Решение № 15215 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2014 г.

Решение № 15215 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм., ДВ, бр. 53 от 27 Юни 2014 г. и цитиран надолу). Образувано е по касационна жалба на директора на ОДМВР-Видин против решение № 109/16.12.2013 г., постановено по адм. д. № 172/2013 г. по описа на Административен съд - Видин, с което по оспорване от Герган Димчев Иванов, жив. в гр. Видин, е отменена негова заповед № з-898/27.08.2013 г., с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от три години, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и на основание чл. 228, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР - отм., ДВ, бр. 60 от 22 Юли 2014 г. и цитиран надолу). Касаторът, в касационната жалба оспорва съдебното решение като твърди, че то е постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага се съображение за неправилно приложение на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР като се приема, че дисциплинарната отговорност е погасена по давност. Погрешни са изводите на съда, че в административния акт не са посочени обстоятелствата при които е извършено нарушението на служебната дисциплина и неправилно са анализирани доказателствата, събрани и приложени към административната преписка. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Герган Димчев Иванов, жив. в гр. Видин, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на АС - Видин е отменил заповед № з-898/27.08.2013 г. на ВНД директора на ОДМВР - Видин, с която на Герган Димчев Иванов - мл. автоконтрольор в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Видин, е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от три години. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в използване на физическа сила спрямо лицето К. Клисарски, като полицейският орган е издърпал от ръцете му фотоапарат, без това да е абсолютно необходимо и без да състави изискуемите по закон протоколи и така е нарушил разпоредби на ЗМВР, не е спазил служебните си правомощия, унижил е достойнството на гражданина и не е зачел правата му, свързани с личната неприкосновеност и правото му на собственост, както и законните му интереси в тази област. За да отмени оспорената заповед от правна страна съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, но са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради налагане на дисциплинарно наказание извън предвидените със специалния закон преклузивни срокове, заповедта е наложена при неустановена фактическа обстановка, респ. не е спазена установената форма. Решението е правилно като краен резултат, но следва да се допълнят и следните съображения: Неправилна е преценката на съда досежно налагане на дисциплинарното наказание извън сроковете по чл. 225 от ЗМВР. Според формулировката на разпоредбата дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съдът приема, че най-късният момент, в който наказващият орган е узнал за извършеното нарушение е 12.06.2013 г., когато е постъпило писмо рег. № 417/11.06.2013 г. по описа на ОСлС при ОП Видин, с което е реализирана хипотезата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, а именно дисциплинарното нарушение да се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. След като дисциплинарното наказание е наложено на 27.08.2013 г., то това е сторено след изтичане на преклузивните срокове. В своята многократна практика ВАС налага разбирането за непрецизност на разпоредбата в ал. 1, предвид съществуващия текст в ал. 2 от чл. 223 на ППЗМВР, който указва, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Предвид данните по делото материалите са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган в рамките на кумулативните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Правилни са съображенията на първоинстанционния съд относно допуснат порок на формата при издаване на административния акт. По смисъла на чл. 246 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. От съвкупната преценка на представените писмени и гласни доказателства се заключава, че доказването на извършено нарушение от страна на полицейския орган не е безспорно. По делото не се съдържат категорични доказателства, обосноваващи извода, че срещу гражданина К. Кацарски е използвана физическа сила от страна на полицейския орган, довела до изземване на вещта от собственика. Останалите доказани обстоятелства - проведена среща в конкретен интервал от време, между конкретни участници на конкретно място също не обосновава наличие на основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че допуснатото нарушение във формата на административния акт представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение