Решение № 292 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1126/2011 г.

Решение № 292 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1126/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. С., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Н. Г., срещу въззивно решение № 45 от 12.01.2011 г. по гр. дело № 1818/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2251 от 22.06.2010 г. по гр. дело № 8659/2009 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу П. С. Н., Н. Г. Н., Д. С. Д. и А. Д. Д., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне до размер на * на договор, сключен на 13.06.199* г. с нотариален акт № * по нот. дело № ****/199* г., том *, с който С. Д. С. със съгласието на съпругата си Р. А. С. е прехвърлил на П. С. Н., по време на брака и с Н. Г. Н., и на Д. С. Д., по време на брака му с А. Д. Д., недвижим имот - югозападна част от къща /близнак/, построена в съсобствено дворно място, находящо се в [населено място], [улица], цялото с площ от 520 кв. м., съставляващо имот № *-206в, в кв. по плана на подрайон в [населено място], срещу задължението на приобретателите да поемат издръжката и гледането на родителите си, като им осигурят спокоен и нормален живот, какъвто са водили и до сега. Въззивният съд е приел, че по отношение на Д. С. Д. има пълно неизпълнение на задълженията по договора, но след като прехвърлителят е получил в пълен обем дължимите грижи и издръжка от дъщеря си и нейното семейство, то искът е изцяло неоснователен.

Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че искът е неоснователен като е кредитирал показанията само на свидетелите на ответниците. Спорът е решен при непълнота на доказателствата. Не е изследван въпросът какви са причините са влошените отношения с децата му. Необосновано е направен извод, че живее в едно домакинство с дъщеря си при положение, че обитава отделна стая на приземния етаж.

Ответниците по касационната жалба П. С. Н., Н. Г. Н., Д. С. Д. и А. Д. Д., всички от [населено място], оспорват жалбата.

С определение № 239 от 28.02.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 45 от 12.01.2011 г. по гр. дело № 1818/2010 г. на Варненския окръжен съд. Обжалването е допуснато поради противоречиво решавания въпрос за това има ли право ищецът да развали договора изцяло или частично ако недвижимият имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се е изпълнявало само от единия длъжник.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпроса, по които е допуснато касационно обжалване следното: С ТР № 6/2011 от 15.05.2011 г. на ОСГК, ВКС по т. д. № 6/2011 г. е уеднаквена съдебната практика. Според него ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения:

Изводът на въззивния съд, че по отношение на сина на ищеца има пълно неизпълнение на задълженията по договора, но след като прехвърлителят е получил в пълен обем дължимите грижи и издръжка от дъщеря си, то искът е изцяло неоснователен, е в съответствие с приетото в посоченото по-горе тълкувателно решение. Съдът е изпълнил задълженията си да обсъди всички правнорелевантни факти като посочи кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се. Свидетелските показания по делото са преценявани като е взет предвид начинът на узнаване на фактите от конкретните свидетели и способността и желанието им да ги възприемат вярно. Непълнотата на доказателствата не е основание за касационно обжалване. След като е направен обоснован извод, че дъщерята на ответника е изпълнила точно задълженията си по договора, то въпросът какви са причините са влошените отношения на прехвърлителя с децата му е без правно значение. Обитаването на отделна стая от къщата не сочи на необоснованост на извода, че ищецът е живял в едно домакинство с дъщеря си.

Ето защо въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.