Решение № 112 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2504/2020 г.

Решение № 112 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2504/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 21/20 г., постановено по в. гр. д. № 613/19 г. на Пловдивски апелативен съд по касационната жалба на Д. П. П. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали случайното събитие изключва отговорността за вреди, причинени от вещ съгласно чл. 50 ЗЗД. Относно поставения въпрос, настоящият състав на ВКС приема следното: Отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна отговорност, а случайното събитие изключва вината, поради което случайното събитие не изключва отговорността по чл. 50 ЗЗД. Случайното събитие е непредвидимо, затова не може да се очаква и изисква дължима грижа за предотвратяването му. Оттук следва, че случайното събитие изключва вината във формата на небрежност, която е неполагането на дължима грижа. Затова, когато вината е елемент от фактическия състав за възникване на гражданска отговорност, настъпилото случайно събитие изключва вината и оттам отговорността. В хипотезата на чл. 50 ЗЗД се възлага отговорност за вреди независимо от това дали собственикът или лицето, което упражнява надзор върху вещта, са действали противоправно или са положили дължимата грижа. Отговорността е обективна, тя възниква независимо от предвидимостта на опасността и противоправния резултат. Принципът е, че комуто ползите, на него се възлагат и вредите. Доколкото за отговорността по чл. 50 ЗЗД е без значение полагането на дължима грижа, то случайното събитие не изключва отговорността по чл. 50 ЗЗД. В този смисъл е и решение № 509/12 г. на ВКС ІV ГО, според което случайното събитие не изключва отговорността по чл. 50 ЗЗД. Отговорът на въпроса е от значение за изхода на спора, защото страните по делото спорят за това дали вредите на ищеца са причинени от случайно събитие и дали това има значение за изключване на отговорността на ответника. Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищеца, че на 06.02.2012 г. е сключил договор за наем с ответника на 50 кв.м. площ от склад (метално хале), за съхранение на части за хеликоптер, които е купил от САЩ. Но на 13.02.2012 г. е рухнал навеса и част от покрива на халето, което е причинило унищожаване на частите за хеликоптера. Според ищеца ответното дружество не е положило грижи за поддръжка на халето, не е укрепило навеса и не е почистило снега на покрива, поради което иска обезщетение в размер на 48203 лв.. В срока за отговор ответникът е възразил, че покривът на халето е паднал от непреодолима сила - натрупал се мокър сняг. Освен това падането на покрива е по вина на наемателя, който не е почистил снега. Поради това е направил възражение за прихващане с вземането му за възстановяване на халето, разрушено по вина на наемателя, който не е почистил снега. Въззивният съд е приел, че страните са сключили договор за наем на част от метално хале за съхранение на части от хеликоптерен комплект, но по време на действие на договора, на 13.02.2012 г., вследствие на обилен снеговалеж и натрупана голяма снежна покривка, снегът от покрива на халето се срутил върху навеса на същата постройка, вследствие на което навесът паднал и причинил компрометиране на връзките и колоните на сградата, което довело до падането на част от покрива на халето върху хеликоптерния комплект, който бил унищожен и неизползваем занапред. Въззивният съд е приел също, че процесното хале е страдало от конструктивни недостатъци като липса на пространствено укрепване - липса на хоризонтални и вертикални проветриви връзки, липса на вертикални укрепващи стоманобетонни пояси на ограждащата зидария, използване на болтове с по- малък диаметър от необходимия за връзката колона - ферма, довело до измушване на болтовете, липса на снегозадържащи конструкции на покрива на халето. Въззивният съд е квалифицирал падането на мокър сняг като случайно събитие и е отхвърлил иска, тъй като според него случайното събитие изключва отговорността по чл. 50 ЗЗД. Решението на въззивния съд е неправилно не само защото случайното събитие не изключва отговорността по чл. 50 ЗЗД, но и защото падането на мокър сняг в случая не следва да се квалифицира като случайно събитие. Рухването на навеса и на част от покрива на халето се дължи на скритите недостатъци на вещта. Процесното хале е страдало от конструктивни недостатъци като липса на пространствено укрепване - липса на хоризонтални и вертикални проветриви връзки, което е било недопустимо, липса на вертикални укрепващи стоманобетонни пояси на ограждащата зидария, използване на болтове с по- малък диаметър от необходимия за връзката колона - ферма, довело до измушване на болтовете, липсата на снегозадържащи конструкции на покрива на халето, което е довело до срутването на снега върху навеса. Около този извод се обединяват изслушаните по делото вещи лица по приетите пет на брой съдебно - технически експертизи (в. л. Т., П., Ф. и С. и в. л. Г.). Снежната покривка е била от 35 см на навеса и 64 см върху покрива на халето. Падането на снега от покрива на халето върху навеса е можело да се предвиди и да се предотврати чрез изграждането на снегозадържащи конструкции и почистване на снега, а последващото компрометиране на колоните, довело до падане на част от покрива на халето, е можело да се предвиди и предотврати чрез пространствено укрепване на халето- изграждане на проветриви връзки и укрепващ стоманобетонен пояс на ограждащата зидария. Показателно за предвидимостта и предотвратимостта на опасността е фактът, че наемодателят периодично е организирал почистване на снега, както и че нито една друга сграда или метална конструкция в областта не се е срутила от тежестта на снега по същото време. Почистването на снега върху навеса, с 4 м. височина, и върху покрива на халето, със 7, 2 м височина, е задължение на наемодателя, защото той дължи обезопасяването на сградата. Тези разноски са свързани с предаване на вещта в състояние, годно за ползване (чл. 230, ал. 1 ЗЗД) и не са разноски, свързани с ползването, защото наемодателят отговаря и за явните недостатъци на вещта, когато са явно опасни за живота и здравето на наемателя (чл. 230, ал. 3 ЗЗД). Показателно в случая е, че почистването на снега се е извършвало от наемодателя чрез използването на специална техника, а не от наемателите, тъй като се е касаело за височина от около 7 метра, както и че е имало опасност за живота на някои от работниците и наемателите при падането на навеса (св. З. - бивш управител, св. Б. - работник и св. Ш. - друг наемател). Срутването на навеса и на част от покрива на халето не е причинено и от придошлата река, което се установява от показанията на свидетелите К. и С., както и заключението на в. л. Г., които са категорични, че не е имало подкопаване на фундаментите на сградата, наклон на халето и подаване на колоната откъм реката. От анализа на всички доказателства по делото категорично се установява, че причината за падането на покрива са скритите недостатъци на вещта и непочистването на снега, а не случайно събитие (непредвидимо по своя характер) и непреодолима сила (непредотвратимо за последиците). Неправилна е и квалификацията на иска, направена от въззивния съд. От твърденията в исковата молба за сключен наемен договор и причинени вреди от недостатъци на ползваната вещ, ясно следва изводът, че се претендира договорната отговорност на ответника за вреди, причинени от ползването на предадена за ползване вещ със скрити недостатъци. Съдът не е обвързан от влязлото в сила решение на Пловдивски апелативен съд № 54/19 г., според което правната квалификация на иска е по чл. 50 33Д. Това е решение по процедирането, по приложението на процесуални норми, а въззивният съд не може да задължи върховната инстанция по тълкуването и приложението на процесуалните норми. Още с т. р. № 1/13 г. на ОСГТК, препращащо към мотивите на т. р. № 1/2001 г. на ОСГТК е разяснено, че решението на въззивен съд, с което се обезсилва решението на първоинстанционния съд и делото се връща за произнасяне по предявения иск, подлежи на касационно обжалване, като единият от аргументите е, за да се избегне по-късното констатиране на неправилното процедиране. Отговорността за вреди, причинени от ползването на вещ със скрити недостатъци, предадена за ползване по силата на договор е договорна, защото наемодателят е длъжен да предаде вещ в състояние, което отговаря на ползването и е длъжен да съобщи за скритите недостатъци, иначе отговаря за вредите от неизпълнението и от недостатъците на вещта (чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 230, ал. 1 ЗЗД и по аргумент за същото от чл. 247 ЗЗД). Отговорността за неизпълнение на договорно задължение е договорна, а не деликтна отговорност (решение № 162/12 г. на ІV ГО и решение № 547/10 г. на ІV ГО). Не е необходимо извършване на допълнителни съдопроизводствени действия и назначаването на нови съдебно- технически експертизи. По делото са приети 5 бр. СТЕ и 2 бр. АТЕ, разпитани са 10 свидетели. Всички релевантни факти от хипотезата на правната норма са установени. Неправилната квалификация на иска, извършена от въззивния съд има отношение към правилността на решението, а не към допустимостта му, защото съдът се е произнесъл по предявената претенция. По съществото на спора, настоящият състав на ВКС счита следното: Налице е виновно неизпълнение на задължението на наемодателя по договора да предостави годна за ползване вещ и да съобщи за скритите недостатъци, защото наемодателят е бил длъжен да предаде вещ за ползване, която е обезопасена, а той е предал вещ със скрити недостатъци, които е можело да се установят, както и да се отстранят при полагане на дължимата грижа. Абстрактният модел на дължимата грижа е това което е нормално и обичайно поведение на наемодател при предаване на вещ за ползване. А то е да провери вещта, да отстрани недостатъците, особено когато застрашават живота и здравето на наемателя и други лица, както и да оказва необходимото съдействие за обезопасяването на вещта. В случая падането на снега от покрива на халето върху навеса е можело да се предвиди и предотврати от изграждането на снегозадържащи конструкции и почистване на снега от наемодателя, а последващото компрометиране на колоните, довело до падане на част от покрива на халето, е можело да се предвиди и предотврати чрез пространствено укрепване на халето- изграждане на проветриви връзки и укрепващ стоманобетонен пояс на ограждащата зидария (вещите лица дори заключават, че е било недопустимо халето да се ползва без такива укрепления). Вината се предполага до доказване на противното съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД, а скритите недостатъци е можело да се предвидят и да се предотвратят неблагоприятните последици (липсва случайно събитие и непреодолима сила, които да изключат договорната отговорност). Наемателят не е бил уведомен за скритите недостатъци поради небрежност на наемодателя (не е положил дължимата грижа по установяване, както и по премахването им). Затова наемодателят отговаря за вредите, причинени от скритите недостатъци на ползваната вещ. Падането на мокър сняг и компрометирането на сградата нито е било непредвидимо като опасност, нито непредотвратимо за настъпилите неблагоприятни последици. Относно размера на вредите, ВКС намира следното: Правото на собственост върху унищожените части за хеликоптерен комплект се установява от приетите по делото договор за продажба, товарителница и показанията на св. св. П., Б., Б. и Ш. относно местонахождението и описанието на частите. Съгласно заключенията на вещите лица по двете авто-оценителни експертизи на в. л. М. и П., размерът на вредата е за над 49000 лв. (първото вещо лице оценява вредата на 50001 лв., а според второто щетата е между 49000 лв. и 68000 лв.), поради което предявеният иск за обезщетение в размер на 48203 лв. е изцяло основателен. Изцяло неоснователно е възражението за прихващане на ответника, претендиращ вземане за разрушаването на част от сградата заради непочистването на снега от ищеца. Ищецът е наел пространство от 50 кв. м., заради което наемодателят противно на разума иска от наемателя да чисти от сняг покрива на халето, което е с площ от 900 кв. м.. Както се посочи по- горе, наемодателят е този който е длъжен да обезопаси вещта, което включва почистването на снега от покрива поради опасност от срутване и застрашаване живота на наемателите и др. лица. Това не са разноски за ползването на вещта, за да ги дължи ищецът наемател. При този изход на спора ищецът има право на направените по делото разноски за всички инстанции, както следва: 6120 лв. за първа инстанция, 3664 лв. за втора инстанция и 2999 лв. за касационното производство, съгласно представени Списъци за разноски и платежни документи към тях. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО