постоянната практика на ВС и ВКС по тълкуването и прилагането му, в това число и на задължителни указания дадени в Постановление 8/2008 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС, НК. Това е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,