Решение № 5604 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12914/2015 г.

ВАСПетчленен състав11.05.2016 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Юджин Ивов Дайлиев, от гр. Ямбол за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на решение № 4590/3.07.2014 г. по адм. дело № 10949/2013 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение № 6120/27.05.2015 г. по адм. дело № 12741/2014 г. на Върховния административен съд. ОСЪЖДА Юджин Ивов Дайлиев, от гр. Ямбол да заплати на Комисията за защита от дискриминация, гр. София сумата от 300,00 (триста) лева, разноски за настоящото производство. ОСЪЖДА Юджин Ивов Дайлиев, от гр. Ямбол да заплати на ТП на НОИ - гр. Ямбол сумата от 300,00 (триста) лева, разноски за настоящото производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5604 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12914/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане за отмяна от Юджин Ивов Дайлиев, от гр. Ямбол на решение № 4590/3.07.2014 г. по адм. дело № 10949/2013 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение № 6120/27.05.2015 г. по адм. дело № 12741/2014 г. на Върховния административен съд. Поддържат се основания по чл. 239, т. 1 АПК. Молителят твърди, че няколко дни след постановяване на окончателното решение на касационната инстанция е бил назначен на работа при същия работодател и на същата длъжност, до конкурса, за която не е бил допуснат по-рано и му е била връчена длъжностна характеристика, съгласувана през 2012 г., съдържаща обстоятелства от съществено значение за приключилите съдебни производства, които не са му били известни по време на висящността им. Ответниците по искането, Комисия за защита от дискриминация, чрез юрисконсулт Бешков, ТП на НОИ - гр. Ямбол чрез юрисконсулт Стоянова и Христина Велчева Митрева изразяват становище за неоснователност на същото. Ответниците Ирина Златева Димитрова, управителят на НОИ, Весела Караиванова Начева не изразяват становища. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна за подадено в срока по чл. 247 във връзка с чл. 240 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането му и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на отмяна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество на посочените в него основания е неоснователно. По делото е установено, че с решение № 4590/3.07.2014 г. по адм. дело № 10949/2013 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Юджин Ивов Дайлиев, от гр. Ямбол срещу решение № 243 от 11.10.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 161/2011 г., с което е установено, че ТП на НОИ - гр. Ямбол и останалите страни по делото не са извършили дискриминация по признаци "лично и обществено положение" при упражняване правото му на труд по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, по чл. 5 от същия закон във връзка с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., както и че не са извършили нарушение по чл. 17 и чл. 19 ЗЗДискр.. Решението на административния съд е потвърдено с решение № 6120/27.05.2015 г. по адм. дело № 12741/2014 г. на Върховния административен съд. Релевантните факти по спора във връзка със заявеното искане за отмяна сочат, че през пролетта на 2010 г. в РУ "СО" гр. Ямбол е обявен конкурс по чл. 90 от КТ за заемане на длъжността началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол", която длъжност временно е изпълнявал молителят. Изискванията са били предварително обявени от работодателя, едно от които е не по-малко от 5 години трудов стаж като контролен орган, от които не по-малко от 3 години в системата на социалното осигуряване. От явилите се четирима кандидати, между които и Дайлиев, двама са били допуснати до участие, а той и още един служител са били отстранени поради липса на изискуемия се специален стаж. Установено е, че трудовият стаж на Дайлиев като съвместяващ длъжността финансов контрольор е 2 години и 3 месеца, а като заместник на финансов контрольор в периодите на отсъствието му - 93 дни. Относно обстоятелството, че молителят е изпълнявал временно длъжността до провеждането на конкурс в продължение на 4 години и половина, е прието, че не покрива изискването за трудов стаж като контролен орган предвид нормата на чл. 28, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, изброяваща изчерпателно кои длъжности се считат за контролни. Приложената по делото длъжностна характеристика е разработена на 5.10.2012 г. от началник отдел "КПК", съгласувана е на същата дата от началник отдел "ЧРАПИО" и директор на ТП на НОИ и е утвърдена от управителя на НОИ на 22.10.2012 г. Молителят е информиран с писмо изх. № 94-02-1/12.05.2010 г., че не е допуснат до участие в конкурса. Изготвянето на длъжностната характеристика е продиктувано от обстоятелството, че процесната длъжност е определена за заемане вече не по трудово правоотношение, а от държавен служител и назначаването на нея на молителя е станало на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител във връзка с § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл. и решение № 136/14.05.2015 г. по гр. дело № 6554/2014 г. на Върховния касационен съд. По тези съображения същата няма отношение към предмета на спора и не би имала значение за постановяване на различни от постановените съдебни актове. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини, т. е. въпреки полагане на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че и двете от визираните предпоставки не са налични, поради което искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК по заявените фактически основания се явява неоснователно. Предвид изхода на спора в тежест на молителя следва да бъдат поставени заявените от Комисията за защита от дискриминация и ТП на НОИ - Ямбол разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Върховният административен съд определи на сумата по 300,00 лева за всяка от страните. Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

Цитирани разпоредби

1