Решение № 14743 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9289/2019 г.

от 10.01.2017 г. на директора на същата дирекция. Иска се отмяна и на решение № 4634 от 28.03.2019 г. по адм. дело № 13106/2018 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, с което обжалваната част от решението на административния съд е оставено в сила. Твърди, че с писмени доказателства са открити нови обстоятелсва от съществено значение за изхода на делото, които до този момент не са могли да бъдат известни на страната. Представя писмени доказателства. Ответната страна - директор на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас изразява писмено становище за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "БМФ Порт Бургас" ЕАД срещу Акт за установяване на задължение по подадени през 2016 г. декларации, издаден от главен експерт-ревизии в отдел "Контрол и принудително събиране" при община Бургас. Актът е потвърден с решение на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при общината. Направени са три групи възражения за неправилно прилагане на материалния закон: първата е, че концесионната територия не е част от населеното място; втората е, че не попада в границите на териториите и районите за обществено ползване, определени със заповед на кмета; третата е, че не е налице реално предоставяне от общината на услугата - почистване на териториите за обществено ползване. В тази връзка се развиват доводи, че таксата се заплаща за реално предоставени услуги и предназначението й е да компенсира общината за направените разходи за предоставянето й. Твърди се, че в концесионната площ и границите около нея, услугата не се предоставя. За изясняване на спора, съдът е събрал многобройни писмени доказателства, в това число и писмо от 24.06.2014 г. на главния архитект на града - стр. 92 от първоинстанционното дело - за конкретни поземлени имоти, попадащи в строителните граници и представляващи част от селищната територия и писмо на стр. 100 от директора на дирекция "Околна среда". В последното се съдържат, наред с останалата информация и данни, че имотите, попадащи в "Промишлена зона Север" се отнасят към отчетните документи на ТД "Освобождение", а имотите на Пристанище Бургас към ТД "Приморие". Приложен е и договор, сключен между общината и Консорциум "Титан-Бургас" със срок на действие за 15 години. Наред с дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, той включва и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в община Бургас. Включва и зимно поддържане и снегопочистване в отделни нейни комплекси, но те са неотносими към конкретния спор. Допълнително е представен и нов договор между същите страни от 2015 г., до края на срока на предходния такъв или до изчерпване на финансовия ресурс. В хода на съдебното производство, ответната страна е представила многобройни писмени доказателства за извършените услуги от изпълнителя по така представения договор за референтната година. Във връзка с основните възражения за самостоятелния характер на концесионната площ, поради разположението й извън границите на подробния устройствен план на града, е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. Представени са две заключения - основно и допълнително, неоспорени от страните и залегнали в основата на съдебното решение. В него са интерпретирани и останалите събрани писмени доказателсва, на базата на които са изложени приетите за установени факти. Въз основа на тях, съдът е направил и правните си изводи. Те изцяло копират изключително прецизно и подробно разработените и анализирани правни положения в решение № 13438 от 9.12.2016 г. по адм. дело № 14384/2015 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, като първоинстанционният съд е пропуснал да отбележи този факт в мотивите си. Затвърдена е правната теза за трите изисквания, които следва да са налице в хипотезата на кумулация, за да се приеме за възникнало задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване: общината да е определила вида и териториалния обхват на предоставянето на услугата; имотът на лицето да попада в границите на тази територия; общината фактически да предоставя услугата. Анализирайки наличието/липсата на всяко едно от тях въз основа на събраните писмени доказателства и експертни заключения, административният съд е приел, че те са изпълнени. Специално по отношение териториалния обхват на предоставяне на услугата, съдът отново е повторил мотивите в цитираното решение на Върховния административен съд, че "всички имоти на ответника попадат в строителните граници на гр. Бургас и следователно попадат в границите на територията, на която общината предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. " Изложил е съображения за изпълнение и на третото условие, тъй като общината чрез консорциума "Титан-Бургас" е престирала в рамките на строителните граници на града услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване през 2016 г. По тези съображения е приел оспорения административен акт за законосъобразен с изключение на сумите 62. 13 лева и ЗЗ. 25 лева. С решение № 407 от 2.03.2018 г. е отхвърлил подадената жалба в тази й част, като неоснователна. Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от търговското дружество с касационна жалба пред Върховния административен съд, по която е образувано адм. дело № 13106/2018 г. В касационната жалба са развити обширни доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В основата си те повтарят възраженията, направени в първоинстанционното производство, в това число и тези, че всяка такса се дължи за реално предоставени услуги и е предназначена да компенсира общината за реално направени в тази връзка разходи. Касационният жалбоподател се е позовал на доказания факт, че тя не извършва почистване на териториите за обществено ползване на цялото населено място, а само на територията на кметства "Освобождение" и "Приморие". Тричленният съдебен състав е разгледал по същество касационната жалба на всички посочени в нея касационни основания и доводи и ги е приел за неоснователни. Специално е посочил, че в заповедта на кмета, предоставянето на процесната услуга не е ограничено в точно посочени граници, нито е установена някаква периодичност. Това, според съда формално означава, че почистването на териториите за обществено ползване, на която и да е територия в рамките на строителните граници на населеното място повече от веднъж, изпълнява съдържанието на фактическия състав на нормата, уреждаща задължението на лицата за плащане. По всички изложени съображения е направил извод за правилност на обжалваното решение и с решение № 4634 от 28.03.2019 г. го е оставил в сила в обжалваната му част. С това крайният съдебен акт е влязъл в сила. В настоящото отменително производство страната твърди, че са налице нови доказателства, установяващи нови обтоятелства, които не са й били известни до решаването на спора. В тази връзка представя: писмо от управителя на Консорциум Титан-Бургас - изпълнител по договора за комунални услуги на територията на общината. Представя още изготвени за целите на настоящото производство актуални скици на концесионираните територии. Писмото не съдържа дата, но в него е отразено, че се издава във връзка с искане-писмо от изпълнителния директор на търговското дружество изх. № 358 от 24.04.2019 г. Това искане също е приложено към заявлението за отмяна и показва, че отговорът от консорциума е след 24.04.2019 г. - т. е. след постановяване на решение № 4634 от 28.03.2019 г. на ВАС. В този смисъл той има качество на ново доказателство. Това налага преценката му с оглед наличието на втората предпоставка, въведена в чл. 239, т. 1 АПК - да има съществено значение за делото. В писмото се съдържа информация по два въпроса: първият е, че консорциумът не извършва дейности по поддържане на териториите на Пристанище Бургас. Вторият е, че от момента на сключване на договора, обслужващи концесионните територии на Пристанище Бургас са описаните точно с идентификационни номера шест имота. По този начин се установява обстоятелството, че почистващият консорциум не поддържа чистота на териториите, включени в концесионната територия на заявителя. Това обстоятелство обаче е категорично установено, както при първоинстанционното, така и в касационното производство. Именно в тази връзка са изложени правни изводи от двете съдебни инстанции, че почистването на териториите за обществено ползване, на която и да е територия в рамките на строителните граници на населеното място повече от веднъж, изпълнява съдържанието на фактическия състав на нормата, уреждаща задължението на лицата за плащане. Това дава основание на съда да приеме, че новото доказателство не е от съществено значение за решаване на спора. Лисата на една от предпоставките по чл. 239, т. 1 АПК води до неоснователност на искането за отмяна и то следва да се отхвърли. Разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.