Решение № 1706 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9770/2008 г.

Решение № 1706 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9770/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 132, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВС). Образувано е по жалба на Асен Христов Асенов от град Елин Пелин, чрез процесуалния му представител адв. Владислав Бачев, против решение № 337/16.06.2008 г. на Административен съд - София област, постановено по адм. д. № 137/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 614/7.12.2007 година на командира на поделение № 42600, с. Мусачево. Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон. Иска се отмяна му и решаване на спора по същество. Ответникът - Командирът на поделение 42 600, в писмено изразено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура също счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед № 614/7.12.2007 година на командира на поделение № 42600, с. Мусачево, с която, на основание чл. 282, т. 1, бук. "и", вр. чл. 283, ал. 1, т. 4 от ЗОВС -на Асен Христов Асенов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение"; прекратен е договора му за кадрова военна служба; освободен е от длъжност и кадрова военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв. Към датата на издаване на заповедта, жалбоподателят е бил Заместник -командир на взвод и командир на I-во отделение за ЯХБР, в соченото по-горе поделение. В обжалваният съдебен акт са изложени мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в предвидената от закона форма; както и, че самата заповед е законосъобразна - постановена е в съответствие с всички изисквания на материалния закон. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Видно от обжалваната заповед, в нея е посочено като правно основание чл. 283, ал. 1, т. 4 от ЗОВС, която разпоредба предвижда задължително уволнение при осъждане на военнослужещия т. е. в този случай органът действа при обвързана компетентност. Безспорен е фактът, че Асенов се е признал за виновен по обвинение по чл. 343б НК и въз основа на постигнато съдебно споразумение по НОХД № 160/2007 година по описа на Софийският военен съд- на жалбоподателят е наложено наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 383 НПК - одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. С оглед на това, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че към момента на издаване на атакуваната заповед- фактически жалбоподателят е бил осъден за извършено от него престъпление от общ характер. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на Асенов, че престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК - е извършено по непредпазливост. От обективна страна- изпълнителното деяние по чл. 343б, ал. 1 НК - е очертано в закона като управление на МПС, като за съставомерността на това деяние е необходимо-концентрацията ва алкохол в кръвта на водача- да е над 1, 2 на хиляда. И за безспорно се приема в съдебната практика и доктрина, че от субективна страна - престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК - е умишлено и може да бъде осъществено, както с пряк, така и с евентуален умисъл (по отношение на концентрацията на алкохол в кръвта на дееца), но не и по непредпазливост. В императива на чл. 283, ал. 1, т. 4 от ЗОВС на Р. Б., посочена в оспорения административен акт е предвидено, че дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително при осъждане за умишлено престъпление от общ характер. В хипотезата на посочената правна норма, за нарушение на военната дисциплина се приема не самото престъпно деяние, а обективният факт на осъждането на военнослужещия за извършено престъпление от общ характер и в този смисъл, нарушението е налице от момента на влизане в сила на осъдителна присъда. В случая, както правилно е приел съда - обективната предпоставка за възникване на дисциплинарна отговорност е била налице. Фактическите обстоятелства, изложени в самата заповед кореспондират на данните и писмените доказателства по делото, и на посоченото правно основание. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че касационната жалбата на Асенов е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - III отделение,